открит коридор малко ядосан. Кой ли беше дошъл? Трябваше да си събере багажа, а имаше и още една среща с агента по недвижими имоти. Нямаше време за бъбрене.
Никълъс влезе в затъмнения кабинет, в който спуснатите завеси държаха прохлада. Огледа заетите столове около бюрото си. Вместо да повярва на това, което виждаше, той затвори очи. Не можеше да го понесе.
— Кажи ми, че имам халюцинации, Хок.
— Имаш халюцинации.
Никълъс прекоси стаята и седна зад бюрото си.
— Тогава няма да имаш нищо против, ако не ти обърна внимание, нали?
— Разбираш ли какво имам предвид, Джереми? Той би плюл и в окото на дявола.
— Това ли е най-доброто, което можахте да направите? — попита сухо Никълъс, сочейки към младежа. — Не обичам да наранявам деца. Не можахте ли ти и твоята рижа кохорта да се справите без помощник?
— Не изглеждаш изненадан, че ме виждаш, Монтиът — рече равно Джеймс.
— Трябва ли да бъда?
— Ами да. Ти напусна Англия преди обесването.
— А, обесването. — Никълъс се облегна назад усмихнат. — Привлече ли голяма тълпа?
— Намираш го забавно, така ли? — поиска да узнае Джереми.
— Мое скъпо момче, единственото, което намирам забавно, е собствената си глупост. Ако съм знаел, че този приятел ще превърне съсипването ми в мисия на живота си, никога не бих уредил с охраната да му обърнат гръб, та да може да се измъкне.
— Гаден лъжец! — разпалено се присъедини Конрад. — Тези хора от охраната бяха неподкупни. Предложих им достатъчно, за да се уверя в това.
— О, Кони, така ли?
— За теб той е господин Шарп. — Никълъс се усмихна под мустак.
— Би трябвало да знаеш, че отговорът невинаги е в парите. Трябва да познаваш и съответните хора.
— Защо? — попита тихо Джеймс.
— О, никога не бива да се съмняваш, че причините ми са били егоистични, старче — отвърна Никълъс. — Тъй като нямаше да съм там, та да присъствам на обесването, реших да лиша от това удоволствие и останалата част от населението. Ако бях успял да уредя да се отложи до завръщането ми, можеш да си сигурен, че щях да го направя. Затова не мисли, че трябва да ми благодариш.
— Позволи ми да се справя с него, Хок — Конрад бе обзет от ярост. — Не е нужно тя да го узнава.
— Ако имаш предвид моята икономка, старата навярно в момента си е залепила ухото на вратата. Но не позволявай на това да те разколебава, старче.
Конрад скочи от стола си, но Джеймс му кимна да спре. Капитанът гледа няколко минути втренчено и замислено Никълъс, като изучаваше тези меднозлатисти очи. Сетне се засмя.
— Проклет да съм, ако вярвам и на половината от това, което казваш, Монтиът. — Той предизвикваше Никълъс със собствения си прикован в него поглед. — Но се чудя — продължи бавно той, — какъв е бил истинският ти мотив. Дали не си мислил, че ако ме измъкнеш от бъркотията, в която самият ти ме вкара, аз ще се откажа? Не бих се отказал. — Никълъс не отговори и Джеймс отново се разсмя. — Не ми казвай, че човек с твоята природа има съвест. Или чувство за справедливост.
— Никак не е вероятно — промърмори Конрад.
— О, не забравяй, Кони, аз не трябваше да бъда обесен за това, което му направих, и въпреки това той беше отговорен за арестуването ми.
— Много забавно — рече студено Никълъс. — А сега можем ли да престанем с тези безсмислени размишления? Изиграй хода си, Хок, или се махай. Имам си работа.
— Както и ние. И недей да мислиш, че ни е много приятно да те издирваме. Май че това ще ми е за последен път — въздъхна Джеймс. — Последните шест месеца бяха много уморителни.
— Ще ме разбереш ли, ако не ти съчувствам?
— Ще го накараш ли да престане, Хок? — изръмжа Кони. — Сега готов ли си да размислиш?
— Кони е прав — намеси се Джереми. — Не разбирам какво е намерила у него Риган.
— Не можеш ли, момко? — надсмя му се Конрад. — Погледни това хубаво лице.
— По-полека, вие двамата — предупреди ги Джеймс. — У Риган има повече разум, отколкото да си пада по хубава външност. Трябва да е видяла в него нещо повече от това.
— Е, той със сигурност не е такъв, какъвто си го представях — измърмори Джереми.
Джеймс се усмихна.
— Не можеш да го преценяваш по това посещение, Джереми. Той е вдигнал гарда.
Никълъс почувства, че предостатъчно е търпял:
— Хок, ако имаш нещо да ми казваш, казвай го. Ако искаш да се бием още веднъж, започвай. Но ако вие тримата искате да спорите за някаква проститутка, можете да го правите на друго място.
— Ще трябва да си вземеш думите обратно, лорд Монтиът — извика Джереми. — Тя не е проститутка.
— Кое е това момче, по дяволите?
Джеймс се ухили под мустак.
— Моят син, не знаеш ли? Опитах се да го накарам да остане на кораба, но той не искаше и да чуе. Твърдо беше решил да дойде тук, за да види как ще приемеш новината.
— Съмнявам се да имате новина, която ме засяга.
— Твоята съпруга не те ли интересува?
Никълъс бавно се надигна, вперил поглед в очите на капитана.
— Какво за нея?
— Тя е прекрасна, нали?
— Как смееш…? — С рев на разярено животно Никълъс се спусна напред, изхвърча през бюрото и грабна Джеймс за гърлото. Трябваше и Конрад, и Джереми да го издърпат от капитана. Те хванаха Никълъс, като всеки от тях го сграбчи за едната ръка.
— Ако само й посегнеш, Хок, ще те убия!
Джеймс разтърка нараненото си гърло, но в тъмните му очи имаше пламъче. Беше доволен.
— Какво ти казвах, Кони? Да не би това да е реакция на мъж, който не обича? — рече той.
— Жена ми! — изръмжа Никълъс, преди Конрад да измисли какво да отговори. — Какво сте й направили?
— О, това е страхотно! — изсмя се Джеймс. Конрад и Джереми хванаха Никълъс по-здраво. — Колко сладко отмъщение ще бъде, момко, да измислим някаква история, с която да те тормозим. Можех да ти кажа, че съм отвлякъл сладката ти съпруга, което всъщност е съвсем вярно. Имах намерение да я използвам, за да те доведе при мен. Не знаехме, че си напуснал страната, нали разбираш. И… за жалост, аз не знаех коя е твоята съпруга.
— Не ми казвай, че безстрашният капитан Хок е бил сплашен от нейното семейство!
Това бе посрещнато с такъв буен смях от страна на тримата, че Никълъс се сепна. Той успя да отхвърли здравата хватка на Джереми, а после да се прицели изненадващо в корема на Конрад. Така успя за миг да се освободи, но само за миг.
— По-полека, момко — Джеймс вдигна ръка, за да възпре Никълъс от по-нататъшен бой. — Не искам да те наранявам. — Той се ухили. — Особено след като ми трябваха седмици, за да се възстановя последния път.
— Трябва ли това да ме укроти? И на мен ми бе необходимо точно толкова време, за да се оправя, а ми попречи и да разубедя Реджина… е, това не е твоя работа.
— Зависи как гледаш на това, момко. Знам, че се опитваше да я накараш да се откаже от теб. Срамота, че не го направи — въздъхна той, — но не е там въпросът.
— Мини на въпроса тогава — тросна се Никълъс. — Какво си сторил на Реджина?
— Скъпо мое момче, Риган никога не би могла да пострада от мен. Нали разбираш, тя е любимата ми племенница.
