Елинър сърдито излезе от стаята.
Никълъс грабна шишето с бренди, с намерението да го запрати по пътя на чашата. Вместо това го наклони към устните си. Защо пък не?
Да, тя щеше да му каже, ако е била бременна. Той си спомни дните, когато Реджи позволяваше на други мъже да я изпращат до в къщи. Спомни си по-специално Джордж Фаулър и парещата ярост, която бе почувствал тогава. Дали е било интуиция? Дали е знаел, че младото копеле няма да я заведе направо вкъщи?
Никълъс беше толкова бесен, че почти не можеше да разсъждава нормално. Той се бе опитал да не мисли за детето от момента, в който бе научил за раждането му. Негов син, така ли? Нека само се опита да го убеди в това!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Реджи се усмихна разсеяно, когато малкото юмруче докосна гърдата й. Обичаше да кърми сина си и винаги се радваше на това време, но тази вечер мислите й бяха на долния етаж. Тя дори не забеляза кога малката устичка престана да суче.
— Той заспа, Реджи — прошепна Tеc.
— О, вярно. Но не задълго, а?
Реджи повдигна нежно бебето, положи го на рамото си и потупа гръбчето му. Главичката му се сгуши там, то продължи за миг да суче във въздуха, преди да отпусне устни. Реджи се усмихна на старата си бавачка, която сега гледаше сина й.
— Този път може да поспи — прошепна Реджи на Tеc, като го остави в леглото му. Но в момента, в който го постави на коремче, главата му се вдигна, той започна да рита и отвори очи с въпросителен поглед.
— Трябваше да се очаква — ухили се Tеc. — Сега вече не му е необходим толкова много сън. Расте.
— Скоро ще трябва да ти намеря помощничка тогава.
— Още е рано — отвърна Tеc. — Когато стане на шест месеца и започне да пълзи, тогава ще имам нужда от помощничка.
— Щом казваш — усмихна се Реджи. — Но ти върви сега да вечеряш. Аз ще постоя при него, докато се нахраниш.
— Не, моето момиче. Долу имаш компания.
— Да — въздъхна Реджи, — моят съпруг. Но тъй като нямам какво да му кажа, няма да сляза долу. Върви, Tеc. И моля те, помоли ги да ми донесат вечерята тук.
— Но…
— Не. — Реджи отново взе на ръце напълно разбуденото бебе. — Точно този господинчо тук е единствената компания, която искам тази вечер.
Tеc излезе и Реджи престана да се прави на дама, коленичи на пода и започна да играе със сина си, като имитираше звуците и жестовете му и го караше да се смее. На него не му беше още до смях, но и това щеше скоро да стане, защото чуваше достатъчно смях около себе си. Всичките му посетители — от прислугата до вуйчовците му — се опитваха да го разсмиват с налудничави щуротии, които бяха също толкова смешни, колкото и тези на майка му.
Колко обичаше Реджи това малко човече! Точно преди да се роди, тя изпадна в ужасна депресия. Но след раждането, което изуми лекаря с лекотата си, Реджи бе преизпълнена с ентусиазъм. Нейното дете чисто и просто разведри живота й. Всъщност през последните два месеца тя беше толкова заета да свиква с майчинството си и да му се радва, че рядко мислеше за Никълъс — поне не повече от десетина пъти дневно.
— Но той се върна, скъпи. Какво ще правим сега? — въздъхна Реджи.
— Не очакваш да ти отговори, нали? — О, Мег, стресна ме!
— Искаш ли да ти го сложа тук, на пода? — Мег държеше поднос с храна. — Пътьом хванах прислужницата, която идваше насам с подноса.
— Ей там на масата, ако обичаш — посочи Реджи. — А сега ми разкажи всичко за срещите си с Харис.
Никълъс бе изоставил Харис, за негово безкрайно нещастие. През всичките тези месеци горкият човек беше неутешим и особено нещастен, след като Реджи се нанесе в градската къща. Той се държеше направо враждебно и с Мег бяха имали няколко разгорещени спора, в които всеки защитаваше своята територия.
След като дойде бебето, всичко това се промени рязко. Харис стана по-сърдечен с Реджи или по-точно с Мег. Мег и Харис с удивление откриха, че се харесват. Те дори излизаха заедно напоследък и се разбираха страхотно, ако Мег на споменаваше нищо лошо за виконта.
Мег остави подноса с трясък.
— Няма какво да ти разправям за този твърдоглав господинчо, с когото си прекарвам времето. Не смятам да продължавам. Какво направи той в мига, в който чу, че виконтът е тук? Без дори да каже нещо, се втурна надолу, за да намери господаря си! А аз можех да му спестя усилието. Tеc ми каза, че току-що са му занесли още една бутилка бренди в стаята за музика.
— Стаята за музика ли? А, да — ухили се внезапно Реджи. — Стаята за музика. Бях забравила какво направих с кабинета му.
— Tеc каза, че двамата с леля му Ели крещели там — информира Мег.
— Така ли? Боя се, че не ме интересува.
— Глупости — порица я Мег. — Би дала какво ли не да разбереш какво са си говорили за теб.
— Предполагаш, че са спорили за мен?
— Ако не за теб, за какво тогава?
— За какво ли наистина? — попита Никълъс от прага на отворената врата.
Мег се обърна, проклинайки се, че не е затворила вратата. Реджи, легнала на пода, обърна глава си назад, за да огледа съпруга си изотдолу. Беше легнала по гръб, а синът й беше проснат върху гърдите й. Тя бавно се надигна.
Никълъс се приближи до нея, гледайки малката главичка на рамото й и едно юмруче, лакомо пъхнато в устата. Черните букли и живите сини очи не можеха да се сбъркат. Малори от край до край.
Той обиколи около Реджи и й подаде ръка.
— Често ли го правиш, любов моя?
Тя не се подлъга от мекия тон. Устните му бяха здраво стиснати, а очите му блестяха възбудено. Та той изобщо не бе доволен от сина си! Как можеше да стои така и да го гледа, без да се зарадва? Майчинската гордост на Реджи изплува на повърхността. Тя улови ръката му и се изправи, но щом стъпи на крака, му обърна гръб.
— Ако не си дошъл тук, за да видиш Томас, можеш да си тръгваш — обяви ледено тя.
— О, но аз дойдох да го видя — усмихна се мрачно Никълъс. — Нарекла си го Томас, на баща си?
Реджи нежно сложи бебето в леглото му и се наведе да го целуне. Обърна се и застана лице в лице срещу съпруга си.
— Томас Аштън Малори Идън.
— Да, със сигурност си се погрижила за твоята част от семейството, а?
Неговият сарказъм я накара да кипне.
— Ако си искал да бъде кръстен на твоята част от семейството, трябваше да си тук за раждането му.
— Защо не ми каза?
Очите й се присвиха. След миг щяха да се разкрещят един срещу друг, а тя нямаше намерение да позволи това да стане в детската стая.
— Мег, остани с Томас, докато се върне Tеc, моля те. После се обърна към Никълъс:
— Моите стаи са от другата страна на коридора. Ако искаш да довършим този разговор, можеш да ме посетиш там.
