Реджи не го изчака и се втурна през коридора в своята дневна. Никълъс я последва, като затвори шумно вратата. Тя се обърна и го погледна яростно:
— Ако искаш да тръшкаш вратите, моля те да го правиш в друга част на къщата.
— Ако искам да тръшкам врати, което не съм сторил сега, ще го правя в която искам част на къщата. Сега ми отговори! Защо не ми каза?
Какво да отговори? Нямаше намерение да признава, че не е искала да го задържи по този начин. Точно тогава изобщо не беше сигурна, че нещо можеше да го задържи; не бе сигурна и сега, когато той не показа дори с най-малкък намек, че се радва на нея и на сина си.
Най-сетне тя просто попита:
— Щеше ли да има някаква разлика?
— Как бих могъл да зная, след като не си ми казала? — В тона му се прокрадна язвителна нотка: — Разбира се, има възможност и ти да не си знаела и следователно да не си могла да ми кажеш.
— Да не знам, че съм бременна в четвъртия месец? — Тя се усмихна. — Наистина имах съвсем малко симптоми, вярно е. Но в четвъртия месец? Всяка жена би го разбрала дотогава.
Той се приближи, докато застана точно пред стола й.
— В четвъртия месец обикновено знаят и всички наоколо — тихо каза той. — Поради простата причина, че талията се разширява. При теб това го нямаше, любов моя.
Очите на Реджи срещнаха неговите и се разшириха от това, което прочетоха.
— Ти мислиш, че не е от теб? — прошепна тя недоумяваща. — Нищо чудно, че почти не го погледна! — Тя стана, а той отстъпи назад, за да я пусне да мине. — О, това е страхотно! Дори не ми е минавало през ума!
Въпреки всичко обаче Реджи виждаше хумора в това и при други обстоятелства щеше да се разсмее. Какво идеално отмъщение за отношението му към нея — да го посрещне с детето на друг мъж при завръщането му. Но Реджи не бе в състояние да се засмее. Беше изживяла шока отново да го види и още по-гадния потрес от грозното му заключение.
Никълъс я докосна по рамото и я завъртя, за да бъде с лице към него.
— Тази престорена изненада най-доброто представление ли е, на което си способна, мадам? Имала си достатъчно време, за да измислиш някакво извинение, за да ми обясниш защо сватбената ти рокля така добре прилягаше на тънката ти талия в деня, когато се ожених за теб. Много съм любопитен да чуя какво си съчинила.
Циганската извивка на очите й пролича още по-ясно, те се стесниха до две гневни цепки, но гласът й остана спокоен.
— Така ли? Имам си очевидното извинение на силно пристегнатия корсет. Ще ми повярваш ли? Не! И правилно, защото никога не си пристягам корсетите.
— Значи признаваш — озъби се той.
— Какво да признавам, Никълъс? Казвам ти, че прекарах една твърде необичайна бременност. Беше толкова необичайна всъщност, че после започнах да се притеснявам да не би нещо да не е наред с бебето, когато бях в седмия месец и срещнах една жена в петия, която беше два пъти по-наедряла от мен. — Тя пое дълбоко дъх. — Вуйчо Джейсън ме увери, че баба ми била същата. Хората изобщо не разбирали, че е бременна, докато не се родят бебетата. Каза ми, че той и братята му се родили малки като Томас, а виж какви са станали сега. И беше прав. Томас расте с дни, идеално оформен е и е напълно нормален. И вероятно един ден ще стане едър като баща си. — Тя свърши, останала без дъх и все още разярена, но малко облекчена. Беше му казала всичко. Дали вярваше или не си беше негова работа.
— Това беше хубава, оригинална история, любов моя, със сигурност по-добра, отколкото очаквах.
Реджи поклати глава. Той си беше намислил нещо и нямаше намерение да се отказва от него.
— Ако не искаш да признаеш Томас за свое дете, не го признавай. Наистина не ме е грижа какво мислиш — рече просто Реджи.
Никълъс избухна.
— Кажи ми, че е мой! Кажи ми го с прости думи!
— Той е твой!
— Не го вярвам!
— Хубаво. — Тя кимна с разбиране. — А сега, извини ме, но вечерята ми изстива.
Той се втренчи в нея с изумление, докато минаваше покрай него, запътила се към вратата.
— Няма ли да се опиташ да ме убедиш?
Реджи го погледна и се поколеба. Обърканият му, изпълнен със слаба надежда поглед, почти я накара да се поддаде. Но тя направи каквото можа. Убеждаването зависеше от него.
— За какво? — отвърна тя. — Томас няма нужда от теб. Той има мен. А и със сигурност няма да му липсва мъжко внимание при четирима вуйчовци, които да го глезят.
— Не е много вероятно! — изрева той. — Няма да позволя тези копелдаци да възпитават моя… Никълъс затвори устата си и я загледа разярено. — Върви да си ядеш вечерята!
Като се върна в детската стая, Реджи се усмихваше, отново в добро настроение. Е! Имаше за какво да си мисли, нали така?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Никълъс бавно се надигна, мръщейки се на необичайния шум, който го беше събудил. Той тръсна глава и легна отново, но след миг се разбуди напълно. Бебето плачеше. Сигурно е гладно?
Той бе разбрал какъв е шумът, но остана напълно буден и се чудеше колко ли често се появява тази работа със събуждането. Това нямаше значение. Утре щяха да си съберат багажа и да потеглят към Силвърли. Там стаите му щяха да бъдат доста по-далеч от детската стая, отколкото бяха сега.
Защо да не остане там? Мириам го бе държала далеч от Силвърли години наред, но тя вече беше направила белята — беше разказала на Реджина за неговото раждане. След като това беше свършено, дори целият свят да разбере, нямаше никакво значение. Сега Мириам не можеше да му навреди. А той със сигурност нямаше да позволи на Реджина да го държи надалеч от Силвърли. Силвърли беше неговия дом, каза си той разярен. Все още имаше някои права на този свят!
Сега къщата бе утихнала, а бавачката сигурно хранеше бебето. Дали Реджи се е събудила? Той си я представи в съседната стая, свита в леглото, вероятно дълбоко заспала. Навярно беше свикнала с тези нарушавания на съня и успяваше да ги проспива.
Тъй като никога преди не я беше виждал в легло, Никълъс не можеше да си я представи. Дали е със свити под брадичката ръце като дете? Дали тъмната й коса е разпусната или прибрана? Колко дълга е косата й? Той никога не я беше виждал другояче освен с официална прическа. С какво беше облечена за сън? Той не знаеше нищо за нея, а тя бе негова съпруга.
Никълъс бе в правото си да измине няколкото крачки до нейната стая, да я събуди, да прави любов с нея. Той го искаше. Но никога не би го направил. Тя вече не беше страстната, но невинна млада жена, която го бе дарила с девствеността си през една топла лятна нощ. Щеше да го отблъсне, да се отнесе с презрение и омраза към него. Той нямаше намерение да се подлага на подобно нещо.
Но… не беше необходимо да узнава, че той е влязъл на пръсти в стаята й и я е погледал, нали? Никълъс стана от леглото и навлече халата си, още преди да е довършил мисълта си. Веднага след това се озова в коридора между дневната на Реджина и детската стая. Нейната врата беше затворена и отдолу не се виждаше светлина. Вратата на детската стая беше открехната и оттам се лееше мека светлина. Женски глас тихо тананикаше позната приспивна песничка.
Никълъс се спря с ръка върху затворената врата — вратата на Реджи. Но почувства странно притегляне откъм детската стая. Дойката сигурно не иска да я безпокоят и въпреки това Никълъс внезапно усети мощен порив да влезе в тази стая вместо в стаята на Реджина. Досега не беше успял да огледа добре бебето. Нямаше да има по-добра възможност.
Никълъс побутна и открехна вратата на детската стая. Бавачката Tеc спеше дълбоко на дървеното легло до стената. Върху масичка до един фотьойл гореше малка лампа. В този фотьойл бе седнала Реджина и кърмеше сина си.
Това го свари неподготвен. Високопоставените дами не кърмеха децата си. Това просто не се правеше.
