Реджи се опита още веднъж да се освободи, като много бавно един по един отделяше пръстите му от себе си. Когато откъсна ръката му, тя се премести сама, но не там, където Реджи искаше. Бавно се плъзна надолу по корема й, прекоси хълма между бедрата й, после се върна по същия път нагоре и се спря при другата гърда. Точно тогава коляното му се повдигна точно толкова, колкото да остане върху слабините й. Пръстите му галеха гърдата й.
— Много… приятно. — Топлият му дъх докосна бузата й, когато Никълъс промърмори думите на сън.
Реджи издаде дълбок стон, който я изненада и я накара да се изчерви силно. Това беше лудост. Та той спеше! Как можеше да я кара да се чувства така, докато спи?
Беше от виното. Сигурно беше така, защото тя едва ли не искаше да е мъжът, а той — жената, та да може да го обърне по гръб, да го яхне и да облекчи нарастващата болка.
Реджи трябваше да рискува и да го събуди. Трябваше да го върне в неговата част от леглото.
— Никълъс? — прошепна тя. — Никълъс, трябва да…
— Много си настойчива, любима, а? — Ръката му се плъзна нагоре около шията й и притегли лицето й към неговото. — Ела тогава, щом настояваш.
Топлите му устни докоснаха нейните, първо нежно, после страстно. Ръката върху шията й започна да я гали нежно, като я караше да изтръпва цялата.
— О, любима — промълви дрезгаво той, докато устните му се промъкваха по бузата й, за да я ухапят по ухото. — Трябва по-често да бъдеш настойчива.
Реджи бе завладяна от еротично удоволствие. Какво значение имаше това, че той не е напълно буден и не знае какво върши? Тя обви с ръка шията му, като упражняваше достатъчно голям натиск, за да го притиска до себе си.
На Никълъс му се искаше да изкрещи победоносно. Като прие целувката, Реджи реши съдбата си. Неговите устни се промъкваха по шията й страстно. Бързо и изкусно той разкопча нощницата й и с едно ловко движение я вдигна през главата й и я съблече.
Ръката на Реджи, изместена от врата му поради събличането, падна обратно на рамото му. Там, където го докосна, мускулите му се стегнаха. А тя потръпна от собственото си желание. Сега вече нямаше връщане назад. Той беше неин за тази нощ, независимо дали го знаеше или не.
Пръстите й се раздвижиха по гърба му. Кожата му беше топла и нежна. Тя го галеше леко, после по- силно, сетне отново леко, като се наслаждаваше, че може отново да го докосва. Толкова ужасно много време беше минало! А той я караше да си спомня как беше първият път. Устните му я изгаряха от шията до бедрата. Никълъс се разгорещяваше от нейния аромат и вкус. Кожата й беше също толкова стегната и копринено гладка както в нощта, когато й бе отнел девствеността. Тялото й не се бе изменило след раждането, освен нарасналите й гърди, а той почти се боеше да ги докосне, макар да копнееше за това. Но сега те принадлежаха на бебето, а той не искаше Реджи да мисли за него сега. Изобщо не искаше тя да мисли.
Реджи движеше глава надясно и наляво, а пулсът й се ускоряваше. Ако Никълъс не престанеше да я измъчва толкова сладостно с търсещите си пръсти, много скоро трябваше да го помоли за това.
Той сигурно прочете мислите й, защото дългото му тяло се премести върху нея и тежестта му бе толкова желана. Нейните крака се вдигнаха и се увиха около бедрата му точно когато топлата му плът нахлу в нея и я изпълни до дъно.
Устните му прилепнаха върху устните на Реджи, като заглушаваха нейните викове на удоволствие с трескави целувки. Тя се извиваше към него, обвила шията му с ръце, сграбчила с пръсти косата му.
Вълните на оргазма ги обляха едновременно една след друга. Те вкусиха от удоволствието и удовлетвориха страстта си. Със същия отлив се оттегли и светът и двамата заспаха прегърнати.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Никълъс се събуди от почукване на вратата и осъзна едновременно две неща. Той лежеше, като краката му бяха преплетени с краката на Реджина, а човекът, който бе почукал, нямаше да чака да го поканят.
За него бе чудесна изненада да открие до себе си своята съпруга и това събуди у него прекрасни спомени. Той се обърна към вратата и промърмори някаква ругатня. Там бе застанала прислужницата на Реджина със свещ в едната ръка, а с другата притискаше до рамото си Томас. По лицето и премина изражение на абсурдна изненада.
— Не е ли прието да почакате, докато ви поканят да влезете? — изръмжа Никълъс.
Мег обаче не се уплаши.
— Не е прието, милорд, когато влизам в стаята на лейди Реджи.
— Да, но лейди Реджи не е сама, затова ако се обърнете, ще направя така, че да мога да ви се представя.
Мег зяпна, когато той стана прав, без повече да я чака. Тя бързо се обърна, като разля восък по пода. Какво правеше той в леглото на Реджи? Бедното момиче бе съсипано, когато го изостави, а сега се беше върнал, без дори да се извини.
— Сега можете да се обърнете и да кажете какво има.
Мег настръхна. Погледна колебливо през рамо, когато той се приближи към нея в гръб, като по този начин тя не можеше да види леглото.
Тя попита подозрително:
Тя знае ли, че сте тук?
Никълъс се засмя.
— Скъпа жено, в какво ме обвинявате?
Мег се изпружи и се опита да измисли какво да каже.
— Има ли някакъв проблем, който ви води тук посред нощ? — попита Никълъс, преди тя да успее да отговори.
— Донесох лорд Томас за нощното му кърмене — обясни Мег, като го накара да се почуди как толкова скоро е могъл да забрави, че новороденото се нуждае от внимание посред нощ.
Тя продължи, сякаш бе прочела мислите му:
— Това късно хранене е неприятно, но няма да продължи дълго. Вече няколко нощи той не се събужда по това време. Тази нощ не е спокоен заради пътуването и непознатата стая.
— Много добре, можете да ми го дадете.
Мег се отдръпна изумена.
— Моля ви, милорд, но няма ли да е по-добре просто да излезете от стаята за малко?
— Не, няма да е по-добре — отвърна твърдо Никълъс. — Но вие можете да го направите. И не си мислете, че аз мога да задоволя нуждите му, така че не е нужно да ме гледате така. Ще го дам на майка му и ще се погрижа да го върна при вас, когато свърши.
Той посегна към Томас и Мег бе принудена да се съгласи, макар да го предупреди:
— Внимателно. Трябва да придържате главата… точно така, добре. Той не е парцалена кукла, все пак. — Никълъс се намръщи и тя излезе от стаята.
Той въздъхна. Нямаше какво да направи, трябваше да я събуди. Но по дяволите, той не искаше да я буди. Тя бе спала достатъчно дълго, за да е преминало опиянението от виното. Ще се шокира от присъствието му. О, защо не можеше детето да суче, без да се събужда Реджи? Прекрасните й гърди вече бяха оголени и тя лежеше на една страна. Дали детето можеше да го направи само?
Той вдигна нежно момченцето и го постави близо до Реджина. Нищо не стана. Никълъс седна и се намръщи. Защо, по дяволите, не ставаше? Нямат ли бебетата някакъв инстинкт? Той обърна личицето към нея, докато бузата на бебето се отърка о нейното зърно. Но главичката отново се обърна настрани и Томас започна да издава звуци на недоволство.
Отчаян, Никълъс легна зад Томас и го обърна на една страна, като насочи малката уста към зърното. Той задържа момчето така, докато то най-сетне намери зърното и започна да суче.
Никълъс се усмихна, доволен от себе си и от бебето. Покрил с ръка тила на бебето, той го придържаше здраво към източника му на храна, а самият Никълъс можеше да лежи и да наблюдава на спокойствие и майката, и бебето. Всеки млад баща би трябвало да е много щастлив, мислеше си той.
Едва не се разсмя на глас на своята находчивост. Чувстваше се адски горд. Това беше неговият син —
