близост. А той щеше да се прави на пълен глупак, за да подмами собствената си съпруга, така ли? Ако можеха да спят в една спалня, близостта можеше да им помогне. В края на краищата тя беше страстна жена. Но къщата, от която току-що бяха тръгнали, и тази, в която отиваха, бяха толкова големи, че не бе нужно да споделят една спалня.
Имаше само един начин да спи в една стая с нея — при необходимост, което не беше много вероятно… или беше? Да, за Бога! Имаше един начин, а той едва не бе изпуснал възможността, тъй като вече бяха изминали повече от половината път до Силвърли! Никълъс обмисли идеята си и заключи, че тя може и да се осъществи.
Без да анализира повече плана си, което можеше само да изясни известни пропуски, той извика на кочияша да спре в следващата странноприемница.
— Да не би нещо да не е наред? — попита Елинър.
— Няма нищо, лельо Ели. Просто осъзнах, че предпочитам топла вечеря вместо студената храна, която можем да очакваме в Силвърли, когато пристигнем в този късен час.
— Но все още не е станало късно. Не сме ли почти пристигнали? — недоумяваше Реджи.
— Не съвсем, любима. Освен това аз умирам от глад. Не мога повече да чакам.
В странноприемницата, в която пристигнаха след малко, Никълъс бе известен. Той познаваше собственика достатъчно добре, за да му каже, какво точно иска. А сега, помисли си Никълъс, де да можеше късметът да ме съпътства през остатъка от нощта…
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Реджи се кикотеше, докато си проправяше път към леглото. Мег си беше тръгнала, след като я нахока хубаво, докато й помагаше да се съблече. Прислужницата смяташе, че Реджи е пияна. Е, тя разбира се, не беше. Елинър обаче се беше напила. Беше смешно, тъй като Реджи се почувства длъжна да й помогне да се качи в стаята си, където и нейната прислужница също й се накара. Колко нахални бяха станали прислужниците напоследък!
Елинър беше изпила само… колко? — половин дузина чаши от това чудесно вино, което собственикът пазеше само за тях. Така бе казал на Никълъс. Реджи изпи същото количество и се чувстваше чудесно, но в никакъв случай не беше пияна. Просто можеше да носи повече от Елинър.
Тя се пльосна на леглото, олюля се, сетне се изправи. Това не беше просторната й стая в Силвърли, но щеше да свърши работа за една нощ. Посред вечерята Никълъс им поиска извинение, че не съобразил в бързината, тъй като не бил свикнал да пътува с толкова голям антураж. Осъзнал колко е необмислено да пристигнат без предупреждение толкова късно в Силвърли, тъй като всички прислужници ще трябва да стават от леглата си, за да подготвят стаите, да обслужат конете, да разтоварят багажа и прочие. Бил решил, че могат да пристигнат сутринта и затова запазил за тях стаи в странноприемницата.
Вечерята беше приятна и продължителна, а Никълъс се постара да компенсира неудобството, което беше причинил на всички. Той всъщност се държа доста очарователно и накара леля си да се смее на анекдотите му. Много скоро Реджи откри, че също се смее заедно с тях. Тя се надяваше, че Tеc, Мег и останалите прислужници също се забавляват.
Реджи се прозина и се протегна, за да загаси лампата на нощното шкафче. Ръката й не я уцели и тя се ухили. Преди да успее да опита втори път, вратата се отвори и в стаята влезе Никълъс.
Реджи невероятно се слиса, когато го видя на вратата. Той не се извини за грешката си. Беше ли грешка? Защо беше влязъл в нейната стая?
— Искаше ли нещо, Никълъс?
Той се усмихна. С един поглед разбра, че са донесли един от сандъците й, но че нищо от неговия багаж не е било разтоварено от каретата. Харис бе протестирал, особено когато разбра, че ще спи в конюшнята заедно с кочияшите, за да се придаде автентичност на историята, че странноприемницата е прекалено пълна, за да се настанят всички те удобно.
Реджи се намръщи, когато Никълъс започна да съблича палтото си.
— Какво… какво правиш?
— Приготвям се да си лягам — рече небрежно той.
— Но…
— Не ти ли казах? — Той се намръщи. — Сигурен съм, че ти споменах.
Реджи изглеждаше объркана.
— Какво си ми споменал?
— Ами че тук има само три стаи. В едната са леля ми и нейната прислужница. Твоята прислужница и дойката са в другата, като Томас е поставен на отделно легло. И остава само тази стая.
Никълъс седна от другата страна на леглото и свали ботушите си. Реджи беше разширила очи и гледаше втренчено широките му плещи.
— Имаш намерение да спиш тук? — Това бе казано с висок глас. — Тук?
— Къде другаде да спя? — Той се опита да прозвучи обиден.
— Но…
Реджи не успя да каже нищо повече, тъй като Никълъс се обърна, за да застане с лице към нея и я обърка с близостта си.
— Има ли нещо нередно? — попита той. — Знаеш, че сме женени. И те уверявам, че с мен в това легло си в пълна безопасност.
Трябваше ли да й напомня, че повече не я желае?
— Не хъркаш, нали? — попита тя само за да му направи напук.
— Аз ли? Разбира се, че не.
— Е, тогава предполагам, че да споделим стаята за една нощ няма да означава твърде много. Обаче няма да се събличаш съвсем гол, нали?
— Не мога да понасям ограниченията.
— Тогава ще угася лампата, ако не възразяваш — каза тя.
— За да не те шокирам с голотата си ли? Разбира се.
Дали в гласа му не прозвуча някаква веселост? Негодник.
Просто не трябва да му обръща внимание.
Този път Реджи хвана лампата с две ръце — нямаше да му позволи да я обвинява, че е пияна, — но тогава пък едва успя да открие края на завивките, за да покрие краката си. Когато най-сетне успя да го направи, Никълъс бе свършил със събличането и без никакво усилие се бе изтегнал под завивките едновременно с нея. От тежестта леглото в неговата част хлътна толкова много, че Реджи трябваше да сграбчи края на завивките, за да не се търколи към него. Тя лежеше, неподвижна като дъска, като се опитваше да не го докосва с нито една част от тялото си.
— Лека нощ, жено.
Реджи се намръщи.
— Лека нощ, Никълъс.
След по-малко от минута той вече хъркаше. Реджи въздъхна ядосано. Не бил хъркал! Как щеше да спи при това мъчение? Тя не изчака да мине и минута и го разтърси за рамото.
— Никълъс?
— Бъди добра, любима — промълви той. — За тази вечер един път е достатъчно.
— Един път… о-о! — ахна тя, сепната от това, което искаше да каже Никълъс. Той я мислеше за някоя друга, която иска да я люби още веднъж. Ама че работа!
Реджи падна на възглавницата си обидена. След миг той започна отново да хърка, а тя заскърца със зъби. След няколко минути Никълъс се обърна към нея и ръката му попадна тревожно близо до едната и гърда. Единият му крак се преметна върху бедрото й.
Мина й през ум, че гърдите, които се притискаха към ръката й, бяха голи, че кракът му върху нейния също беше гол, че… о, Боже, ако помръднеше, можеше да го събуди. И въпреки това тази близост й връщаше едни усещания, които бе по-добре да забрави, а и не можеше да заспи така.
Реджи се опита съвсем леко да повдигне ръката му. Реакцията му бе да сграбчи гърдата й. Тя разтвори широко очи. Дишането й се учести. А той продължаваше да спи, без изобщо да осъзнава какво прави.
