удоволствия. — Разбира се, че ще си посрещнеш гостите. Убеден съм, че леля Ели и съпругата ми ще се радват да ти помогнат при организирането.
— Вече съм готова с всичко — рече бързо Мириам.
— Значи с това приключваме обсъждането, нали?
Никълъс се върна към храната си, а Реджи поклати глава.
Тя смяташе малките си битки с графинята под своето равнище, но винаги биваше провокирана. Но тази вечер Мириам не бе направила нищо, за да предизвика Никълъс. Защо се бе посветил на това да се държи неприятно?
Щом дамите оставиха господата да пият бренди, Реджи се оттегли в стаите си. Но Томас спеше, Мег беше в крилото на прислугата заедно с Харис, а и беше прекалено рано, за да си ляга. И въпреки това Реджи не искаше да слиза долу. Смущаваше се от това, че съпругът й я пренебрегва пред други хора.
Щом влезе в дневната, Никълъс забеляза отсъствието на Реджина и отиде при Елинър.
— Къде е тя? — попита рязко той.
— Каза, че се оттегля.
— Толкова рано? Да не е болна?
— Скъпи Ники, къде беше този интерес към жена ти, когато тя беше заедно с теб?
— Не ме наказвай, лельо Ели. Смятам, че достатъчно неща изтърпях.
— И въпреки това продължаваш да си все така опърничав — въздъхна Елинър. — Което само те прави нещастен, признай си.
— Глупости! — отвърна раздразнен той. — А ти не знаеш цялата история, лельо Ели.
Тя въздъхна, като забеляза упорито стиснатите му устни.
— Може би. Но начинът, по който пренебрегваш горкото момиче въпреки всичко е нежелателен. Ами че аз не съм те чула да й кажеш една дума, откакто пристигнахме тук.
— Повече от една, уверявам те.
— О, ставаш непоносим, Никълъс! — Елинър продължаваше да говори с нисък глас. — Просто не искаш да признаеш, че си сгрешил, че имаш чудесна жена и нямаш никакви причини да не я обичаш.
— Наистина признавам това. Сега моята жена съжалява за това, че ме е избрала за съпруг. Казах й веднъж, че ще стане така. Неприятно нещо — додаде той, — да се окажеш прав за единственото нещо, за което си искал да грешиш.
Елинър го загледа с тъжен поглед как се отдалечава. Колко й се искаше да може да помогне. Но това той трябваше да разреши сам.
Много по-късно Никълъс влезе в дневната, която разделяше двете господарски спални и се сепна, когато видя Реджи да чете, свита на дивана. Тя беше облечена с яркосин сатенен халат, пристегнат в талията, съблазнително прилепнал към нежната й фигура. Черната й коса бе паднала около тънките рамене в чувствен безпорядък. Тя пусна книгата и го погледна.
Погледът й беше прикован в него. И с обичайната си сила го разтърси. По дяволите! Щеше да прекара още една нощ в мъчително мятане в самотното си легло.
— Мислех, че си си легнала. — Отчаянието правеше гласа му остър.
Реджи постави бавно книгата в скута си.
— Не бях уморена.
— Не можеше ли да четеш в своята спалня?
Тя успя да си придаде спокоен вид.
— Не знаех, че само ти можеш да използваш тази стая.
— Не е така, но ако се каниш да се излежаваш полуоблечена, прави го в леглото си — тросна се той. Той се мръщи насреща й още малко, сетне влезе в своята спалня.
Реджи седна. Толкова, нямаше повече да бъде на негово разположение. Какво я беше накарало да мисли, че ще успее да го съблазни? Единственото, което успя да събуди у него, беше гняв.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
— Направо обожавам къщата ти, Ники — възкликна Памела Ричи, когато го откри в библиотеката. — Толкова е… величествена! Майка ти беше тъй мила да ме разведе да я разгледам.
Никълъс се усмихна насила и не каза нищо. От всеки друг би бил горд да чуе подобна оценка за дома си. Но за тази сластна брюнетка беше научил нещо по време на бурната им двуседмична връзка преди няколко години, а именно, че рядко казва това, което мисли. О, тя беше във възторг от Силвърли, но със сигурност беше ядосана, че не е господарката на този дом.
Когато връзката им свърши, той научи от прислугата, че опустошила спалнята си в изблик на ярост. След това я беше виждал рядко. Памела винаги бе готова сърдечно да му се усмихне, но когато я хванеше неподготвена, оскърблението й избликваше.
Жените като Памела и Силина винаги стигаха до катаклизми с неговия буен нрав. В по-бурните си години той познаваше всички видове женски темперамент, но само с един той беше в истинска опасност и това бе с прекрасната Карълайн Симъндс. За щастие обаче тя се омъжи за стария дук Уиндфийлд. От три години Никълъс не бе виждал лейди Карълайн и болката от раздялата им отдавна бе преминала.
— Чудехме се къде се изгуби, Ники — казваше Памела. Без да е поканена, тя кацна върху облегалката на един стол в близост до бюрото му. — В дневната сервираха чая. Пристигнаха още гости. Не ги познавам, някакъв земевладелец или… о, и прекрасната ти съпруга най-сетне се появи! Очарователно и мило момиче. Разбира се, виждала съм я преди, по-миналия сезон. Тогава беше на мода. Младежите с буйната кръв се надпреварваха да получат поне една нейна усмивка. Дори малко й завиждах, докато не стана ясно, че нещо не… е, нещо не е наред с нея.
Никълъс си знаеше, че глупавото бърборене ще доведе до болната тема, но въпреки това откри, че се вцепенява.
— Очаква ли се от мен да се досетя какво имаш предвид?
Смехът й беше като кискане.
— Надявах се ти да ми кажеш. Всички са наострили уши да го чуят.
— Какво да чуят? — рече рязко Никълъс.
— Ами за кусура, който й намираш.
— Никакъв кусур не съм намерил на съпругата си, Памела — отвърна студено той.
— Значи няма да се издадеш? Много галантно, Ники, но не хвърля светлина по въпроса — въздъхна тя. — Можеш да си представиш как раздвижи духовете. Не всеки ден се случва да се ожени някой от най- представителните ни ергени, а след това да изостави съпругата си едва ли не от олтара. Говори се, че един от вуйчовците на лейди Реджи те бил завел при нея буквално във вериги.
За Памела не бе лесно да се увери, че е уцелила. Само напрежението в ръцете му издаваше гнева на Никълъс. Тя искаше да го вбеси. Към този мъж Памела хранеше повече злоба отколкото към всички останали свои любовници, взети заедно. Тя си беше правила сериозни планове за Никълъс Идън, но той ги бе срутил изцяло. Разюздана гад. Памела се радваше, че най-накрая той се бе озовал със съпруга, която не го задоволява.
— Точно този слух е пълен абсурд, Памела — рече Никълъс непроницаемо. — Аз се върнах в Англия в компанията на Джеймс Малори просто защото той бе достатъчно любезен да ми предложи койка на своя кораб, когато ме откри заседнал в Западна Индия. — И продължи бързо, преди тя да успее да каже нещо: — И не ми е приятно да те разочаровам, но именно делови въпроси ме отделиха от съпругата ми. Спешен случай с имотите ми на островите, които не можеха да чакат.
— Някой друг би взел жена си със себе си, за да си удължи медения месец и прочие — прекъсна го тя. — Странно, че не си се сетил за това.
— Нямаше време за… — започна той, но тя се усмихна и стана, за да излезе от стаята.
— Ще ми бъде интересно обаче да ви наблюдавам двамата. Странно е, че толкова скоро след сватбата каните гости.
— Тази малка сбирка не беше моя идея.
— Да, майка ти изпрати поканите, но ти вече си бил тук, затова предполагам, че ти си пожелал това
