напомня за голямата грешка, която направих с него. Просто не разбирам как съм могла да се залъгвам, мислейки, че го обичам.
— Не го ли обичаш?
— Не. И не ме гледай така. Наистина не го обичам.
— Прекалено много ли протестира? — ухили се Конрад.
— О, така ли мислиш? — рече разгорещено Реджи. — Е, ти би ли обичал съпруга, която те е изоставила в деня на сватбата ви? Никога няма да го забравя, никога. Дори и да не искаше да се ожени за мен, дори да се е чувствал оправдан да ме напусне, аз го мразя затова, че не…, е, просто ми е омразен.
Двамата мъже си размениха погледи.
— Къде е той? — попита вуйчо й.
— Напусна Англия. Дори не можеше да понесе да бъде в същата страна, където съм и аз.
— Той има ли имения в други страни?
Реджи сви рамене, изгубена отново в собственото си нещастие.
— Веднъж спомена, че притежава имоти в Западна Индия, но не знам дали е отишъл там. Какво значение има? Той не възнамерява да се връща. Даде да се разбере това…
Реджи спря, защото на долния етаж се вдигна шум. Джеймс кимна на Конрад да види какво става. В мига, в който Конрад отвори вратата, стана ясно, че бъркотията се приближава към тях. Джеймс последва Конрад навън, а Реджи тръгна веднага след мъжете.
На стълбите беше започнал бой между Анри и… Тони? Мили Боже, това наистина беше Тони! Арти вече лежеше проснат на долната площадка. И Анри щеше да се присъедини към него.
Реджи се бутна между Джеймс и Конрад:
— Тони, престани!
Антъни я видя и пусна Анри, който се свлече по стълбите.
— Значи съм бил прав! — Тони ги загледа яростно, видял брат си. — Последният път, когато избяга с нея, не си научил урока си, нали, Джеймс?
— Мога ли да попитам как ни намери? — попита Джеймс с пълно спокойствие.
— Не можеш! — тросна се Тони.
— Тони, ти не разбираш… — започна Реджи.
— Реджи!
Тя стисна зъби. Тони беше толкова дебелоглав! Това беше възможност, която не можеше да отмине. Братята бяха заедно и това беше шанс за тях да се сдобрят. Но ако Тони искаше единствено да я измъкне направо оттук, как щеше да успее да го успокои и да поговори с Джеймс?
— Ооох! — Реджи сграбчи Джеймс за ръката с едната ръка, а с другата се хвана за корема и се сви надве от болка. — Чувствам се… оох! Прекалено много… вълнения. Легло, вуйчо. Заведи ме на леглото.
Джеймс я вдигна нежно на ръце. Той не проговори, но я погледна със съмнение, когато улови погледа и. Реджи не му обърна внимание и отново изохка доста ефектно.
Джереми се приближи, тичайки по коридора към тях, като напъхваше ризата в набързо навлечените панталони.
— Какво се случи? Какво й има на Риган?
Никой не му отговори, тъй като Джеймс и Конрад побързаха към спалнята на Реджи.
— Кой си ти? — поиска да знае Джереми, когато Антъни мина покрай него, за да последва другите.
Антъни се спря на място. Той бе погледнал момчето само веднъж, но това бе достатъчно. Сякаш бе погледнал в огледало от миналото.
— Кой, по дяволите, си ти?
Конрад се засмя и излезе от спалнята.
— Не е твой, ако си мислиш това, сър Антъни. Но си е от семейството. Момчето на Джеймс.
Джереми заглуши възклицанието на изненада на Антъни със своето.
— Чичо Тони? По дяволите! Мислех, че никога няма да успея да се запозная с роднините на татко, но ето че Риган беше първата, а сега и ти, при това в една нощ! — Той грабна Антъни в мечешка прегръдка, която едва не го остави без въздух. Тони грабна момчето за широките рамене и му върна прегръдката, което изненада Конрад.
— Не си тръгвай, млади боецо — рече той дрезгаво, преди да се насочи към спалнята.
Като видя Реджи просната на леглото и Джеймс до нея, Тони отново се вбеси.
— Дявол да те вземе, Джеймс! Нямаш ли никакъв разум да я влачиш насам-натам в нейното състояние?
— Той не ме е влачил — запротестира Реджи.
— Не лъжи заради мен, сладурано — порица я нежно Джеймс. Той стана и застана срещу по-младия си брат. — Напълно си прав, Тони. Ако имах някакъв разум, щях да разбера коя е младата булка на Монтиът, преди да ми я доведат тук, за да го вбеся.
Тони сякаш беше объркан, а сетне се ядоса.
— По грешка ли?
— Колосална грешка.
— Е, все пак нямаш извинение — промърмори Тони.
— Вярно.
— Ще престанеш ли да се съгласяваш с мен?
Джеймс се подсмихна.
— Ти нямаш извинение да ми се нахвърляш, ако точно това бързаш да направиш, братко.
— Не го прави, чичо Тони — каза Джереми, като влезе в стаята. — Ще ми бъде страшно неприятно да се карам с теб, след като току-що сме се запознали.
— Той защитава силно стареца си — намеси се Конрад. — Мисли, че баща му вече не може да се справи сам след изтощителните упражнения, в които го вкара Монтиът.
— Мисля, че ти казах да си лягаш, Джереми. — Но начумереният поглед на Джеймс бе насочен към неговия помощник-капитан.
— Ти май каза, че тъкмо ти си набил Никълъс, вуйчо Джеймс? — каза Реджи.
— О, той беше, келешче — ухили се Конрад. — Той си тръгна от мястото на срещата, имай го предвид, и остави съпруга ти там.
— Остави го? — повтори тя. Конрад сви рамене.
— Тръгнахме си, докато все още беше в безсъзнание.
— Искаш да кажеш — тросна се тя вбесено, — че сте го изоставили ранен?
Конрад и Джеймс трепнаха.
— Той е получил помощ достатъчно бързо, Риган, достатъчно бързо, за да ме насади в пандиза само след един час.
— Какво значи това? — извика Антъни.
— О, тази история би трябвало да ти хареса, Тони — рече сърдито Реджи. — Ти изглежда не си единственият, който иска да изпие кръвчицата на моя съпруг.
Антъни се намръщи.
— Мисля, че приключи със защитата на този мерзавец?
— Да — отвърна тя бързо. — Но той е мой и аз ще се оправям с него, не вие. Не са ми нужни вуйчовците ми, за да се месят, когато аз съм напълно способна да накарам Никълъс Идън да съжалява за това, че се е върнал в Англия, ако изобщо го направи.
— Звучи доста зловещо — съгласи се Антъни.
— Нали? — усмихна се Джеймс. — Почти си пожелах да се върне при нея.
— Страхотно! — тросна се Реджи. — Толкова се радвам, че вие двамата отново имате нещо общо.
— Недей много да залагаш на надеждите си, котенце — предупреди я Антъни. — Не се обвързвам с пирати, които отвличат деца.
— О, стига, Тони — рече раздразнено Реджи. — Това беше преди години. Забрави го вече.
— Кого наричаш пират? — попита войнствено Джереми.
— Твоят баща е пират — отвърна спокойно Антъни.
— Не е! Вече не е!
