Търсих го навсякъде. Кълна се, че младежът се крие от мен, и при това има основателни причини.
— Мили Боже! — зяпна Реджи. — Ти си ги накарал да ме отвлекат, за да подмамиш Никълъс при себе си ли?
— Не теб, мила моя — увери я Джеймс. — Тези идиоти са помислили, че ти си съпругата на Никълъс Идън.
Реджи приближи до Конрад, пое дълбоко дъх и сетне рече колебливо:
— Вуйчо Джеймс, твоите хора не са сгрешили.
— Те…
— … не са сгрешили — довърши тя. — Аз съм съпругата на Никълъс Идън.
Последвалата напрегната тишина опъна нервите на всички. Джеймс се стегна. Конрад прегърна Реджи, за да я предпази и заедно зачакаха експлозията. Преди тя да избухне, вратата се отвори и влезе младият мъж.
— Анри току-що ми каза, че тя е моя братовчедка. Вярно ли е?
Джеймс изръмжа:
— Не сега, Джереми! — Момчето се сви.
— Не! Не си отивай, Джереми — Реджи хвана момчето за ръка и го издърпа в стаята. — Вуйчо Джеймс е сърдит на мен, не на теб!
— Не съм ти сърдит, Риган. — Той едва сдържаше гласа си.
— Ти се канеше да ми се разкрещиш.
— Не съм се канел да ти крещя! — избухна той.
— Е, много съм облекчена — отвърна Реджи.
Джеймс отвори уста, после я затвори и въздъхна отчаяно. Очите му срещнаха очите на Конрад и посланието стана ясно: ти се оправяй с нея, аз не мога.
Конрад ги представи един на друг:
— Джереми Малори, лейди Реджина Мал… ъх, Идън, графиня Монтиът.
— По дяволите! — ухили се Джереми. — Значи затова е избухнал!
— Да, мисля, че не му харесва… е, няма значение. — Реджи се усмихна на красивия младеж, който много приличаше на нея. — Не те огледах добре преди това. Та ти изглеждаш точно като чичо си Тони, когато беше по-млад!
Тя се обърна към Джеймс:
— Завинаги ли щеше да го пазиш в тайна, вуйчо?
— Няма никаква тайна — рече начумерено Джеймс.
— Семейството не знае.
— Аз самият разбрах преди пет години. А оттогава май не си говоря с братята си.
— Можеше да кажеш поне на мен, когато се видяхме последният път.
— Тогава нямахме време да се впускаме в това, Риган. „Между другото, имам син“… Ти щеше да ме умориш с безкрайните си въпроси, а Джейсън щеше да изпрати прислугата навън да ме дирят и да ме намерят.
— Предполагам. Но как го откри? Преди пет години ли стана?
— Всъщност преди малко по-малко от пет години — отвърна той. — Ние просто се сблъскахме в една кръчма, където работеше.
— Трябваше да видиш лицето ни вуйчо си, келешче, когато съзря момчето. — Конрад се усмихна, като си спомни. — Той разбра, че хлапето изглежда познато, но въпреки това не знаеше защо. А и Джереми не можеше да свали погледа си от него.
— Аз го познах — намеси се Джереми. — Всъщност не го бях виждал преди, но мама ми го беше описвала толкова често, че бих го познал навсякъде. Накрая събрах смелост да го попитам направо дали не е Джеймс Малори.
— Можеш да си представиш реакцията му — рече ухилен Конрад. — Всички по пристанището го познаваха само като капитан Хок, а това нищо и никакво момче го нарече със собственото му име. И сетне, за да го довърши, му каза, че е негов син! На Хок обаче не му беше смешно. Той огледа момчето, зададе му няколко въпроса и проклет да съм, ако не стана горд баща само за една нощ!
— Значи си имам нов братовчед, почти пораснал — ухили се Реджи. — О, това е страхотно! Добре дошъл в нашето семейство, Джереми!
Той беше висок почти колкото баща си, което означаваше, че беше много по-висок от Реджи. Тя се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата и беше изненадана от силната прегръдка, която я остави без дъх.
— Стига толкова, Джереми! Джереми!
Младежът направи крачка назад.
— Братовчедите могат ли да се женят помежду си?
Конрад се изкикоти силно. Джеймс се начумери. Реджи се изчерви. Сега разбра мотива за прегръдката.
— Още един негодник в семейството, а, вуйчо Джеймс? — каза тя язвително.
— Май така изглежда — въздъхна Джеймс. — И научи номерата прекалено рано.
— Само следва примера ти — вметна мило Конрад.
— Е, сега ще си ляга.
— По дяволите! — запротестира Джереми.
— Направи го! — заповяда му строго Джеймс. — Утре ще се видиш с братовчедка си, ако се държиш прилично и помниш, че е твоя братовчедка, а не някоя курва от кръчмата.
След това смъмряне можеше да се очаква, че момчето ще си тръгне засрамено. Но не и Джереми. Той се ухили на Реджи и й смигна.
— Ще те сънувам, сладка Риган, тази нощ и всички други след нея!
Реджи едва не се изсмя. Каква дързост! Тя го погледна смело и каза:
— Не ставай досаден, братовчеде! Ти ме прегърна достатъчно силно, за да разбереш, че съм прекалено много омъжена.
Реджи изстена, като прокле бързия си език. Джереми метна поглед към баща си и изтича към вратата. Реджи се подготви за решителни действия, сигурна, че Джеймс е схванал съвсем ясно думите й.
— Вярно ли е?
— Да.
— Да го вземат дяволите! Как се случи това, Риган? Как, по дяволите, стана така, че се омъжи за този… този…
— Говориш злобно като Тони — сряза го тя. — Всеки от вас иска по едно парче от Никълъс. Е, намерете го, разделете си го, нарежете го на парчета, застреляйте го, убийте го. Какво ме е грижа? Той е само мой съпруг и баща на детето ми.
— По-полека, келешче — рече тихо Конрад. — Твоят вуйчо се отказа от плановете си за Никълъс в мига, в който разбра, че си се омъжила за него.
— Какви планове? — поиска да знае тя. — За какво е всичко това, вуйчо?
— Дълга история, сладурано, и…
— Моля те, не се дръж отново с мен като с дете, вуйчо Джеймс!
— Добре — отвърна той. — Накратко, аз го набих яко за някои обиди, които ми беше нанесъл. Затова свърших в пандиза.
— И едва не беше обесен — додаде Конрад.
— Не — зяпна Реджи. — Не мога да повярвам, че Никълъс…
— Той дал името на Хок на властите, келешче. „Девойката Ана“ може и да не нападне отново веселия моряк, но Англия никога не забравя. Хок беше съден за пиратство. Но успя да избяга въпреки Монтиът.
— Разбираш защо моите момчета са внимавали да не споменават името ми пред теб — каза Джеймс. — Трябваше да уредя собствената си смърт, иначе щеше да ми се наложи незабавно да напусна Англия. Извинявай, Риган — добави нежно той. — Бих предпочел да не знаеш в каква каша се беше забъркал твоят съпруг.
— Не се извинявай, вуйчо — рече Реджи през зъби. — Само съм смаяна от това колко често ми се
