— Първия срещнат ли?! Тони, та те бяха стотици! Трябва да знаеш, че вече ме наричат „студената риба“!
— Кой те нарича така, за Бога?
— Прозвището напълно ми приляга. Бях студена и рязка. Налагаше се да бъда, защото не съм съгласна да давам надежди на един мъж, щом няма надежда.
— За какво, по дяволите, говориш? — попита Антъни рязко.
— Доста време преди да свърши миналия сезон наех сър Джон Додели.
— Този стар негодник! И за какво го нае?
— Е, за съветник, така да се каже. Този стар негодник, както ти го нарече, познава всички. И знае всичко, каквото може да се знае, за всеки. След като шестият ми сериозен кандидат не отговори на високите изисквания — твоите и на братята ти, — почувствах, че няма смисъл да изтърпя още веднъж всичко това, да преживявам нови разочарования и да разочаровам други млади мъже. Платих на Додели, за да следи всяка моя връзка. Той имаше списък на всички неща, които ти и братята ти може да не харесате у един мъж и поклащаше глава отрицателно по адрес на всеки мъж, с когото ме запознаваха. Това ми пестеше време и разочарования, но ми спечели оня странен прякор. Тони, невъзможно е. Мога да угодя на Джейсън, но не и на теб… На теб, но не и на Едуард. Слава богу, вуйчо Джеймс не е тук, за да изказва мненията си. Под синьото небе няма човек, от когото всички да бъдете доволни.
— Това е абсурдно — запротестира той. — Сега се сещам най-малко за дузина много подходящи.
— Дали, Тони? — попита тихо тя. — Наистина ли би искал да се омъжа за някого от тях?
Той направи тъжна гримаса, след това внезапно се ухили.
— Не, не мисля.
— Значи разбираш в колко трудно положение се намирам?
— Но не искаш ли да се омъжиш, котенце?
— Искам, разбира се. И съм сигурна, че човекът, когото ти и братята ти ще намерите, ще ме направи много щастлива.
— Какво? — Той я стрелна с поглед. — О, не, не си сигурна. Не можеш да стовариш тази отговорност на моите плещи, Реджи.
— Добре тогава. Ще го оставим на вуйчо Джейсън.
— Не ставай глупава. Той ще те накара да се омъжиш за някой тиранин като него.
— Хайде, Тони, знаеш, че не е вярно. — Реджи се ухили.
— Добре, добре, край на това — изръмжа той.
— Разбери, Тони, поне няма да ми се налага да преценявам всеки срещнат мъж. Искам пак да се забавлявам, да мога да говоря с всеки, без да го анализирам, да танцувам, без да се питам дали партньорът ми е подходящ за съпруг. Стана така, че щом погледна някой мъж, се питам: дали ще се омъжа за него? Бих ли могла да го обичам? Дали ще е толкова добър и мил към мен както… — Тя млъкна и се изчерви.
— Както…
— О, сигурно се досещаш — каза тя с въздишка. — Аз сравнявам всеки мъж с теб и с другите си вуйчовци. Не мога другояче. Почти ми се иска всички вие да не ме обичахте толкова много. Разглезили сте ме ужасно. И сега искам съпругът ми да представлява комбинация от всички вас.
Той беше на път да избухне в смях и тя загуби търпение.
— Мислиш, че е смешно, нали? Но аз не мога да си те представя изправен пред такъв проблем. И ако не ми дадете възможност да си отдъхна, ще се опитам да отида при вуйчо Джеймс и да го накарам да ме махне оттук.
Антъни изведнъж изтрезня. Макар че бе най-близък с Джеймс, също беснееше и не одобряваше направеното от брат си.
— Не говори така, Реджи — предупреди я той. — Въвличането на Джеймс в това ще направи нещата още по-лоши, няма да ги облекчи.
Тя безмилостно усили натиска.
— Тогава ще кажеш ли на вуйчо Джеймс, че искам да си отида у дома за известно време? Че търсенето на съпруг ме е довършило и че ще чакам, докато вие тримата се споразумеете за кого трябва да се омъжа?
— Зарежи това, Реджи! Джеймс няма да хареса това повече от мен. Трябва да направиш избора си сама и да намериш човек, когото обичаш.
— Вече опитах.
Настъпи неловка тишина. Антъни се намръщи.
— Лорд Медхърст беше един помпозен задник!
— Откъде можех да зная? Мислех си, че точно той е подходящият човек. Хайде, стига за моето влюбване.
— Можеше да се омъжиш за Нюъл, ако Еди не беше убеден, че той ще бъде ужасен баща. — Тони продължаваше да се мръщи.
— Добре де, вуйчо Едуард беше прав, да. Пак ще ти кажа: стига за моето влюбване.
— Ти бездруго знаеш как да потиснеш всеки мъж, котенце. Ние само ти искахме доброто, нали разбираш?
— Зная го и ви обичам за това. Просто съм сигурна, че ще обожавам когото и да било, щом тримата сте решили, че ще бъде идеалният съпруг.
— Наистина ли? — Той се ухили. — Но аз не съм толкова сигурен. Например ако Джейсън се съгласи, той решително ще търси човек, който по нищо да не прилича на мен.
Антъни я дразнеше. Ако имаше човек, който не би одобрил някого заради приликата с него, то това бе самият Тони. Тя се засмя.
— Е, ти знаеш, че винаги можеш да преобразиш моя съпруг, Тони… След като се омъжа.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Пърсивал Олдън извика триумфално и подкара коня към края на Грийн Парк, откъм Пикадили.
— Дължиш ми двайсет лири, Ник! — извика той през рамо към виконта, който яздеше зад него. Никълъс Идън отправи мрачна гримаса към Пърси.
Поведоха конете на разходка в кръг. Двамата приятели бяха дошли току-що от Будълс след превъзходна партия карти. Там Пърси спомена за новия си черен жребец. Никълъс бе доста пиян, прие предизвикателството и накараха да доведат конете им.
— Можехме да строшим шантавите си вратове, знаеш ли? — произнесе Никълъс съвсем разумно, макар че виждаше почти двойно. — Напомняй ми да не го правя пак, нали?
Пърси си мислеше, че това е ужасно смешно и започна да се смее толкова силно, че почти загуби равновесие.
— Сякаш някой може да те спре да направиш каквото си намислил, особено когато си на градус. Но карай да върви, стари приятелю. Утре сигурно няма да помниш тази безумна лудория, пък и да си я спомняш, няма да повярваш на паметта си. Ах, къде в проклетия пъкъл се е дянала тази месечина, когато е толкова нужна?
Никълъс погледна нагоре към сребърното кълбо, което тъкмо се подаваше иззад един облак. Виеше му се свят. Проклятие! Надбягването трябваше да го отрезви поне малко.
Той спря несигурния си поглед върху приятеля си.
— Колко искаш за това животно, Пърси?
— Не искам да го продавам. С него ще печеля и други надбягвания.
— Колко? — повтори упорито Никълъс.
— Платих за него двеста и петдесет, но…
— Триста.
— Не се продава.
— Четиристотин.
— О, хайде, Ник! — запротестира Ник.
— Петстотин.
