приятно вълнение. Ала това не бе причината да се намръщи, когато той се настини в каретата на седалката срещу нея. Причината бе каретата бе призна и тя не можа да се сдържи:
— По пътя ли ще вземем приятеля ви Джеръми?
— Джеръми?
Моментното му объркване я подразни, но тя спокойно повтори!
— Да, Джеръми. Ще отидем ли да го вземем?
— Защо? Едва ли се нуждаем от компанията му на път за Бриджуотър. — Той внезапно се усмихна и Келси отново можеше да се закълне, че очите му са зелени. — Освен това е една чудесна възможност за нас да се опознаем по-добре. А и аз нямам търпение най-после да те вкуся.
И преди да разбере какво става, той я притегли в скута си. Реакцията й не закъсня и преди да приближи устни до нейните, го удостои със силна плесница. Той я погледна сякаш бе полудяла. Тя го гледаше по същия начин. Лордът я стовари отново на седалката срещу него.
— Не знам дали ще ми се извините или не, госпожице Ленгтън — изрече грубо. — Като се има предвид парите, които заплатих за привилегията да се възползвам от услугите ви, се надявам поне на обяснение. Да не би да сте останали с погрешното впечатление, че аз съм от онези, които често посещават дома на Лони, защото обичам по-груб секс? Мога да ви уверя, че сте сгрешили.
Устата й остана отворена, а страните й пламнаха. Той я бе купил! Не Джеръми. И тя току-що бе започнала връзката им, като му удари една звънка плесница!
— Аз… аз ще ви обясня, милорд — едва успя да промълви, усещайки, че й прилошава.
— Надявам се да го сториш, скъпа, защото в този миг се чудя дали да не си поискам парите обратно.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Стомахът й се бе свил на топка. Как да обясни случилото се преди малко? Не знаеше как да започне, защото не можеше да мисли ясно, като гледаше намръщеното лице на Дерек. Единствената ясна мисъл в главата й бе, че именно той я бе купил. Той! Мъжът, който я тревожеше и объркваше. Единствения от тримата, за когото се надяваше да не е новият й господар.
Сега разбра, че наистина не искаше да е той. Този мъж я вълнуваше по странен начин и девойката не можеше да събере мислите си.
— Чакам, госпожице.
За какво? За какво? О, да, искаше да разбере защо го бе ударила. Мисли, глупачке!
— Стреснахте ме, милорд.
— Стреснал съм те?
— Да, стреснахте ме. Не очаквах да ми се нахвърлите по този начин.
— Да ти се нахвърля?
Тя се сви, усетила сарказма във въпроса му. Как да му обясни, че бе достатъчно глупава, за да не разбере веднага, че именно той я бе купил? Всъщност Лони й бе казал, но тя не го бе разбрала правилно.
— Не се изразих както трябва — извинително промълви, — но не съм привикнала да седя в скутовете на мъжете и… както казах… аз се стреснах и реагирах преди да помисля… — Думите й заглъхнаха. Той продължаваше да я гледа намръщено. Нямаше друг избор и реши да му каже истината. — Много добре. Щом искате да знаете, аз не разбрах кой от вас тримата ме е купил. Чух само, че името на мъжа е Малори, а когато нарекохте Джеръми лорд Малори…
— Мили Боже! — възкликна спътникът й. — Ти си помислила, че братовчед ми Джеръми те е купил?
Смайването му я накара да се изчерви и тя смутено кимна.
— Дори и след като те доведох в дома си? — Отново кимна.
— Вие казахте, че е само временно. Аз предположих, че тъй като Джеръми е твърде млад, вероятно живее с родителите си, така че ви е помолил да ме приютите за една нощ. Защо иначе ще ви питам дали ще го вземем но пътя?
— Всъщност, скъпа, аз си помислих, че си се влюбила в младия негодник — усмихна се Дерек. — Това няма да е за пръв път. Той умее да печели жените още от първия миг, макар да е твърде млад.
— Да, той е необикновено красив — призна девойката и в съшия миг й се прииска да не го бе казвала, защото усмивката изчезна от лицето му.
— Предполагам, че сега си разочарована. Би искала не аз, а той да е новият ти господар, нали?
Въпросът му я свари неподготвена и очевидно истината бе изписана върху лицето й.
— Не, разбира се, че не — избъбри не особено убедително.
Беше ясно, че той не й повярва, но нямаше намерение да се впуска в по-нататъшни обяснения. Пък и как да му обясни, че младият Джеръми не я притесняваше, докато Дерек Малори събуждаше странни усещания у нея, които дори самата тя не разбираше? Предполагаше, че с Джеръми нещата щяха да бъдат много по-прости, а с този мъж нищо нямаше да бъде просто. Така че тя предпочиташе да е обвързана с Джеръми връзка, която нямаше да доведе до неочаквани усложнения.
Той продължаваше да мълчи и Келси заговори, вече доста по-уверено:
— Мога да ви уверя, лорд Малори, че предпочитам вас пред другите двама джентълмени, които наддаваха за мен. А освен това моите предпочитания не са от значение за сделката, на която се съгласих. Или не мислите като мен?
Реакцията му на резкия й тон бе неочаквана — той едва доловимо се усмихна, но очите му останаха сериозни.
— Съвсем правилно, мила моя. Може би ще трябва да започнем отново. Ела до мен и аз ще се постарая да те накарам да забравиш за Джеръми. А ти ще се постараеш да ме накараш да повярвам, че е така.
Тя се втренчи в протегнатата му ръка. Не можеше да му откаже, но у нея отново се надигнаха онези странни усещания и когато сложи ръка в неговата, от устните й се изтръгна приглушен стон.
— Май вече е по-добре? — усмихна се младият мъж, докато я настаняваше в скута си.
Келси бе сигурна, че бузите й са пламнали в очакване на целувките му. Но той не я целуна. Ръката му леко погали косите й, сетне обви тънката й талия и тя чу въздишката му.
— Отпусни се, скъпа моя — развеселено рече Дерек. — Сложи глава на рамото ми и се отпусни. Струва ми се, че отначало трябва да се науча да те крепя в скута си.
Думите му я изненадаха, но й подействаха успокоително.
— Да не би да съм прекалено тежка?
— Съвсем не — засмя се гой. Екипажът продължаваше да се движи по градските улици, които бяха изпълнени със забързани хора, отиващи на работа, коли за доставки и каруци. Когато навлязоха в покрайнините, Келси напълно се бе успокоила и доверчиво положи глава на гърдите му. Едната му ръка се плъзна по бузата й и леко я погали, което никак не й бе неприятно. От него се разнасяше ухание на чистота и приятен одеколон, а това определено й харесваше.
— Колко дълго ще пътуваме до Бриджуотър? — попита тя.
— Ще спрем да обядваме, а после ще продължим. До довечера ще пристигнем.
— А защо отиваме там?
— Имам къща наблизо. Разполагам и с малка вила, която предполагам, че е празна, и в която ще можеш удобно да се настаниш, докато ти потърся подходящо жилище в Лондон.
— Сигурна съм, че ще ми хареса. — Следващия един час пътуваха в мълчание, Келси се чувстваше удобно и вече бе започнала да се унася когато чу гласа му;
— Келси?
— Хмм?
— Защо се съгласи да участваш в подобен търг?
— Това беше единственият… започна, но рязко прекъсна, защото бе осъзнала, че за малко да му каже истината. — Предпочитам да не говорим за това, ако нямате нищо против.
Дерек повдигна брадичката й и внимателно се вгледа в лицето й. Очите му наистина бяха зелени, любопитни и в тях имаше още нещо, което не можеше да определи.
— Засега ще приема този отговор, скъпа, но следващия път ще бъда по-настойчив — нежно рече.
