Сетне главата му се наведе и тя усети меката милувка на устните му върху своите. Нямаше нищо заплашително, нищо тревожно, само леко докосване. Момичето с облекчение въздъхна. Това не беше толкова лошо и нямаше защо да се плаши.
Неколцина млади мъже я бяха ухажвали в Кетъринг, ала нито едни от тях не се бе осмелил да я целуне под зоркото око на майка й. Като за първа целувка беше много хубаво. Не виждаше как може да я нарани и се запита защо родителите не разрешаваха на дъщерите си да се упражняват в този спорт.
Палецът му продължаваше нежно да гали страната й, сетне се премести в ъгълчето на устните й и нежно ги разтвори. В този миг тя усети как езикът му се плъзна по устните й, отначало леко, а после навлезе все по-навътре.
Този път усещането съвсем не бе успокояващо. Сърцето и се разтуптя и тялото й се разтърси от непознати, спонтанни и горещи вълни, които никак не бяха неприятни. Никога не бе очаквала подобно нещо.
Отчаяно се опита да си припомни някои от съветите на Мей. „Никога недей да лежиш като умряла риба. Милвай го и го целувай при всеки удобен случай, когато останете сами. Накарай го да повярва, че постоянно го желаеш, независимо дали е истина или не.“
Келси нямаше представа как да накара Дерек да мисли, че тя го желае. Ала милувките не бяха трудна работа, само ако можеше да се съсредоточи и да преодолее отмалата, която бе завладяла тялото й. Протегна ръка и плъзна пръсти в косите му. В сравнение с устните му те бяха хладни и меки…
Устните му. Те имаха магически ефект върху нея, замайваха главата й, караха я да потръпва и да стене. Пръстите й се вплетоха по-силно в косите му и без да осъзнава, тя го придърпа към себе си. По тялото й се разляха горещи вълни и девойката помисли, че ще припадне.
В този миг устните му грубо се откъснаха от нейните. Стори й се, че чу сподавена въздишка, но не знаеше дали се изтръгна от нейните или от неговите гърди.
— Много добре. Може би в крайна сметка това няма да се окаже толкова лоша идея — чу дрезгавия му глас.
Той отново я постави на седалката срещу него, а ръцете му повече не я докосваха. Келси не смееше да го погледне.
Когато накрая плахо вдигна очи, видя, че той също изглеждаше смутен — бе разхлабил вратовръзката си и неспокойно се въртеше на мястото си.
Очите му срещнаха нейните и Дерек неловко се изкашля.
— Когато за пръв път се любим, Келси, това ще стане в удобно легло, а не върху седалките на подскачаща по пътя карета.
— Нима щяхме да се любим?
— Да, едва не го направихме.
— Разбирам.
Но всъщност нищо не разбираше. Та те бяха напълно облечени. Мей много ясно й бе обяснила, че някои мъже правят любов със съпругите си на тъмно и без да събличат нощниците им, но никога и с любовниците си. Те трябваше да бъдат напълно голи.
Ала Дерек каза, че едва не са се любили, и вероятно трябваше да му повярва. Надяваше се, че когато най-сетне се люби с него, ще разбере по-добре съветите и напътствията на Мей, но сега се чувстваше напълно объркана.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Спряха за обяд пред грубовата на външен вид странноприемница в Нюбъри. Дерек често се бе отбивал тук при посещенията си в Бриджуотър и знаеше, че странноприемницата е чиста, а храната — великолепна. А което бе още по-важно — имаше частна трапезария за тези благородници, които не желаеха да се хранят с местните хора и можеха да си го позволят. Не познаваше добре Келси и не искаше да се чувства засрамен, ако не умее да се храни изискано.
Ала маниерите й се оказаха безукорни. Нямаше защо да се тревожи, че ще го изложи, ако я заведе на вечеря сред приятели. А това означаваше, че не се налага да я крие, когато се завърнеха в Лондон. В града имаше много места, където би могъл да се появи с любовницата си, без да рискува да се сблъска с роднини и приятели на семейството.
Докато пътуваха, внимателно я бе изучавал. Тя би могла да бъде дъщеря на херцог и макар дрехите й да не бяха скъпи, стойката и маниерите й бяха като на истинска лейди от висшето общество.
Всъщност дрехите й го бяха изненадали, когато сутринта бе слязла при него в салона. Те съвсем не подхождаха на любовница. Възнамеряваше да й купи подходящо облекло, защото очевидно гардеробът й не бе много богат.
Смущаваше го и безукорната й реч. Дикцията й бе много по-добра от тази на повечето дами във висшето общество.
На дневна светлина Келси бе много по-красива, отколкото миналата нощ, когато очите й бяха разширени от ужас и страх.
Безупречната й кожа бе бяла като крем, веждите й — извити в кокетни дъги, а изящната линия на очите се подчертаваше от гъстите черни къдрици, обрамчващи почти съвършения овал на лицето й. Високите скули великолепно хармонираха с тесния нос и деликатната брадичка.
Черната й коса бе естествено къдрава, така че не се нуждаеше от специалните услуги на някой фризьор. В момента бе сплетена на плитка и увита около главата й, а меките къдрици, заобикалящи ушите й, изглеждаха по детски очарователни. А тези сиви очи, толкова меки и изпълнени с такава неподправена невинност и нежно очакване… Той се питаше дали всичко, което съзираше в тях, бе истина или само умела преструвка. Намираше я за очарователна. Миналата нощ едва бе заспал при мисълта, че тя се намира толкова наблизо под неговия покрив, заспала като малко дете. Тази мисъл го нервираше. Тя не бе заспала гола, очаквайки посещението му, защото не знаеше, че той е новият й господар. Смяташе, че това е Джеръми.
Дерек не разбираше собствената си реакция. Та той едва познаваше момичето. Притежаваше я, но това не бе причина да изпитва ревност към нея… поне не толкова скоро. А към Джеръми?
За Бога, братовчед му достатъчно ясно бе показал, че я желае! А тя бе признала, че го намира за изключително красив. Разбира се, ако беше казала друго, щеше да бъде явна лъжа. Всички жени намираха Джеръми за необикновено привлекателен. А тя се бе опитала да го убеди, че предпочита него пред братовчед му, но той много добре да знаеше, че го лъже.
Не биваше да обръща внимание на това. В крайна сметка нямаше никакво желание момичето да се влюби в него и да започне да мисли за семейство и бебета. Това бе последното, което един мъж би очаквал от любовницата си. Обаче не можеше да не си признае, че я желае независимо от всичко.
Нейната неопитност, съчетана с неподправена страст, едва не го бе накарала да загуби контрол. Не можеше да разбере защо поривът да я обладае още в каретата бе толкова, спонтанен и неудържим.
Страст. Единственото чувство, подходящо за една любовница. Може би Келси предпочиташе Джеръми, ала реакцията й на милувките му бе обнадеждаваща.
Двамата довършваха обяда си, когато Дерек промълви:
— Все още се чудя дали да не наема стая в странноприемницата. Обаче имам чувството, че ще ми трябва повече време, когато те любя за пръв път, а това доста ще ни забави. Трябва да пристигнем в Бриджуотър, преди да се стъмни, за да имаш време да се настаниш. Защо се изчервяваш?
— Не съм свикнала с подобни разговори.
Младият лорд се засмя, намирайки неискрената й невинност за забавна. Питаше се как ли ще успее да го убеди в девствеността си, когато легнат за пръв път. Но тази вечер щеше да разбере. Мисълта му достави огромно удоволствие.
— Не се тревожи за това, скъпа. Скоро ще свикнеш.
— Надявам се — скромно отвърна младото момиче. — Предполагам, че трябва да нося някоя по-тънка рокля… от това непрекъснато изчервяване ми става горещо.
Той избухна в смях.
— Струва ми се, че ще успеем да се справим с това.
