А тази свидлива и намръщена икономка не й бе предложила дори чаша чай и няколко бисквити!
Върна се във вилата още по-отчаяна и още по-гладна. Никой, разбира се, нямаше да й даде пари на заем. Кой банкер ще рискува парите си, след като единствената й гаранция бе, че е най-новата любовница на младия лорд Малори? Само щяха да й се изсмеят в очите.
Обаче имаше някои вещи, които можеше да продаде и да си купи малко храна. Например джобния си часовник — елегантна малка вещ, украсен с два диаманта, подарък от родителите й за четиринадесетия и рожден ден. И онази ужасна червена рокля. Не й се искаше да се раздели с часовника, но нямаше избор.
Сложи роклята в кошницата на госпожа Хърсъл и се приготви за дългата разходка към града. Огледа кухнята, преди да тръгне. Във вилата може и да нямаше храна и други удобства, но имаше достатъчно прясна вода, цяла камара дърва, а благодарение на госпожа Хърсъл разполагаше с чиния и нож.
Когато следобед Келси влезе в Бриджуотър, настроението й малко се бе повишило. Но това не продължи дълго. Единственият бижутер в града не прояви интерес към часовника.
Почти бе мръкнало, когато най-после загуби надеждата да продаде часовника и реши да опита с червената рокля.
Госпожа Лафльор, шивачката, вече затваряше магазина са, когато Келси отвори вратата и влезе. Тя обясни, че би искала да продаде една рокля, но жената я погледна сякаш я бе обидила.
— В моя магазин? — възкликна тя и ужасено погледна роклята, която Келси измъкна от кошницата. — Нямам клиентки, които се интересуват от подобни дрехи, госпожице, нито пък някога ще имам.
— Съжалявам — едва чуто промълви Келси. — Може би познавате някой друг, който би се заинтересувал?
— Едва ли — изсумтя госпожа Лафльор. — Бих могла да ви платя няколко пенита, за да свалите една дантела, без, разбира се, да я повредите. Нямам време сама да се занимавам с това. Момичето, което ми помагаше, ме напусна, а лейди Елен поръча нов гардероб за дъщеря си. Дрехите трябва да бъдат доставени следващата седмица. Тя е най-добрата ми клиентка, но се страхувам, че ще я загубя, ако не бъда готова навреме.
Келси нетърпеливо изслуша оплакванията на жената. Сякаш тя си нямаше достатъчно! Ала думите на шивачката й подсказаха една идея.
— Купете роклята от мен за пет лири, а в замяна аз ще ви помогна да завършите дрехите на лейди Елен.
— Пет лири! Давам ви една лира за дантелата и освен това ще довършите още три рокли.
— Една лира за дантелата и още десет лири, за да завърша роклите — възрази Келси.
— Десет лири за две рокли? — възмутено извика жената, а от устата й се разхвърчаха слюнки. Лицето й се зачерви от възмущение и Келси помисли, че всеки миг ще се пръсне. — Та аз не плащам толкова за цял месец работа!
Девойката поглади ръкава на жакета си.
— Знам много добре колко струват качествените дрехи, госпожо Лафльор. Ако сте плащали по-малко на помощничката си за цял месец работа, значи, че сте я ограбвали.
За нещастие в този миг празният стомах на Келси се разбунтува н шивачката разбра, че непознатото момиче е затруднение, а това означаваше, че няма да се пазари по вече.
— Добре тогава, десет лири за три рокли — направи последно усилие Келси.
Когато най-после излезе от магазина, вече се бе стъмнило. Но в ръката си стискаше една лира, а й бяха обещали още четири, ако завърши петте рокли, прилежно сгънати в кошницата на госпожа Хърсъл. В крайна сметка дъщерята на лейди Елен бе само на десет години и едва ли щеше да бъде толкова взискателна.
За съжаление всички магазини за храна бяха затворени и трябваше да вечеря в странноприемницата, което й струваше три пъти по-скъпо, отколкото, ако си бе купила продукти. Все пак й останаха няколко монети и на другия ден щеше да си купи храна на по-нормални цени. Трябваше да си набави и няколко свещи, защото щеше да й се наложи да работи и през нощта. Както и тенджера, сапун и…
По странна ирония на съдбата тя се бе оказала в положението, което искаше да избегне, като се съгласи да се продаде. Единствената разлика беше, че поне семейството й не е принудено да работи и да гладува.
Най-сетне се добра до вилата. Огънят бе изгаснал и вътре бе студено, но стомахът й бе пълен, а освен това си бе намерила работа.
Келси тръсна глава. Ще оцелее, поне достатъчно дълго, за да убие със собствените си ръце лорд Дерек Малори, когато благоволи да се завърне.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Дерек не се бе връщал в Харвестън от няколко месеца. Както повечето млади мъже на неговата възраст предпочиташе вълнението, изтънчените забавления и удоволствия, които предлагаше Лондон, пред тишината и скуката на провинциалния живот. Ала младият лорд обичаше и Харвестън. Двете имения, които баща му бе оставил да управлява, не бяха негов истински дом. Той бе израснал в Харвестън.
Представяше си, че чичовците му Едуард, Джеймс и Антъни се чувстват по същия начин, тъй като и те бяха израснали в Харвестън. Братовчедка му Реджина, която бе дошла да живее в имението след смъртта на родителите си, също бе отраснала в Харвестън. Всъщност Реджи, която бе само с четири години по-малка от Дерек, се бе превърнала в негова сестра и постоянна другарка в детските игри.
Той пристигна в полунощ. Предпочете да язди, отколкото да се придвижва с карета. Дяволски бе изкушен да събуди баща си и да разбере защо го бе извикал толкова спешно.
— Дали би отишъл да събудиш баща ми? — попита той слугата, който му отвори вратата. Смаяното лице на мъжа го накара да се откаже от тази идея и да почака до сутринта.
Може би баща му го бе извикал, за да му се кара за нещо, а ако го събудеше посред нощ, скандалът щеше да е още по-голям. Но не можеше да си спомни нещо, което бе извършил напоследък и което би накарало Джейсън да побеснее. Не можеше да се сети за никаква причина, която би накарала баща му да го извика така спешно.
Разбира се, Джейсън Малори не се нуждаеше от причина, за да повика сина си у дома. Той беше най- възрастният Малори и глава на семейството. Беше му станало навик да привиква от време на време отделните по-млади членове, за да обсъдят някой въпрос, да побъбрят или пък да скастри някого. Това, че Дерек бе оставил една красива млада жена да го очаква във вилата, едва ли бе достатъчен повод да не се подчини на баща си. Щом Джейсън Малори настояваше да види някого, той трябваше незабавно да се подчини.
Така че младият мъж почака до сутринта. Един час след зазоряване слезе на долния етаж да потърси баща си. Изглежда, Моли винаги знаеше кога ще дойде и с радост го посрещаше.
Моли Флетчър бе изключително красива жена на средна възраст с пепеляворуса коса и огромни кафяви очи. Започнала работа в този дом като обикновена прислужница в кухнята, тя постепенно бе израсла в йерархията на слугите и през последните двадесет години бе икономка на Харвестън. През годините бе работила упорито върху себе си — силният й диалект, който Дерек помнеше от детските си години, бе изчезнал, а маниерите й бяха придобили изискаността на благородна дама.
Както всички жени в къщата тя се отнасяше майчински към Дерек и Реджина, грижеше се за тях, изслушваше оплакванията им, раздаваше съвети.
Това, разбира се, бе естествено, след като двете деца нямаха майка, която да ги глези, но и да им се кара, когато е необходимо. Именно поради тази причина Джейсън се бе оженил за Франсис — за да осигури майка на двете малки деца.
За съжаление не бе получил това, което бе желал. Лейди Франсис се оказа болнава жена, която почти през цялото време живееше в Бат. Според Дерек тя бе хубава жена, може би малко нервна, но никой от семейството не я познаваше добре.
Често се питаше дали и баща му я познава добре и дали изобщо се интересува от нея. Докато Джейсън бе едър, здрав и шумен, съпругата му бе слаба, бледа и сякаш вечно изплашена от нещо или някого. Дерек не си спомняше някога да си бяха разменили нежни думи или ласка, но в края на краищата това не бе негова работа. Изпитваше леко съжаление към баща си, защото сделката, която бе сключил с Франсис, явно
