— Ето, виждате ли, отново се изчервих. — Девойката докосна бузата си. — Имам чувството, че е лято. Толкова ми с топло.
— Да се надяваме, че до лятото ще престанеш да се изчервяваш — сухо отвърна той, убеден, че изчервяването е част от преструвките й. Нямаше желание да я насърчава в това отношение, затова добави: — Да тръгваме ли, преди да съм променил решението си относно стаята?
Тя не скочи възмутено и не побягна към вратата, но беше очевидно, че едва се сдържа. Дерек учудено поклати глава и тръгна след нея. Странно момиче. Ако насила я бяха заставили да участва в онзи търг, щеше да я разбере. Обаче познаваше жените достатъчно добре, за да знае, че те непрекъснато си служат с преструвки, за да омаят и заблудят мъжете.
Почти мръкваше, когато най-сетне пристигнаха. Вилата се състоеше от обширна кухня, малка трапезария с маса в средата и нещо като салон в другия край, където се виждаше голямо кресло с вълнена тапицерия. В задната част на вилата имаше спалня с тоалетна и малка вана.
Обзавеждането бе доста оскъдно и стаите бяха покрити с дебел слой прах, което означаваше, че отдавна не са обитавани. Върху стената над мивката висяха няколко ръждясали тенджери и тигани, около малката маса се виждаха само два стола, а в спалнята имаше само легло, без гардероб и тоалетна масичка. Ала вилата бе стабилна и стаите се нуждаеха само от почистване, за да се превърнат в уютно и приятно убежище.
Дерек донесе няколко цепеници и запали огън в камината. Избърса ръцете си и се обърна към гостенката си:
— Трябва да отида до къщата и да им съобщя, че съм пристигнал. Не бих желал да давам обяснения коя си ти и защо си тук, така че колкото по-малко хора знаят за теб, толкова по-добре. Досега никога не съм водил жена тук и не ми се иска любопитни носове да се врат наоколо и нежелани слухове да достигнат до ушите на баща ми. Скоро ще се върна. Нали нямаш нищо против за малко да останеш сама?
— Разбира се — кимна Келси.
Той я дари с очарователна усмивка, доволен, че тя не започна да се оплаква от обстановката.
— Великолепно. Искаш ли да вечеряме в града? Доколкото си спомням, наоколо има една-две много прилични странноприемници. — Приближи се и леко я целуна. — С нетърпение очаквам тази нощ, скъпа. Надявам се, че е взаимно.
Тя пламна, но той не забеляза, защото вече бе излязъл. Келси въздъхна, когато вратата се затвори зад него. Тази нощ? Не, не я очакваше с нетърпение. Реши да почисти наоколо, за да отклони мислите си от предстоящата нощ… Огледа кухнята и откри един кош с парцали. Можеше да избърше праха от мебелите и прозорците, но за по-основно почистване бяха нужни метла и сапун. Трябваше да изчака завръщането на Дерек.
Скоро щеше да се стъмни. Тя си припомни колко уютно се бе почувствала в скута на младия мъж. Отпусна се в мекото кресло, зави се с едно одеяло, питайки се какво ли си мисли той за нея. Топлината на огъня я сгря и девойката скоро се унесе в дълбок сън.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато на другата сутрин Келси се събуди, остана смаяна като разбра, че е сама във вилата. Очевидно Дерек не се бе върнал през нощта, а ако го бе сторил, то явно не си бе направил труда да я събуди и отново бе излязъл, защото сега го нямаше. Никъде не се виждаше и следа от необходимите продукти, които бе обещал да достави.
Изминаха няколко часа, през които неспокойно се питаше какво се бе случило. Ала нищо не й идваше наум. Не и оставаше нищо друго, освен да чака. Преди да излезе миналата вечер, младият лорд достатъчно ясно и бе заявил, че не желае тя да напуска къщата.
Видя, че Дерек бе донесъл кошницата, която госпожа Хърсъл бе приготвила за нея. Повдигна капака и откри чиния с няколко вида пасти, увити в кърпа, както и бурканче със сладко и малък нож.
Четирите пасти щяха за известно време да залъжат глада й, но нямаше да я заситят, защото от предния ден на обяд не бе слагала залък в устата си. Сега й се искаше да бе спала до по-късно, за да не я измъчва и гладът.
По обяд от Дерек нямаше и следа. Предупреждението му да не излиза вече нямаше значение. Девойката бе сама в тази непозната местност, в тази чужда вила при това без никаква храна и без едно пени в джоба. Ако той не се появеше до вечерта, щеше да изпадне в сериозна опасност.
Но той, разбира се, щеше да се върне. Не се съмняваше в това. Вероятно напълно бе забравил, че във вилата няма храна. Обаче когато и следобедът мина, а него все още го нямаше, Келси реши, че трябва да предприеме нещо и да го намери.
Видя писмото му в мига, в който отвори входната врата. Бе забодено на вратата и падна на земята, щом я отвори. Разбира се, тя не знаеше, че е от него, докато не счупи печата и не го отвори.
Скъпа Келси,
Когато влязох в къщата, пристигна куриер с писмо от баща ми. Той срочно ме вика в Харвестън. Не бива да губя време, затова ти изпращам тази бележка. Не знам защо ме вика, но ще гледам да се върна след един или най-много два дни. Ако се забавя, ще ти изпратя писмо. Предполагам, че ще бъдеш добре, докато отново се видим.
Щяла да бъде добре ден или два? След като той е заминал толкова набързо, че дори е забравил да донесе нещата, които й бяха необходими, за да придаде обитаем вид на вилата? И кога ще си спомни, че е трябвало да се погрижи за нея? Навярно бе притеснен от неочакваното повикване на баща си и едва ли в следващите няколко дни ще се сети за нея.
Но това бе толкова безотговорно! Гладът я измъчваше и Келси изгуби самообладание. Гневно запрати писмото му в горящата камина, като яростно си каза, че би предпочела да запрати там самия него.
Отне й половин час, за да стигне до къщата на лорд Малори, която бе най-голямата и представителната в областта. Това не бе обикновена провинциална къща, а истинско господарско имение с конюшни, просторна ферма и десетина къщички, в които живееха арендаторите.
Осмели се да заговори икономката и й обясни, че е наела вилата от лорд Малори, за да прекара там кратката си ваканция. Заяви, че той й обещал, че вилата ще бъде подготвена, но за нейна изненада се оказало, че съвсем не е така. Икономката намръщено я изслуша.
— Нямам нищо общо с наемателите на лорд Джейсън… искам да кажа лорд Дерек, милейди. Стигат ми и грижите за голямата къща. Лорд Дерек сам се грижи за наемателите и арендаторите и като се върне, ще му съобщя за вас. Той ще се погрижи за вас.
— Но вие не разбирате — опита се да обясни Келси. — Аз вече съм платила за престоя си във вилата, не нося със себе си пари, само няколко най-необходими дрехи, защото негова светлост ме увери, че той ще се погрижи да достави всичко необходимо — храна, сапун, завивки, чаршафи и одеяла.
Икономката се намръщи.
— Тогава ми покажете вашата разписка за наема. Аз отговарям за всичко в тази къща, включително и за храната. Не мога да дам продукти без негово разрешение, а миналата вечер той не ми спомена за вас.
Тя, разбира се, нямаше никаква разписка. Единственото доказателство — писмото на Дерек — бе изгоряло в пламъците.
— Няма значение — рече девойката и сви рамене. — Ще взема пари на заем в Бриджуотър. Ще бъдете ли така добра да ми кажете как да стигна дотам?
— Разбира се, милейди — сговорчиво отвърна жената, доволна, че няма да й се налага да дава провизии от запасите на имението. — Тръгнете направо по този път.
Келси припряно пое но пътя. Не знаеше какво да прави. Ако не бе излъгала, че е наела вилата, може би щяха да й помогнат. Но тя се бе опитала да запази връзката си с Дерек в тайна, както сам той бе пожелал.
