— Е, дори и да не сме, ще поговорим — изръмжа маркизът. Длъжни сме, след като сватбата на Ейми е само след четири дни.
— Как мислиш, дали Франсис ще дойде? — Наричаше мащехата си на малко име, но това не означаваше, че не я уважава. Просто почти не я познаваше и не можеше да се насили да и казва „майко“.
Джейсън сви рамене.
— Никой не знае какво ще направи жена ми. Само Бог, може би — добави с безразличие, — Обаче това ме подсеща, синко, че брат ми Едуард, който е по-млад от мен, следващата седмица ще задоми третото си дете, докато аз…
— Той омъжва третата си дъщеря — прекъсна го Дерек. — Синовете му все още са ергени. Има голяма разлика между синовете и дъщерите. За момичетата е добре да се омъжат веднага след като завършат училище, но това не важи за момчетата.
Баща му отново въздъхна.
— Така е, но все пак…
— Татко, ти имаш само един син. Ако имаше дъщери, сигурен съм, че досега щеше да си дядо. Не се сравнявай с чичо Едуард, който има пет деца.
— Да, имаш право.
Двамата продължиха в мълчание. В трапезарията закуската ги чакаше. Блюдата бяха поставени върху нагорещени плочи, за да не изстиват.
— Наистина ли толкова искаш да станеш дядо? — внезапно попита Дерек.
Въпросът изненада баща му, но след кратко колебание той кимна енергично.
— Да, наистина искам.
— Много добре — ухили се той. — Ще го имам пред вид.
— Чудесно, но не ми се иска и в това отношение да следваш стъпките на Джеймс — първо сватбата, после бебетата.
Младият мъж избухна в смях, но не защото дъщерята на Джеймс Малори се бе родила по-рано, а защото баща му се бе изчервил и той отлично знаеше причината. В крайна сметка Дерек също бе незаконороден и последната забележка бе насочена и срещу самия него.
Маркизът се намръщи, но не каза нищо. Запъти се към масата, но внезапно спря и се извърна.
— Между другото, кое е момичето, което миналата нощ си завел в моята лондонска къща?
Дерек вдигна поглед към тавана. Винаги се бе чудил как баща му толкова бързо узнава неща, които не би трябвало да знае.
— Една девойка, която се нуждаеше от помощ.
— Хенли ми докладва за нея и твърди, че е проститутка — презрително изсумтя Джейсън. — Госпожа Хърсъл пък заяви, че е лейди. Кое от двете е истина?
— Нито едното, нито другото. Тя е получила отлично образование като повечето от дамите, но не принадлежи към отбраното общество.
— И просто е привлякла мимолетното ти внимание, така ли?
Не беше никак мимолетно, но Дерек предпочиташе маркизът да не знае, затова сви рамене и заяви с безразличие
— Да, нещо такова.
— Нали повече няма да я водиш вкъщи?
— Разбира се, татко. Признавам, че не бе много разумно от моя страна, но тя се нуждаеше от помощ. Не се тревожи, повече няма да чуеш за нея.
— Не бих искал слугите да чуват за нея, нито в Лондон, нито тук. И без това семейството ни е известно със скандалното си минало. Не желая отново да ставаме предмет на клюки.
Младият мъж кимна в знак на съгласие. Всъщност, като се изключи фактът на раждането му, неговото име досега никога не бе замесвано в скандали. Той винаги бе дискретен в любовните си похождения и възнамеряваше така да продължи и занапред.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Дерек не се върна в Бриджуотър. Останалата част от деня прекара с баща си в Харвестън, а на следващата сутрин замина за Лондон, за да прегледа пощата си и да изпрати писмо до Бейнсуърт. Докато бе в града реши, че не е зле да потърси къща за Келси.
Щеше да бъде много по-лесно, ако можеше да се обърне за помощ към чичо си Едуард. Той притежаваше доста къщи в Лондон и навярно можеше да му предложи подходящо жилище. Обаче Едуард щеше да го попита за кого търси квартира, а това бе нещо, което искаше да скрие от чичо си, тъй като от всички братя той бе най-близък с баща му. С другите си двама чичовци нямаше да има никакъв проблем. Те щяха веднага да го разберат, защото бяха издържали безброй любовници… поне преди да се оженят. Ала Едуард бе верен съпруг и не разбираше подобни постъпки.
За съжаление Джеймс и Тони не притежаваха къщи, а и дори и да имаха, бяха упълномощили Едуард да се занимава даването им под наем. Така че младият мъж трябваше сам да се заеме с търсенето на подходящ дом за Келси. Обиколи доста къщи, но някои бяха твърде големи, други — прекалено скъпи, а трети се нуждаеха от основен ремонт. Когато най-сетне откри това, което му трябваше, бе останал само един ден до сватбата на братовчедка му Ейми и нямаше смисъл да се връща в Бриджуотър.
От друга страна, нямаше смисъл и Келси да остава в Бриджуотър, затова той изпрати кочияша си да я вземе. Бе осигурил напълно обзаведена къща за шест месеца и трябваше само да се наемат слуги.
Младият мъж изгаряше от нетърпение да види отново красивата девойка и най-сетне да й се наслади.
Не се случваше често цялата фамилия Малори да се събере под един покрив. Дори и двамата най-нови членове на рода — Жаклин, дъщерята на Джеймс и Джорджина, и Джудит — дъщерята на Антъни и Розалин, бяха в къщата, за да не се налага майките им да се връщат по домовете си, за да ги нахранят. Синът на Реджи също беше с родителите си, макар че той бе достатъчно голям да се храни сам.
Тя се чувстваше много щастлива, когато цялото семейство се събереше заедно. Другият нов член на семейството бе, разбира се, младоженецът Уорън Андерсън. Сватбената церемония бе свършила и сега всички се бяха събрали в големия салон. Реджи се усмихна на новобрачните. Те бяха прекрасна двойка — Уорън, който бе висок метър осемдесет и пет, със светлокестенява коса и светлозелени очи, и Ейми, облечена в скъпа снежнобяла рокля, черна коса и кобалтовосини очи.
Реджи бе наследила от майка си Мелиса — починала, когато тя е била само на две години — същите коси и очи. Повечето членове на семейството бяха руси, със зелени очи.
Сватбеният прием бе в просторния дом на чичо Едуард на Гровнър Скуеър. Огромен и жизнерадостен мъж, винаги в добро настроение, за разлика от другите й чичовци, той преливаше от гордост и щастие, докато успокоително потупваше ръката на съпругата си Шарлот, която тихичко подсмърчаше до него. Тя бе плакала по време на цялата церемония, тъй като Ейми бе най-малкото й дете… Реджи си припомни, че всъщност леля й Шарлот плачеше на всички сватби.
Присъстваха Диана и Клер, братовчедки на Реджи от страна на чичо й Едуард, със съпрузите си, както и братята на Ейми — Травис и Маршъл; братовчед й Дерек, единственият син на чичо й Джейсън, разговаряше със съпруга й Никълъс и двамата й чичовци Тони и Джеймс. Дерек и Никълъс бяха приятели още от колежа, много преди Реджи да се запознае с Никълъс и безумно да се влюби в него. Ала присъствието на двамата й чичовци край съпруга й я притесняваше.
Младата жена въздъхна, питайки се дали те някога ще се погодят. Според чичо й Тони, Никълъс не бе достатъчно добър за нея, тъй като бил всеизвестен развратник. Чичо й Джеймс имаше по-сериозни основания да не харесва съпруга й, защото се бяха сблъскали по времето, когато Джеймс бе пират. Чичо й бе загубил битката, в която синът му Джеръми бил ранен, макар и леко. Сега това бе постоянен повод за стълкновения между съпруга й и чичо й. При последния им сблъсък Никълъс пострада доста зле и едва не пропусна сватбата им, а Джеймс бе заловен и едва не го обесиха за пиратство.
Разбира се, сега Никълъс бе член на семейството и напоследък двамата не се опитваха да се вкопчат един в друг при всяка среща. Възможно бе дори да се харесваха, макар че нито един от тях нямаше да го
