признае, а и като ги слушаше човек, никога не би се досетил за това. Когато бяха заедно, те се държаха като смъртни врагове. Ала Реджи знаеше, че двамата искрено се наслаждават на словесния двубой помежду си.
На всички бе известно, че братята Малори обичаха да спорят, въпреки че винаги се съюзяваха срещу външен човек. Младоженецът и четиримата му братя най-добре можеха да го потвърдят.
Когато се подвизаваше под прозвището Ястреба, Джеймс бе унищожил няколко техни кораба и бе успял да избяга, отмъквайки сестра им Джорджина, в която се бе влюбил.
Упоритите американци го бяха последвали в Англия, за да освободят сестра си, но какво бе изумлението им, когато разбраха, че тя не само не иска да бъде освободена, но е влюбена в Джеймс й настоява да се омъжи за него. В онази съдбоносна нощ всички братя Малори бяха готови да се бият с американците, за да защитят щастието на брат си..
Понастоящем братовчедите на Реджи се разбираха добре с американците. На практика Дерек и Джеръми бяха взели под крилото си двамата си по-млади братовчеди Дрю и Бойд Андерсън, които също като тях бяха луди глави и обичаха да се забавляват.
Реджи въздъхна, тъй като си припомни, че бе решено Уорън да остане в Лондон, за да управлява английския клон на огромната корабна компания на семейство Андерсън, а това означаваше, че съпругът й и Уорън неизменно ще се сближат. Двамата много си приличаха, освен това и двамата не харесваха Джеймс Малори. Реджи щеше сериозно да се разтревожи за задълбочаващото се приятелство между Никълъс и младия янки, ако Уорън съвсем неочаквано не се бе влюбил в Ейми. Любовта напълно го промени.
Преди срещата си с Ейми той сякаш бе сърдит на целия свят и винаги бе готов да избухне, докато сега се усмихваше щастливо и изглеждаше покорен като агънце. И всичко това благодарение на братовчедка й!
Реджи се разтревожи, като видя, че Дерек оставя съпруга й насаме с двамата й чичовци. Обикновено Никълъс винаги се разделяше вбесен с тях и затова сега побърза да го измъкне от компанията им, но видя, че той вече се отдалечава с усмивка.
Младата жена си отдъхна. Колкото и да харесваше двамата си по-млади чичовци, много по-силно обичаше съпруга си. Явно той бе успял да излезе победител в поредната словесна схватка с тях и тя бе горда с него. Ала днес му се бе удало много лесно. Самият повод на събирането бе достатъчно основание да ядоса Джеймс. В крайна сметка един от представителите на враговете му ставаше член на семейството, а това никак не му допадаше.
— Вече всичко е съвсем официално — отбеляза Антъни Малори, докато двамата с брат си наблюдаваха младоженците. — Вече е част от семейството. Разбира се, той вече беше твой зет, но не беше истински свързан с останалата част от семейството… поне до днес.
— Не е задължително да се обръща внимание на зетьовете. Пример за това е отношението на моята Джорджи към теб, нали? — попита в отговор Джеймс.
— Това момиче ме обожава и ти много добре го знаеш — засмя се Антъни.
— Толкова те обожава, колкото аз обожавам семейството й — изсумтя Джеймс.
Брат му се ухили.
— Кога най-сетне ще престанеш да обвиняваш янките, че са се опитали да те качат на въжето, когато ти пръв започна цялата глупава вражда?
— Не ги обвинявам за враждата — призна си той, — но не мога да им простя, че заплашиха със смърт не само мен, но и екипажа ми.
— Да, тук вече те разбирам — кимна брат му. Джеймс бе капитан на „Мейдън Ан“ почти десет години и екипажът му се бе превърнал във второ семейство за него… или по-точно първо, тъй като истинското му семейство се бе отрекло от него. Ала когато преди няколко години откри, че има почти шестнадесетгодишен син, той се отказа от пиратската си кариера и семейството отново го прие в лоното си.
— Смяташ ли, че той ще я направи щастлива? — попита Антъни, загледан в младоженците.
— Ще чакам търпеливо деня, в който ще разбера, че не го е сторил.
— Не ми се иска да го призная, но Ник беше прав — засмя се Тони. — Когато се отнася за нашите племенници, ръцете ни са вързани. Не можем да предприемем нищо против съпрузите им.
— За съжаление си прав — въздъхна брат му. — Въпреки че аз се придържам към принципа: това, което не знаеш, не може да те нарани.
— Хм, съгласен съм. Чудя се дали този янки ще продължи да се превъзпитава в брака.
— И аз се каня да го попитам.
Антъни се засмя, но в същия миг зърна един нов гост и побутна брат си:
— Я погледни кой е дошъл! Да пукна, ако това не е Франсис!
Той проследи погледа му и видя дребна, болезнено слаба жена, която стоеше на прага.
— Нима това те изненадва? Мили Боже, да не би да искаш да кажеш, че Джейсън и Франсис продължават да не живеят заедно?
— А ти да не смяташ, че докато той кръстосваше моретата, те двамата са се влюбили безумно един в друг? Те вече дори не си правят труда да измислят извинения. Тя живее през по-голямата част от годината във вилата си в Бат, а той в Харвестън. Всъщност за пръв път от пет години насам ги виждам заедно в една и съща стая.
Джеймс възмутено поклати глава.
— Винаги съм смятал, че Джейсън извърши голяма глупост, като се ожени за нея.
— Наистина ли? — повдигна вежди Антъни. — Според мен постъпи много благородно. Това бе саможертва от негова страна, типично за по-възрастните братя.
Антъни и Джеймс имаха само една година разлика, Джейсън и Едуард — също, ала девет години деляха Джеймс и Едуард. Мелиса, тяхната сестра, която бе починала, когато дъщеря й Реджи бе само на две години, бе родена по средата.
— Децата никога не са изпитвали нужда от майка, не и след като ние четиримата се грижехме за тях. А освен това Франсис никога не се е държала майчински към тях.
— Истина е. Планът на Джейсън се обърна срещу самия него. Ти изпитваш съжаление към него, нали?
— Да съжалявам Джейсън? — изсумтя Джеймс. — Едва ли.
— О, хайде стига, стари разбойнико! Много добре знаеш, че обичаш двамата ни по-големи братя, така както и аз ги обичам. Джейсън може да е високомерен и избухлив тиранин, но винаги е изпълнен с добри намерения, личният му живот е пълна катастрофа и ти сигурно изпитваш жал към него, особено след като двамата с теб имаме такива прекрасни и нежни съпруги.
— Хмм, сега като си помисля, май наистина е така. Обаче, ако го кажеш на онзи дръвник Джейсън, аз ще…
— Не се безпокой — ухили се Антъни. — Харесвам си лицето такова, каквото е и не ми се ще да изпитам силата на юмруците ти. Между другото, каквото ти шепнеше Дерек преди малко?
Джеймс сви рамене.
— Каза, че се нуждаел от съвет, но сега не било удобно да го обсъждаме.
— Да не мислиш, че се е забъркал в неприятности? Няма да се изненадам, тъй като той упорито върви по нашите стъпки.
— И влече и Джеръми след себе си — изръмжа брат му.
— Хайде де! — недоверчиво възкликна Антъни. Твоят син от шестнадесетгодишен тича след фусти, ако не, и по-рано. И е научил всичко за жените от онези разбойници, бившите ти моряци. Дерек само го обучава как един, истински джентълмен трябва благоприлично да върти любов с дамите.
— Или по-скоро е обратното… По дяволите, караш ме да говоря глупости! Няма такова нещо като благоприлична любов!
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Лейди Франсис пресече салона и се приближи към съпруга си. Беше толкова нервна, че почти трепереше, но бе решила да стигне докрай. Двамата със скъпия Оскар бяха взели решение да признае всичко на Джейсън… по-скоро да му каже това, което той може би отдавна се досещаше.
