ежедневното си пътешествие към града. Девойката си помисли, че той и носи съобщение от Дерек, ала мъжът заяви, че му е наредено да я закара в Лондон. Нямаше никаква вест от новия й господар. Никакви обяснения защо я бе изоставил на произвола на съдбата през тези дълги пет дни. Кочияшът не знаеше нищо, бяха му заповядали само да я откара в Лондон.
Келси бързо опакова багажа си, заедно с малкото неща, които си бе набавила по време на краткия си престой. Помоли кочияшът да я закара първо в Бриджуотър, за да предаде последната рокля, която за щастие бе довършила късно през нощта.
Бе завършила първите пет рокли само за три дни и шивачката бе толкова доволна от работата й, че й бе дала още три, като й заплати допълнително две лири.
Така че в момента имаше пари и сама заплати обяда си. Дори си купи малко храна… за всеки случай. Не можеше да забрави ужаса, който бе изживяла първия ден, когато откри, че е оставена сама, без пари и без храна.
Дерек Малори ще трябва да й обясни доста неща и девойката си каза, че трябва да запази самообладание, докато изслушва оправданията му. Ала през целия път до Лондон възмущението й нарастваше и когато късно следобед пристигнаха в града, едва сдържаше гнева си. През последните дни се бе намръзнала в студената вила и сега пялото тяло я болеше. Раздразнението й се усили, когато разбра, че Дерек не е в къщата, за да я посрещне.
Кочияшът й помогна да се настани и запали камината. Къщата не бе голяма, но всяка от седемте стаи бе просторна и красиво обзаведена, а наблизо се намираше малък парк. На долния етаж имаше отделна кухня, стая за прислугата, трапезария с маса за шестима, салон, малък кабинет, а на горния — две спални.
Фактът, че къщата бе напълно обзаведена — в кабинета имаше библиотека с книги, по стените висяха няколко картини, по масичките бяха разпръснати различни украшения, кухнята бе оборудвана с кухненски съдове, прибори, килерът бе пълен с продукти, а спалните на горния етаж бяха проветрени и леглата бяха покрити с чисти покривки и снабдени с фино спално бельо — означаваше, че домът е обитаем. Келси си припомни, че много от благородниците имаха навик да дават под наем къщите си в Лондон за няколко месеца, докато бяха в провинцията или пътуваха в чужбина.
До по-голямата спалня имаше просторна, модерно обзаведена баня, истински разкош в сравнение с неудобната вана във вилата и тя си каза, че с удоволствие би се изкъпала в топлата вода.
Девойката не откри приготвена храна, затова хапна от това, което бе купила в странноприемницата. Имаше много продукти и можеше да си сготви топло ястие, но нямаше сили за това, а и отново я втресе. Бе изстинала от дългите разходки до Бриджуотър и обратно. Тя се сви на кушетката в салона и се унесе, затоплена от огъня в камината. Ала когато входната врата се отвори, Келси се събуди и леко се повдигна.
Очите й бяха замъглени от съня, косата й бе разпиляна по раменете, а носът й бе запушен от силната хрема. Тя го издуха силно в кърпичката, която постоянно стискаше в ръката си. В този миг Дерек се появи пред нея. Господи, бе забравила колко красив бе този мъж!
— Здравей, Келси — нежно се усмихна той. — Не е ли малко рано за сън? Или пътуването е било твърде уморително?
Девойката кимна, а сетне поклати глава. По дяволите, точно сега ли трябваше да дойде, когато не се бе разсънила?
— Щях да дойда по-рано — продължи той, — ала сватбеният прием, на който се бе събрало цялото ми семейство, продължи по-дълго и нямаше как да се измъкна. За Бога, какво се е случило с носа ти?
Тя примигна. Пръстите й неволно докоснаха зачервения и подут нос. Докато беше във вилата нямаше време да се оглежда, но можеше да си представи каква картинка представлява.
— Настинах — започна тя и в същия миг гневът, насъбрал се през последните дни, избухна с пълна сила. — Странно, нали? Простудих се по време на разходките си до Бриджуотър и обратно. Може би ще попиташ защо съм постъпила толкова глупаво, като съм се разхождала в този студ? Ами, разбираш ли бях гладна и тъй като във вилата нямаше никаква храна, трябваше сама да си я набавя. Разбира се, нямах никакви пари, така че трябваше да си намеря някаква работа, ако исках да не умра от глад.
Подчертаният сарказъм в гласа й го смая, но последните думи за работата се забиха като стрели в мозъка му. Имайки предвид професията й, бе съвсем ясно каква работа си бе намерила — най-лесната и най-удобна за нея: да продава тялото си.
— И каква работа си намери в Бриджуотър? — остро попита.
Значи само това го интересуваше!
— Не е това, което си мислиш! — изсъска Келси. — Но и да беше така, можеш ли да ме обвиниш? Нима предпочиташе да умра от глад?
— Проклет да съм, ако знам за какво говориш. Как можеш да умреш от глад, когато ти изпратих храна и продукти за няколко седмици? Освен това оставих кочияша си на твое разположение, така че е нямало нужда да ходиш пеша, освен ако сама не си го пожелала.
Тя удивено се втренчи в него. Или го бяха заблудили или той… лъжеше. Откъде да знае, че този мъж не е изпечен измамник? Да, той беше красив. Изглеждаше любезен. Обаче това можеше да бъде само маска, която прикрива истинския му характер. Може би обичаше да се наслаждава на страха и отчаянието на другите? И ако това беше така, то тя се намираше в ужасно положение: бе обвързана с един жесток мъж и трябваше да изтърпи всичките му перверзни мъчения, защото бе сключила сделка и не можеше да си тръгне, преди той да сложи край на връзката им.
Мисълта, че зад такова красиво лице се крие толкова жестока душа, я вбеси. Келси скочи и започна да хвърля по него всичко, което й попадне под ръка.
— Никаква храна не бе доставена! — изкрещя тя. — Видях твоя кочияш едва днес! И ако си въобразяваш, че ще ме заблудиш с явните си лъжи…
Не довърши, защото Дерек скочи и като ловко избягна една стъклена вазичка, хвана я за ръцете, бутна я на кушетката и в следващия миг се намери отгоре й.
Девойката пое дълбоко дъх и изпищя:
— Махни се от мен, недодялан глупако!
— Скъпо мое момиче, няма нищо недодялано в моето положение. Тъкмо обратното, уверявам те.
— Пусни ме веднага!
— За да изпаднеш отново в ярост? Не, не, яростта и буйстването няма да бъдат част от нашата връзка. Мога да се закълна, че вече съм ти го споменавал.
— Та ти почти ме смачка. Как ще наречеш това?
— Проява на предпазливост. — Младият мъж замълча и се втренчи в нея. Очите му станаха тъмнозелени. — Всъщност бих го нарекъл приятно изживяване.
Очите й се присвиха.
— Ако възнамеряваш да ме целунеш, не бих те посъветвала — предупреди го.
— Така ли?
— Така.
— Ами добре — въздъхна Дерек, но в следващия миг устните му се изкривиха в лека усмивка. — Жалко, че не винаги приемам съвети.
В положението, в което се намираше, не можеше да му попречи да я целуне, особено след като хвана брадичката й, за да не й дава възможност да извърти главата си. Ала устните съвсем леко погалиха нейните и в следващия миг рязко се отдръпна от нея, сякаш се бе опарил.
— Мили Боже, та ти си болна! Дяволите да ме вземат, ако не изгаряш от треска! Ходила ли си на лекар?
— А с какво щях да му платя? — уморено отвърна. — От шиенето спечелих само толкова, колкото да си купя храна.
Лицето му се изкриви от гняв и той скочи на крака.
— Я ми обясни по-подробно. Да не би да са те ограбили? Нима вилата и всичко останало са изгорели? Защо не си имала храна, когато изпратих достатъчно количество?
— Така казваш, но тъй като нищо не е пристигнало, бих казала, че не си изпратил.
Дерек замръзна.
— Не ме обвинявай в лъжа, Келси. Не знам какво е станало с провизиите, които наредих да бъдат
