доставени във вилата, но ще разбера. Кълна се, че се погрижих за всичко. Освен това оставих карета и кочияш на твое разположение.
Гласът му звучеше съвсем искрено и толкова й се искаше да му повярва. Ала всичко можеше да е преструвка с някаква задна цел.
— Може и да си оставил кочияш на мое разположение — бавно рече и седна, но аз не съм виждала и следа от него, докато не се появи тази сутрин.
— Бях му наредил всеки ден да идва и да проверява дали имаш нужда от нещо. Да не би да искаш да кажеш, че не го е нравил?
— А откъде да знам дали го е правил, след като почти не бях във вилата? Или не си ме чул, като ти казах, че трябваше всеки ден да ходя пеша до града, за да си купувам храна?
В този миг младият мъж проумя какво бе изтърпяла тя — бе оставена съвсем сама в продължение на пет дълги, тягостни и самотни дни.
— О, Господи, нищо чудно, че се нахвърли така върху мен. Келси, съжалявам. Повярвай ми, скъпа, ако знаех, че не си удобно настанена във вилата, веднага щях да се върна.
Той изглеждаше толкова ужасен, че младото момиче му повярва. Може би нямаше да бъде толкова зле, ако не беше зима, и ако тя не бе настинала. Гневът й се стопи, но почувства как треската отново започна да я изгаря. Облегна се уморено на кушетката и притвори очи.
— Трябва ми малко почивка и ще се оправя…
— И лекар — прекъсна я Дерек, вдигна я на ръце и я понесе към вратата.
— Мога да вървя сама. Всичко от което се нуждая, е малко почивка.
Той трепна, но тя не забеляза. Главата й се завъртя, сякаш пропадаше в някаква дълбока пропаст. Нима Дерек тичаше по стълбите? Не, само така й се струва. Всичко се замъгли и Келси загуби съзнание.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Моли?
Тя се събуди. На устните й се появи усмивка, когато се извърна и го видя, приседнал на леглото. Не го очакваше тази нощ да се върне в Харвестън. Той възнамеряваше да остане в Лондон, ако сватбеният прием на Ейми продължи до късно. Ала сега бе в спалнята й и макар да бе минало полунощ, жената не се разтревожи.
— Добре дошъл у дома, любов моя. — Думите й бяха истина. През по-голямата част от живота й Джейсън Малори бе нейната голяма и единствена любов. В началото Моли не вярваше и често се питаше защо маркизът на Харвестън се бе влюбил в нея. Ала отдавна вече не се съмняваше в чувствата му.
В началото бе за него само една хубавичка прислужница, с която младият лорд флиртуваше. Тогава бе двадесет и две годишен и неженен. Тя току-що бе навършила осемнадесет и бе омаяна от красотата и скритото му очарование, което малко хора познаваха.
Разбира се, те бяха дискретни, много дискретни, защото по-малките му братя все още живееха при него и той трябваше да им дава добър пример. Джейсън бе решил да прекрати връзката им, когато един от братята му едва не ги залови. Опита се да я прекрати и когато се ожени. Трябваше да я отпрати, но не можа, особено след обещанията, които й бе дал.
Цяла година успя да стои далеч от Моли. Ала един ден страстта им избухна с нова сила и драмата отново се озоваха в обятията си. Сякаш никога не се бяха разделяли. Ръцете им отчаяно се докосваха, устните им изгаряха от пламенните целувки, тъй като раздялата бе прекалено мъчителна и за двамата. Тогава Джейсън се закле, че никога няма да се разделят.
И сдържа обещанието си. Тя му бе истинска съпруга във всяко едно отношение, освен в едно — съюзът им не бе благословен от църквата. Той обсъждаше всички решения с нея, глезеше я, когато бяха сами и прекарваше всяка нощ с нея, без да се страхува, че ще ги разкрият. Монтира скрита врата в нейната стая, водеща към стълбите и коридора, отиващ към мазето.
Харвестън бе старо имение й в къщата имаше множество тайни проходи и врати. Една от тях бе в неговата стая и извеждаше в същия коридор, а другата — навън, към конюшните. Така че Джейсън можеше незабелязано да прониква в спалнята на любимата си.
Моли усети, че нещо не е наред. Прокара нежно ръка по брадичката му и тихо попита:
— Какво се е случило?
— Франсис иска развод.
Жената ахна от изненада. Разводът не беше нещо толкова необичайно сред нисшите класи, но беше рядкост във висшето общество. Как можеше лейди Франсис, дъщеря на граф и съпруга на маркиз, изобщо да помисли за подобно нещо?
— Да не е полудяла?
— Не, има връзка с някакъв глупак, с когото се е запознала в Бат. Иска да се омъжи за него.
Моли примигна.
— Франсис има любовник? Твоята Франсис?
Джейсън мрачно кимна.
Жената все още не можеше да повярва. Франсис бе стеснителна и крайно боязлива жена. Моли я познаваше много по-добре, отколкото собствения й съпруг, защото двете прекарваха доста време заедно, когато Франсис се връщаше в Харвестън. Икономката знаеше, че господарката й се страхува от Джейсън. Само една от неговите тиради можеше да я докара до сълзи, макар и да не е насочена срещу нея. Моли знаеше, че тя се отвращава от огромния ръст на съпруга си и от силната мъжественост, която излъчваше.
Любовницата на Джейсън винаги се бе чувствала неловко в обществото на господарката си, защото бе принудена да общува с нея и да изслушва женските й оплаквания, докато през цялото време се радваше на непозволените ласки на съпруга й От една страна, бе благодарна, че Франсис не обича мъжа си, защото вината щеше да я измъчва много по-силно, от друга страна, се дразнеше от презрителното й отношение към Джейсън. За Моли той беше прекрасен мъж, без никакви недостатъци, докато за господарката й бе олицетворение на всичко зло и отвратително.
— Намирам го за доста… изумително — изрече замислено. — Не смяташ ли?
— Това, че тя иска развод?
— Да, и това ме шокира, но най-вече разкритието, че си има любовник. Толкова е… не й подхожда, ако разбираш какво искам да кажа. И един глупак би разбрал, че тя не харесва мъжете, или поне създава такова впечатление, когато е в тяхното общество. Ако си спомняш, и преди сме говорили за това. Дори предположихме, че може би просто сексът я плаши. Ала очевидно сме сбъркали… или тя е превъзмогнала страха си.
— Доста добре го е превъзмогнала — изръмжа Джейсън. — И всичко това е ставало зад гърба ми и кой знае откога продължава.
— Джейсън Малори, да не би да искаш да се биеш на дуел само защото тя си е намерила любовник, след като ти никога дори не си я докосвал и след като…
— Това е въпрос на принцип! — прекъсна я.
— И какво от това? — сопна му се Моли. Маркизът въздъхна и примирено сви рамене.
— Права си, разбира се. Предполагам, че трябва да съм радостен, че Франсис си е намерила някого, но досадното е, че тя иска да се омъжи за него.
— Предполагам, че не си се съгласил на развод заради скандала — усмихна му се. — Така че защо си разстроен?
— Тя знае, Моли.
Жената притихна. Нямаше нужда от обяснения. По изражението на лицето му разбра, че не се отнася за любовната им връзка. Винаги бе подозирала, че Франсис знае за нея, и предполагаше, че е доволна, защото по този начин Джейсън стоеше далеч от леглото й. Не, не беше за това.
— Не може да знае. Само предполага.
— Няма никакво значение, Моли. Тя ме заплаши, че ще каже на Дерек и на цялото семейство. Ако момчето ме попита, знаеш, че не мога да го излъжа. Смятахме, че само Ейми знае за нас, откакто преди няколко години влезе неочаквано в кабинета ми и ме завари да те целувам за Коледа, защото въпреки че
