явно сънят го измъчваше. Девойката изпита желание да докосне гладките вежди, но не се осмели.
Не искаше да го събуди. За нищо на света. Двамата лежаха един до друг в едно легло и тя не знаеше какви мисли може да пробуди това у него. А може би — не. Сигурно изглеждаше като плашило. Два дни без баня, с коси, полепнали от потта. Да, едва ли приличаше на съблазнителна любовница…
Щеше да бъде чудесно, ако може да се изкъпе, преди Дерек да се е събудил.
Грижите му за нея я изненадаха, всъщност не бе длъжен да го прави. Можеше да наеме медицинска сестра, но навярно изпитваше угризения на съвестта и искаше но този начин да изкупи вината си. Каквато и да бе причината, Келси се радваше, че бе останал край нея. Значи не беше толкова безчувствен и безотговорен, за какъвто го бе помислила.
Тихичко се измъкна от леглото и събра дрехите си. Промъкна се на пръсти до банята и внимателно отвори вратата. Извърна се да го погледне и се успокои, когато видя, че мъжът в леглото продължаваше да спи. Затвори вратата и не видя как клепачите му леко се повдигнаха. Изкъпа се, изми косата си, подсуши я и облече дрехите си.
Когато се върна в спалнята, Дерек го нямаше. Огънят в камината гореше, а леглото бе оправено. Келси се усмихна. Явно той се бе справил и с работата на камериерка.
Девойката разреса косата си, прибра я в обичайната си прическа и слезе долу, за да види дали Дерек си бе тръгнал. Откри го в кухнята. Бе приготвил кана приятно ухаещ чай, а върху подноса на масата се виждаше чиния, пълна с апетитни на външен вид сладкиши. Той се извърна и Келси мило му се усмихна.
— Не мога да повярвам, че си имал време да приготвиш и изпечеш всичките тези сладкиши — каза и кимна към чинията.
— Едва ли някога отново ще опитам — изсумтя той. — Не, чух как един уличен търговец ги хвали и ти купих няколко. Не са кой знае каква закуска, но поне са топли.
Думите му „едва ли някога отново ще опитам“, придобиха смисъл, когато забеляза бъркотията в кухнята.
Младият мъж забеляза изражението й и побърза да обясни:
— Готвачката ще дойде днес. Какво има? — попита, като видя ужасената й физиономия.
— Когато види в какво състояние е кухнята, тутакси ще избяга — рече тя. Той се намръщи.
— Глупости. — Ала след миг добави: — Мислиш ли? Тогава ще й дам достатъчно пари, за да я накарам да остане. Ако не я одобриш, можеш да наемеш друга. Препоръчвам ти обаче да не я уволняваш, преди да си й намерила заместница, освен ако не умееш да готвиш. Днес ще дойдат да ти се представят четирима от бъдещите ти слуги.
— Това означава ли, че ще остана тук?
— Не ти ли харесва?
Изглеждаше толкова разочарован, че побърза да го увери:
— Разбира се, че ми харесва. Просто не бях сигурна, че ще живея тук.
— Господи, не ти ли го споменах? Не съм ли? Е, добре, наех тази къща за шест месеца, но договорът лесно може да се продължи. Ако нещо не ти харесва, можеш да го смениш. Това ще бъде твоят дом, Келси, и искам да се чувстваш удобно тук.
Тя се изчерви при явния намек за бъдещата им връзка и смутено кимна.
— Много любезно от твоя страна. Сигурна съм, че ще се чувствам много уютно в тази къща.
— Отлично. Не искаш ли да отидем в трапезарията? Там поне не е толкова разхвърляно.
Девойката се усмихна и двамата излязоха от кухнята. Трапезарията бе просторна и светла, огряна от слънчевите лъчи.
— Колко слуги ще имам? — попита, докато, се настаняваше на масата срещу него.
— Толкова, колкото са ти необходими.
— Ти ли ще им плащаш заплатите или предпочиташ аз да се погрижа за това?
— Хм, не съм мислил по този въпрос. Предполагам, че ще е по-удобно, ако ти оставям известна сума за поддържането на къщата и за теб самата… Като стана дума за това, смятам, че ако се чувстваш достатъчно добре, не е зле да те заведа на пазар. Едва ли имаш много дрехи в малкото си куфарче.
Ако си бе взела повечето дрехи, щеше да му спести тези разходи, ала как щеше да обясни на леля си Елизабет, че взима целия си гардероб? Та нали се предполагаше, че заминава в Кетъринг само за кратко посещение и скоро ще се върне? И без това й беше трудно да измисли убедителна причина за продължителното си гостуване. А освен това собствените й дрехи едва ли бяха подходящи за новото й положение, макар че Келси искрено се надяваше да не й купи рокли, подобна на онази ужасна крещяща червена дреха.
— Както желаеш — смирено отвърна.
— По-добре ли се чувстваш тази сутрин? — някак нетърпеливо попита Дерек.
— Да, чувствам се чудесно.
Усмивката му внезапно стана чувствена.
— Отлично. Сега ще те оставя да си починеш, но ще се върна да прекарам вечерта с теб.
Как не разбра накъде клонят загрижените въпроси за здравето й! Не се съмняваше какво означават думите му, че ще прекара вечерта с нея. Едно-две оплаквания и можеше да отложи този миг, ала вече бе твърде късно. Келси се изчерви и кимна.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Готвачката пристигна същата сутрин. Дерек тъкмо бе излязъл. Само половин час й бе достатъчен, за да разбере, че двете ще се разбират чудесно. Алиша Уипъл не си придаваше важност и след като Келси смутено й обясни, че очаква гост за вечеря, жената й заяви, че това не е нейна работа, и пресече по- нататъшните й обяснения.
Ала вероятно нямаше да е толкова лесно с останалите слуги. Не се съмняваше, че има хора, които ще откажат да работят за такива, като нея, смятайки, че нейният срам ще падне и върху тях.
За някои слуги прислужването на един лорд бе въпрос на чест, но това не се отнасяше и до любовницата му. Ала имаше и такива, които не се притесняваха за кого работят, само и само да им плащат добре.
Към обяд пристигна карета с кочияш, който не беше кочияшът на Дерек. Мъжът й каза, че ще работи за нея, и й обясни къде ще бъдат държани конете и каретата, тъй като градската къща не разполагаше с конюшня.
Същия следобед Келси за пръв път използва каретата. Преди да излезе, двете с Алиша обсъдиха менюто за вечеря. Девойката бе решила да придаде поне малко романтика на вечерта и да не мисли за това, което ще последва. Заедно с готвачката подбраха изискани ястия и вино.
За щастие, преди да излезе, Дерек й остави достатъчно пари. Подаде й сто лири и небрежно добави:
— Предполагам, че това ще ти стигне за начало.
Алиша отиде да купи продуктите, а Келси се отправи към магазините за дрехи. Тъй като не познаваше Лондон, отне й доста време, докато открие това, което търсеше. Най-сетне каретата спря пред магазин за фино дамско бельо. Никога досега не бе носила подобни неща. Нощниците й бяха топли и удобни, но продавачката, която й продаде копринената нощница, украсена с дантели, атлазената роба и изящните пантофки, я увери, че напоследък всички младоженки предпочитали копринени неглижета за първата си брачна нощ.
Девойката не знаеше дали това бе истина, или просто продавачката бе доловила нерешителността й и се стараеше да звучи по-убедително. В крайна сметка нямаше никакво значение. Неглижето бе именно това, което търсеше и тя бе доволна от покупката си. Това, разбира се не означаваше, че ще има смелост да го облече, когато му дойде времето…
Дерек не й бе казал по кое време вечерта ще дойде. Сигурно трябваше да го попита, но не се сети. Обаче Алиша я увери, че няма нищо страшно, тъй като благородниците вечеряли в необичайни часове и тя била свикнала да държи храната топла до късно вечерта.
Той пристигна рано, слънцето току-що бе залязло. Младото момиче не подозираше, но едва се бе
