му подражаваш…
— О, но аз обичам да му подражавам — самоуверено се ухили Джеръми. — Освен това той не го прави, за да ги ядоса… е може би само малко, но не заради това е започнал да я нарича Риджън. Причината е съвсем друга… било е още преди да се родя. С трима братя, двама от които по-възрастни от него, той просто е искал да се изяви и да бъде по-различен във всичко.
— Е, със сигурност е успял — многозначително му намигна Дерек.
— Въпреки всичко.
Братовчедите имаха предвид годините, през които Малори бе станал пират, известен с прозвището Ястреба, и семейството се бе отказало от него. По време на позорната му кариера като Ястреба, Джеймс бе открил, че има пораснал син, и не само бе признал Джеръми. но и го бе взел със себе си, което бе основната причина момчето да получи такова необикновено образование, да знае прекалено много за жените, побоищата и пиенето. Всичко това бе усвоил от разнородния пиратски екипаж на Джеймс.
Обаче Пърси не знаеше това и никога нямаше да го узнае. Той бе скъп приятел, но не можеше да пази тайна, а престъпното минало на Джеймс бе тайна, пазена строго в семейство Малори.
— Освен това, Пърси — върна се младежът на темата, — баща ми мрази баловете и ги посещава само защото съпругата му настоява. Същото се отнася и за чичо Тони. Съвсем точно знам как се чувстват те, и дяволите да ме вземат, но ми се струва, че сега се опитвате насила да ме завлечете на този прием.
Дерек се намръщи.
— Не искам да те завлека насила, скъпо момче, само ти изтъквам, че си поел известно задължение. Ако не си искал да се появяваш там, не би трябвало да приемаш поканата на Диана.
— Да не я приема? — възкликна той. — — Че кога, по дяволите, съм можел да кажа на една жена „не“? На която и да е жена… Не мога да допусна да ги разочаровам. И със сигурност никога не бих разочаровал онова момиче, което току-що заряза в къщата си.
— Ако то е искало да остане само, Джеръми, едва ли съм го разочаровал.
— Да остане само?
— Толкова ли ти е трудно да го повярваш?
— Жените се бият, за да влязат в леглото ти, братовчеде, а не да избягат от него. Лично съм виждал…
— Понякога по една или друга причина жените не искат да ги безпокоят — прекъсна го, — а точно с това впечатление останах аз от това момиче. То изглеждаше изтощено. Може и да съм сгрешил, но след като и без това вече имах други планове… Освен това, Джеръми, не постъпих така само за да спя с момичето, така че не съм нетърпелив. Не съм искал любовница, но след като се сдобих с такава, ще я посетя, когато аз реша.
— Похарчи неприлично голяма сума за нещо, което не желаеш — подметна Пърси.
— И аз мисля така — ухили се Джеръми.
Дерек лениво се отпусна на седалката и промърмори:
— И двамата знаете защо го направих.
— Разбира се, че знаем, стари приятелю — успокои го Пърси. — И ти се възхищаваме заради това. Честно казано, самият аз не съм толкова благороден, но е прекрасно, че поне един от нас е истински мъж,
— Да — съгласи се Джеръми. — Ти осуети плановете на Ашфорд, а това е чудесно.
Младият мъж се изчерви от неочакваните похвали.
— Значи и двамата ще престанете да се заяждате, че съм оставил момичето само вкъщи?
— Да не би да сме го правили? — невинно се усмихна братовчед му.
Намръщеното изражение на Дерек го накара да извърне глава към прозореца, подсвирквайки си весела мелодийка. Непоправим разбойник. Чичо Джеймс доста щеше да се поизпоти, за да го накара да разбере отговорностите си, когато му дойде времето. Разбира се, бащата на Дерек се оплакваше от сина си именно поради същия повод. Ала от четиримата братя Малори именно Дерек бе истински син на главата на семейството, а Джейсън Малори, маркизът на Харвестън, бе най-суровият от всички братя и най-трудно можеше да му се угоди.
СЕДМА ГЛАВА
Обикновено Дерек се забавляваше на баловете, макар че балът тази вечер, на който присъстваха около триста души, едва ли можеше да се нарече забавление. Но младият мъж обичаше да танцува, да изиграе по някоя партия вист с приятели, а освен това в тълпата винаги можеше да се открие някое ново и свежо лице, което би го заинтригувало.
Интересът му никога не траеше дълго, тъй като младите дами, които флиртуваха с него, обикновено имаха една единствена цел — женитбата. Ала щом усетеше капана, Дерек им казваше „сбогом“, защото бракът бе последното, което го интересуваше.
Разбира се, имаше някои изключения от това правило, но те бяха твърде редки. Дори и някое момиче да не искаше да се омъжи веднага, роднините му рано или късно щяха да настояват за това. Младите дами, които пренебрегваха семействата си и се забавляваха само за свое удоволствие, бяха изключение.
Тъкмо такива млади дами най-много харесваше Дерек й някои от тях познаваше доста добре. Не само сексът го интересуваше в тези връзки. Обичаше да се отпусне, да разговаря с тях, да обменят мнения по различни въпроси.
Това не означаваше, че той не си търсеше нови партньорки за леглото — просто не ги избираше от средата на младите момичета, които всеки сезон се представяха в Лондон. Не, сексуалните му завоевания бяха обикновено млади съпруги или вдовици, първите — нещастни в брака, а вторите — свободни да си избират партньора. И той рядко си тръгваше от подобни шумни лондонски балове без дискретна уговорка за следващата седмица или дори за същата нощ.
Обаче, изглежда, тази вечер нито една жена или девойка нямаше да успее да привлече погледа му. Той потанцува с четири от младите дами, с което ощастливи домакинята, ала с труд сдържаше прозявката си. Опита се да изиграе няколко ръце на вист, обаче така и не успя да се увлече от играта въпреки доста високите залози.
Две от предишните му любовници се опитаха да привлекат вниманието му, ала вместо да им каже както обикновено, че ще се видят друг път, младият мъж просто им заяви троснато, че в момента има друг ангажимент. Въпреки че нямаше. Момичето, което бе оставил в дома си, не можеше да се смята за любовна връзка… поне не още. А и една любовница не се смяташе за истинско обвързване. Една любовница бе просто едно хубаво… скъпо… удобство.
Обаче Дерек не бе убеден, че в момента се бе сдобил именно с подобно удобство. Преди години, това се бе случило само веднъж, той се бе съгласил да издържа една жена в замяна на услугите й в леглото, ала това се бе оказало пълно фиаско.
Тя се казваше Марджъри Едингс. Млада вдовица от добър произход, която нямаше средства, за да продължи да живее по същия начин, по който бе привикнала от рождение. Дерек бе изплатил дълговете й… всъщност повечето от тях бяха на покойния й съпруг — изцяло обнови къщата, която бе наследила, накупи й скъпи бижута и разни модни дрънкулки, които тя избираше с часове в най-скъпите лондонски магазини.
Дори се бе съгласил да я придружава на различни приеми, въпреки че не му харесваше тази роля. Държанието му бе безупречно, както изискваше благоприличието — оставяше я пред дома й и след това чакаше с часове, преди да може да се промъкне в спалнята й и най-сетне да получи това, за което всъщност плащаше. Младата вдовица обаче често се оплакваше от главоболие и умора, за да го отпрати. Връзката им продължи шест месеца и Дерек й бе дал достатъчна ясно да разбере, че бракът не го интересува, ала въпреки всичко тя бе кроила планове как да го отведе пред олтара.
Дори и да я харесваше достатъчно, за да превърне връзката им в постоянна, той никога не би допуснал да бъде лъган и мамен. Дамата заяви, че е бременна, и разпространи в обществото лъжливия слух, че Дерек бил обещал да се ожени за нея. Още по-ужасно беше, че тя се осмели да заяви последното пред баща му.
Разбира се, Марджъри не бе преценила правилно семейство Малори. Тя никога нямаше да проникне в дома им с лъжи. Бащата на Дерек го познаваше твърде добре и знаеше, че синът му никога няма да направи
