Келси се отпусна в ръцете му, разбрала, че тази нощ няма да има повече болка… или удоволствие. Голотата им вече не я притесняваше й затоплена от банята, тя притвори очи.
— Благодаря ти, Келси Ленгтън, че ме дари с невинността си — внезапно рече той.
Нямаше какво да отговори, защото просто не бе имала друг избор. Не беше толкова по-лошо, отколкото може би щеше да бъде с който и да било друг. А и в началото бе изпитала невероятна наслада. Келси се прозя и небрежно отвърна:
— Винаги си добре дошъл, Дерек Малори.
Не видя усмивката му, тъй като той я притегли по-плътно към себе си. Ръката й спокойно се отпусна върху мускулестите му гърди. Вече имаше право да го докосва където си пожелае. След тази нощ тя имаше толкова право, колкото той. И колкото и да бе странно, това й харесваше.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато на следващата сутрин се събуди, видя, че бе сама в леглото. Дерек напусна леглото й малко след полунощ. Явно бе достатъчно съобразителен и искаше да й спести неудобството да се събуди гола до него след първата им нощ. Запита се дали това няма да му стане навик. Съвсем очевидно бе, че младият мъж държеше на дискретността и на мнението на съседите в този благоприличен квартал.
Разбира се, той може би беше женен и това обясняваше дискретността му. Каква ужасна мисъл! Ала това бе напълно възможно и я бяха предупредили, че никак не е изключено. Реши, че трябва да го попита. По-добре да знам отколкото само да предполага.
Върху възглавницата намери бележка от Дерек. Леглото все още ухаеше на него и това я накара да се усмихне. Лордът я информираше, че следобед ще дойде да я вземе, за да я разведе из магазините, а след това ще вечерят. Келси отново се усмихна. Наистина звучеше забавно. Пазаруването винаги й бе доставяло удоволствие. Дано само не се кани да й купи от онези отвратителни дрехи, които мъжете смятаха, че подхождат на една любовница. Младото момиче въздъхна. Вероятно точно такива бяха намеренията му, но ако той пожелаеше, бе длъжна да ги носи.
Чувстваше се малко странно сега, когато вече не бе девствена. Може и да съжаляваше, но това нищо не променяше. Сега вече бе истинска любовница. Повече нямаше да се страхува от непознатото и болката беше зад нея. Не изпита удоволствие, ала Дерек й го бе обещал. Той бе не само красив, но и много внимателен с нея. Какво повече би могла да желае при тези обстоятелства?
— Изглеждаш ми напълно доволен — заяви Никълъс Идън, когато влезе в трапезарията и завари Дерек, седнал до масата.
Леката усмивка, застинала върху устните на приятеля му, докато отсъстващо ровеше в чинията, се разшири.
— Напълно доволен от какво? Просто се храня.
— Нямах предвид храната, скъпо момче — ухили се той, — а задоволството, което излъчваш. Приличаш ми на изгубен петел, който най-после е намерил любимата си кокошка.
Дерек не се изчервяваше често, но този бе един от редките случаи. Още по-необичайно, защото шегите на приятелите му относно любовните му лудории обикновено го забавляваха, а не го смущаваха.
Когато вчера се върна вкъщи да се преоблече, бе намерил бележка от Никълъс, че двамата със съпругата му са решили да останат в града за една седмица, за да направят няколко посещения и да пообиколят магазините, което означаваше, че Реджи желае да опустоши магазините и да присъства на някои от светските приеми за сезона, а старият Ник е принуден да я придружава. Напоследък Дерек не бе чест гост в Силвъри — провинциалното имение на Никълъс, където съпрузите се бяха установили. На сватбения прием на Ейми Дерек бързаше да се измъкне, за да отиде при Келси, и нямаше време да поприказва с приятеля си.
Най-странното бе, че му се искаше да говори с Ник за Келси, а в същото време не се решаваше.
Двамата си приличаха. Но приятелят му бе няколко години по-възрастен, малко по-висок, косата му бе един-два нюанса по-тъмноруса, а очите му бяха по-скоро кехлибарени, отколкото кафяви. Ник беше виконт, Дерек — също. Титлата бе дошла с едно от именията, което баща му прехвърли на негово име, но един ден лорд Малори щеше да стане четвъртият маркиз на Харвестън.
И двамата бяха интелигентни, а докато бяха в колежа, Ник бе взел под крилото си по-младия си приятел, още повече, че в живота им съществуваха подобни тайни, макар Дерек да узна тайната на приятеля си едва след като се ожени за братовчедка му Реджина.
Обаче Никълъс имаше щастието да познава майка си. Жената, която всички смятаха за негова майка, съпругата на баща му, го презираше, също както и той нея, и бе превърнала живота му в ад. Нейната сестра, която Ник винаги бе смятал за своя леля, се оказа истинската му майка.
Двамата се отнасяха по различен начин към незаконния си произход. Когато Никълъс откри истината, преживя много тежки дни и дълго време страда, докато не срещна Реджина. Дерек винаги бе знаел, че е незаконороден, но той имаше голямо семейство, което безусловно го бе приело. Обаче винаги бе съжалявал, че не познава майка си и дори не знае коя е била тя. Няколко пъти бе питал баща си, но той му бе отговорил, че тя е мъртва и това е без значение.
— Всъщност тя е новата ми любовница — призна Дерек в отговор на забележката на Никълъс.
Приятелят му повдигна вежди.
— Поправи ме, ако греша, но ти не се ли закле, че никога повече няма да издържаш постоянна любовница?
— Да, но сега обстоятелствата са различни.
— В началото всички мислим така — иронично отбеляза Никълъс, но сетне сви рамене. — Ами наслаждавай се, докато можеш, защото сигурно скоро ще ти омръзне и ще започнеш да и търсиш заместничка. При мен винаги е било така, докато не срещнах братовчедка ти. Веднага трябваше да разбера, че съм влюбен, след като не можех да изхвърля от ума си тази малка палавница, колкото и да се опитвах.
— Не, Ник, при мен обстоятелствата наистина са различни. Аз не само я издържам, аз… я купих.
— Извини ме, приятелю, но не те разбрах.
— Купих я — повтори — видях я на един търг.
— И за каква сума говорим?
— Едва ли би искал да знаеш.
— Мили Боже, постарай се баща ти да не узнае.
Самата мисъл накара Дерек да потръпне.
— Знам, но няма причина той да разбере.
Никълъс поклати глава.
— Предполагам, че тя е много красива, за да устоиш на мигновеното желание?
— Всъщност това по-скоро бе желание на Джеръми, отколкото мое. Негодникът ми поиска да му заема нари, за да я купи. Той бе дяволски настойчив, докато не му напомних, че няма къде да държи една любовница.
— Значи и Джеръми е бил там?
— И Пърси.
— И къде стана всичко това? В някое от старите познати свърталища?
Дерек се ухили. Той, Никълъс и Пърси — често посещаваха лондонските публични домове, преди Джеймс да се установи в Англия заедно с Джеръми и преди Никълъс да се ожени за Реджина.
— Не — отвърна. — Бяхме в една нова къща на Ерос, място, в което се предлагат и някои перверзни услуги. Отидохме, защото новата любовница на Джеръми се бе преместила там.
Приятелят му се засмя:
— Значи хлапакът те помоли да му заемеш нари, а вместо това ти си я купил за себе си? Сигурно е било горчив хап за него, но това не е рядко явление в семейството му.
— Хайде стига, не се нахвърляй върху чичо Джеймс. Всички знаем колко го харесваш. — Както очакваше, той презрително изсумтя. — Аз не наддавах и нямах намерение да го правя.
— Не си ли? Тогава защо си се включил?
