— Заради един друг, който наддаваше за нея. И друг път съм се сблъсквал с лорд Ашфорд.
— Аз не съм. По какъв повод сте имали стълкновение двамата?
— Натъкнахме се на него една нощ, докато бродехме из крайните квартали. Открихме го в кръчма край реката да бие свирепо с камшик една проститутка, която бе вързана за леглото. Тя бе цялата в кръв, наддаваше отчаяни писъци и бе уплашена до смърт. Всичко това било прелюдия, за да се… подготви за секс. Ако тя не бе успяла да изплюе парцала, с които бе запушил устата й, никога нямаше да чуем писъците й.
— Струва ми се, че този мъж е за „Бедлъм“ — — отвратено потръпна Никълъс.
— Съгласен съм с теб, но очевидно той пази презрените си навици в тайна и много малко знаят за тях. Плаща на жертвите си големи суми, за да не повдигнат обвинение срещу него. Онази нощ го проснах в безсъзнание и едва не го убих. Смятах, че повече няма да посмее да излезе на лов за нови жертви, докато онази вечер не го видях в публичния дом да наддава за това момиче. Знаех много добре каква ще бъде съдбата му, ако попадне в ръцете му. Не можех да позволя да се случи, нали?
— Ако бях на твое място, щях да го измъкна навън и отново да го пребия до безсъзнание. Щеше да ми излезе много по-евтино, особено след като в действителност не си искал момичето за себе си.
— Но той все пак щеше да я спечели. Неговата цена бе най-висока. Навярно по-късно собственикът на дома щеше да се свърже с него и да му предаде момичето. Освен това не съм недоволен, че я спечелих.
Никълъс избухна в смях.
— Тук си прав. Съвсем забравих самодоволната усмивка на лицето ти, когато те заварих тук.
Дерек отново усети, че се изчервява. По дяволите, сигурно го бе прихванал от Келси.
— Тя не е това, за което си мислиш, макар да я купих от място с подобна ниска репутация. Тя има превъзходно образование, майка й е била гувернантка и е истинска лейди, много повече отколкото дамите от висшето общество. Маниерите й са безукорни. На търга обявиха, че е девствена, и никой не повярва, но тя наистина беше такава.
— Беше? Значи вече не е?
Той се поколеба и кимна. Отново усети, че страните му пламват, и мислено се изруга. Внезапно го осени мисълта, че всъщност не желаеше да обсъжда Келси дори и с най-добрия си приятел. Това бе глупаво, разбира се. Тя беше просто само едно от многобройните момичета, на които се наслаждаваше, и Никълъс несъмнено бе прав. Скоро щеше да му омръзне и отново щеше да обикаля баловете, за да си потърси нещо ново и свежо.
— При всички положения не съжалявам, че я имам. Цената бе наистина прекалено висока, дори и за нея, но си заслужаваше да натрия носа на онова копеле Ашфорд. Бедата е, че кръвта замръзва във вените ми, когато си помисля, че само съм го спрял и този път, но той не се е отказал. Ще продължи да си намира евтини проститутки и само един Бог знае докъде могат да стигнат сексуалните му извращения. Не се съмнявам, че е редовен посетител в онзи публичен дом, където се задоволяват по-необичайни изисквания, макар да не вярвам, че се допускат жестокости. Дяволски много искам да го спра по някакъв начин? Ще ми дадеш ли съвет как?
— Изключваме ли убийството?
— Да.
— Ами тогава да го кастрираме?
— Хм, наистина ли смяташ, че ще има полза? — усъмни се Дерек. — Най-голямото му удоволствие е да причинява болка.
— Може би да, а може би не, но според мен този мъж напълно го заслужава, след всичко, което ми разказа за него.
— О, истина е. Онази нощ, когато спасихме нещастното момиче, бях пийнал, но Пърси и Джеръми присъстваха и бяха не по-малко ужасени от мен.
Никълъс замислено се намръщи.
— Предполагам, че това момиче няма да ни помогне да го обвиним в престъпление, ако го заведем в съда?
— Не, тогава бе изплашено до смърт и премаляло от болка. Обаче, когато след една седмица отидох да поговоря с него, то категорично отказа да повдига каквото и да било обвинение.
— Защото той е лорд?
— Сигурно и това има значение, но по-скоро той й е платил достатъчно, за да живее без притеснения една-две години, и тя не желае да връща парите. Ашфорд е изключително богат, аз проверих, и може да си позволи да плаща големи суми няколко пъти в седмицата, без това да се отрази на кесията му.
— Предполагам, че си й предложил някаква сума, ако повдигне обвинение?
— О, да — призна си Дерек. — За съжаление тя ми заяви, че е знаела какво смята да прави той с нея и се е съгласила. Няма никакво значение, че не е допускала, че той ще е толкова жесток и ще й остави дълбоки белези. Тя не разбира, че тези белези няма да се отразят добре на бъдещето й, като се има предвид професията й.
— Май си се забъркал в доста мръсна история, момчето ми — въздъхна приятелят му. — Ще си помисля какво може да се направи, но в момента не мога да ти помогна да разрешиш този въпрос. Нищо не можеш да предприемеш, ако не се намери някой, който да свидетелства против него. За съжаление винаги се намират евтини проститутки, които са съгласни на всичко за няколко лири, без да мислят какво може да ги сполети, а сетне вече ще е твърде късно.
— Тъкмо от това се страхувам.
— Не ми е приятно да го кажа, но защо не поискаш съвет от чичо си Джеймс? Нали това е негов специалитет — да дава съвети по всички въпроси?
— Вече си помислих за това — усмихна се Дерек. — Утре сутрин ще се срещна с него.
— Добре. Той самият е вършил доста нечисти неща на времето, така че сигурно най-добре знае как се постъпва с негодници, подобни на самия него. Но стига със сериозните разговори. Можеш да ми правиш компания днес, докато Реджи обикаля магазините.
— С удоволствие… поне тази сутрин. За следобеда имам планове.
— Чудесно, стари разбойнико. Ще се възползвам от възможността да бъда с теб. Липсваше ми, а и ти не идваш често в провинцията. Между другото купих един състезателен кон и бих искал да го видиш.
— Пърси също — ухили се Дерек. — Ще умреш от завист като видиш неговия.
— Вече го видях — вчера. От кого мислиш, че купих моя? Убедих го да ми продаде неговия, а той да си купи друг.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
— Женен ли си?
Дерек примигна. Едва се бяха настанили в каретата, когато Келси го изненада с въпроса си. Тази мисъл бе занимавала съзнанието й, откакто сутринта се бе събудила. Знаеше, че трябва да го попита по-тактично, но искаше по-скоро да разбере истината.
— За Бога. разбира се, че не! — възкликна спътникът й. — И не възнамерявам да се женя още дълго време. — Облекчението й бе толкова очевидно, че той добави: — Не, скъпо момиче, ти не ме делиш с никоя друга.
— Дори и с друга любовница?
Той презрително изсумтя.
— Разбира се, че не. Особено след като веднъж… опитах да поддържам постоянна любовница, но нищо не излезе. Нямах намерение да си търся нова, но обстоятелствата ме накараха да променя решението си.
— Обстоятелствата ли? Да не би да искаш да кажеш, че си ме купил поради някаква друга причина?
— Ами, да, всъщност точно така стана — малко неуверено отвърна той. — Не можех да позволя на лорд Ашфорд да те притежава, когато знам колко е извратен.
Келси потръпна, припомняйки си непознатия със студените сини очи. Той изглеждаше толкова жесток.
