Значи тя наистина се бе спасила като по чудо. И затова трябваше да благодари на Дерек.
— Наистина съм ти благодарна, много, много благодарна.
— Няма за какво да ми благодариш, скъпа моя. Според мен това бяха добре похарчени пари.
Ала любопитството й все още не бе удовлетворено.
— Забелязах, че искаш да запазиш връзката ни в тайна, поне така ми каза, докато бяхме в Бриджуотър. Но след като нямаш съпруга, има ли друга причина за това?
— Разбираш ли, моите двама по-млади чичовци навремето са били с доста скандално поведение и тъй като баща ми е главата на семейството, аз съм свидетел на постоянните му тиради против възмутителното им поведение. Това ми е като обица на ухото, а и освен това не искам да му причинявам болка, като стана предмет на нови скандали в семейството.
— Значи аз ще предизвикам скандал?
— Е, не е точно така. Просто не искам да предизвиквам клюки. Баща ми не желае поведението ми да се обсъжда от слугите, нали разбираш?
Тя кимна и се усмихна. Също бе възпитана по подобен начин. Родителите й никога не се караха, ако някой от слугите беше наблизо.
— Съжалявам, че вдигнах толкова шум за нищо. Просто се питах дали това ще означава, че ще ме посещаваш в точно определени часове.
Той се намръщи. Наистина бе забравил предпазливостта. Нямаше нищо страшно да я посещава през деня, но постоянните вечерни посещения щяха да предизвикат любопитство. Но да бъде проклет, ако трябва да сведе посещенията си при Келси само до няколко откраднати часа.
— Сега не мога да ти отговоря. Не познавам съседите, така че може би в началото трябва да бъдем по- предпазливи. Но няма защо да се извиняваш за въпросите си, скъпо мое момиче. Как иначе ще се опознаем? Аз също искам да ти задам няколко въпроса.
— Ще се радвам да ти отговоря… ако мога.
— Чудесно. Тогава кажи ми защо след като си получила такова добро образование, не си станала гувернантка като майка си? Не че съжалявам, че си избрала друг път, но ми е любопитно.
Келси бе предположила, че ще й зададе подобен въпрос, бе приготвила подходящ отговор.
— Твърде млада съм, за да стана гувернантка. Повечето от родителите предпочитат по-възрастни и опитни жени, на които да поверят възпитанието на децата си.
— Нямала ли си други възможности?
— Никоя друга нямаше да ми осигури толкова много пари, за да заплатя дълговете.
Младият мъж се намръщи.
— Как е могло толкова младо момиче като теб да натрупа двадесет и пет хиляди лири дълг?
— Нямам представа — леко се усмихна тя. — Дълговете не бяха мои и бяха на половината на тази сума.
— О, значи тогава си направила чудесна печалба.
— Не, нито едно пени от тези пари не влезе в моя джоб. Съдържателят на онзи дом взе по-голямата част от тях, но останалите са отишли за погасяване на тези дългове.
Надяваше се, че той няма да я разпитва повече, но се излъга.
— И чии дългове е трябвало да заплатиш?
Можеше да го излъже и да избегне отговора, но наистина не искаше да го лъже повече.
— Това е лично моя работа и не бих искала да я обсъждаме, ако нямаш нищо против.
Изражението на лицето му показваше, че има доста против.
— Майка ти жива ли е?
— Не
— А баща ти?
— Не.
— И нямаш никакви роднини?
Келси много добре знаеше какво се опитва да разбере, ала нямаше право да му каже.
— Дерек, моля те, тази тема е много… неприятна за мен. Не бих искала повече да я обсъждаме.
Младият мъж въздъхна и реши, че по-добре засега да не я разпитва повече. Приведе се към нея и нежно я погали по ръката. Ала, изглежда, това не му бе достатъчно, защото я притегли към себе си и я постави на коленете си.
Келси мигновено се вцепени, спомняйки си какво се бе случило последния път, когато се оказа в скута му. Но този път Дерек само я прегърна и внимателно положи главата й на гърдите си. Облъхна я приятният му аромат и тя усети силните удари на сърцето му.
— Имам чувството, скъпа моя, че двамата с теб ще станем много близки — меко рече той. — Не се съмнявам, че един ден ще ми имаш достатъчно доверие, за да ми кажеш истината за себе си. Аз съм търпелив мъж, както вече знаеш. Ала скоро ще разбереш, че мога да бъда и много настойчив.
С други думи, дискусията се отлагаше за неопределено време.
— Благодарих ли ти за каретата, която ми предостави?
Той избухна в смях при толкова очевидното й желание да смени темата на разговора.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Модистката, при която той я заведе, я изненада. Магазинът бе обзаведен елегантно и с вкус. Диваните и креслата в приемната, където бяха изложени някои от моделите бяха тапицирани в скъп сатен, а по масичките бяха разпръснати скици, изобразяващи последните тенденции в модата. Стаята бе уютна и приятна, място, където господата чакаха, докато дамите им направят своя избор.
В магазина бе оживено по всяко време на деня, но госпожа Уестърбърн разполагаше с отделни пробни, където дамите на спокойствие избираха тоалетите. Тя не се интересуваше от произхода и професията на клиентките си, стига да й плащаха добре.
Като видя елегантната обстановка и изисканите модели Келси вече не бе толкова сигурна какви дрехи би искал да й поръча Дерек. Разбира се, може би я бе довел тук, тъй като не знаеше други модни магазини в Лондон. Във всеки случай реши, че е по-добре да остави избора в негови ръце.
Дерек се изненада, но се съгласи и се отдели за няколко минути насаме с госпожа Уестърбърн, за да обсъдят подходящите модели за Келси. Когато се върна в предния салон, й каза, че я оставя в компетентни ръце и след няколко часа ще дойде да я вземе.
Младата жена не разбра какво трябва да поръча и в какво количество, но за щастие очевидно модистката знаеше много добре.
След няколко минути тя се появи и я поведе в задната част на магазина си, за да й вземат мерки и да си избере платове. С нищо не издаде, че Дерек й бе заявил, че новата й клиентка е негова любовница и трябва да й подбере подходящо за положението и облекло.
Вземането на мерки не отне много време — една от помощничките на модистката сръчно измери талията, гръдната обиколка на Келси, докато оживено бърбореше за последните светски клюки. Изборът на платовете, десена и аксесоарите можеше да продължи и цял ден, тъй като тук се предлагаше огромно разнообразие от всичко. Ала всъщност Келси нямаше какво да избира. Шивачката правеше предложение, а тя кимваше одобрително или поклащаше глава. В интерес на истината предложенията не бяха чак толкова лоши. Наистина цветовете бяха ярки и Келси никога не би ги избрала сама, но когато се ушиеха, нямаше да изглеждат толкова ужасно, както онази отвратителна червена рокля. Още не бяха привършили, когато влезе нова клиентка — красива млада дама, която вежливо отклони предложената помощ на госпожа Уестърбърн, като заяви, че просто иска да смени плата на балната рокля, която вече била поръчала. Младата дама любезно се представи на Келси, направи избора си за няколко минути, но явно не бързаше да си тръгва. Келси не забеляза, че непознатата я наблюдава, докато тя не й заговори:
— Не, не, този цвят не ви подхожда. Твърде е… твърде зелен, не мислите ли? Този плат в сребристосиньо или пък този в сапфирено ще отиват чудесно на очите ви.
Келси се усмихна, напълно съгласна с дамата. Също бе харесала посочените платове. Госпожа Уестърбъри бе принудена да признае, че младата дама има право.
— Напълно съм съгласна с вас, милейди — кимна шивачката и добави: — Смятам, че този издължен
