— Опитвам се. Опитвам се, откакто се разведох с Франсис, но Моли не иска и да чуе. Въобразила си е, че това ще предизвика ужасен скандал в семейството и решително отказва да бъде причината.
Джеймс повдигна русите си вежди.
— В семейството? Че кога в това семейство са липсвали скандали?
Джейсън също повдигна вежди.
— Никога, за което ти имаш основен дял.
Джеймс се ухили на поучителния тон на брат си.
— Да не започваме пак с това. Вече съм друг човек.
Джейсън смаяно поклати глава.
— Все още не мога да проумея каква е причината.
— Любовта, разбира се. Тя наистина прави изумителни чудеса. Като заговорихме за това, аз се нуждая от някое чудо, за да се измъкна от тази каша с Джорджи. Ако открия някое чудо, Джейсън, ще ти го прехвърля, защото виждам, че и ти се нуждаеш не по-малко от мен.
Припомняйки си този разговор с брат си, Джеймс имаше чувството, че благодарение на тяхната баба Джейсън може би бе открил чудото, ала самият той все още чакаше да му се случи. Но всяко нещо си има граници и утре щеше да го заяви на жена си. Тази вечер бе твърде уморен и просто нямаше сили. Тази вечер сигурно щеше да каже нещо, за което после щеше да съжалява и да се налага да се извинява.
Продължи по коридора, но не измина и няколко крачки, върна се и потропа по вратата. По дяволите, нямаше да чака до утре. Наистина бе изморен, но много повече му бе писнало да спи сам.
От стаята се чу глас:
— Отворено е.
Джеймс изгледа намръщено дръжката и я завъртя. Дяволите да го вземат, наистина бе отворено. По дяволите! Нямаше нужда да тропа и да вдига излишен шум, трябваше първо да провери.
Той влезе в стаята, затвори вратата, облегна се на нея и скръсти ръце пред гърдите си. Джорджина бе седнала върху леглото, облечена в белия копринен пеньоар, който й бе подарил миналата Коледа. Разресваше дългата си кестенява коса. Винаги му бе доставяло удоволствие да я гледа как го прави — нещо, което напоследък му бе забранено.
Повдигна вежди и сухо попита:
— Забравила си да заключиш вратата, така ли?
— Не.
Веждите му се повдигнаха още малко.
— Не ми казвай, че си се размекнала от онази сълзлива любовна история за баба ми и дядо ми и си решила да ми простиш?
Джорджи въздъхна дълбоко.
— Не съм се размекнала. Най-после осъзнах, че ако се правя, че не ги забелязвам, проблемите няма да се разрешат от само себе си. Но, да, тяхната история ми помогна да разбера, че неизбежното не може да бъде избегнато. Затова искам да знаеш, че няма нищо, за което да се налага да ти прощавам, Джеймс.
— Е, аз винаги съм го знаел, но какво имаш предвид с „няма нищо“?
Тя сведе поглед и промърмори нещо, което той не разбра. Джеймс прекоси стаята, коленичи пред нея и повдигна брадичката й. Огромните й кафяви очи бяха неразгадаеми. Джорджи се бе научила да го гледа по този начин.
— Да опитаме отново, искаш ли? Кажи ми какво искаше да кажеш с това „няма нищо“, за което да се налага да ми прощаваш?
— Никога не съм била сърдита на теб. Начинът, по който се държах, няма нищо общо с теб — е, има, но не поради причината, за която си мислиш. Вече бях разстроена от нещо, когато Джак изрече онези думи. Използвах ги като извинение, защото още не бях готова да се изправя срещу истинския проблем. Не исках да те разстройвам.
— Надявам се, че осъзнаваш, Джорджи, че в това, което казваш, няма никакъв смисъл. Не си искала да ме разстройваш? Нима ти изглеждам като човек, който не е бил разстроен?
Дълбоката бръчка между веждите му бе изразителен отговор на този въпрос и съпругата му измъчено се усмихна.
— Нека да го кажа по друг начин — предложи Джорджи. — Не исках да те разстройвам с онова, което наистина ме тормозеше, което не означава, че изобщо не съм искала да те разстройвам.
При тези думи Джеймс изпъшка отчаяно.
— Знам, че американският начин на мислене те кара да говориш неща, които звучат като пълни глупости на английски, но се опитай…
— Глупости — прекъсна го раздразнено жена му. — Просто продължавам да го усуквам.
— Добре, че си го призна, скъпа моя. Но въпросът е защо.
— Щях да стигна до там — продължи да шикалкави Джорджи.
— Забележи, че най-търпеливо чакам.
— Ти никога не си бил търпелив.
— Винаги съм търпелив, а ти продължаващ да го усукваш — изръмжа Джеймс. — Джорджи, предупреждавам те, че търпението ми се изчерпва.
— Нима?
Той й метна свиреп поглед, който би обезкуражил всеки друг, но не и Джорджи. Тя го познаваше и неговите погледи не я плашеха. Но наистина прекаляваше. Въздъхна отново.
— Знам, че обичаш близнаците — рече. — Те са такива сладурчета, че човек просто не може да не ги обича. Но също така знам, че бе ужасен от мисълта, че и ние можем да имаме близнаци, когато на Ейми и Уорън им се родиха. Той ми е брат и ти осъзна, че и ние може да имаме.
— Не бях ужасен — поправи я съпругът й. — Просто бях дяволски изненадан, че в семейството ти има близнаци.
— Ужасен беше — упорито повтори младата жена. Този път въздишката се изтръгна от могъщите гърди на Джеймс.
— Е, щом настояваш. И какво искаш да кажеш?
— Не исках отново да те ужасявам.
— Отново? — Джеймс примигна. Мили Боже, Джорджи, да не би да очакваме ново дете?
При този въпрос тя избухна в сълзи. От своя страна съпругът й избухна в смях. Просто не можа да се сдържи. Но това само я накара да заплаче още по-силно.
Той я взе на ръце, седна на леглото и я настани в скута си. Прегърна я внимателно и нежно рече:
— Знаеш ли, Джорджи, ще трябва да се научим как да си съобщаваме подобни неща. Спомняш ли си как ме уведоми за предстоящата поява на Джак?
Помнеше, разбира се. Двамата бяха по средата на разгорещена кавга на борда на кораба му и тя тъкмо бе нарекла него, един английски лорд, карибски пират!
Тогава той бе отвърнал:
— Не ми се иска да го изтъквам, малка вещице, но тези думи не са ругатня.
— Що се отнася до мен, са! — бе изкрещяла в отговор тя. — Господи, и като си помисля, че ще родя твоето дете!
На което той бе изкрещял още по-разпалено:
— Ще родиш, как ли не! Дяволите да ме вземат, ако някога отново те докосна!
Тя се бе отдалечила, но преди това извика за последно:
— И не е нужно да го правиш, глупако!
Това най-после го накара да проумее, че тя вече е бременна.
— А спомняш ли си, че втория път ти направо отрече, че си бременна. Заяви ми, че просто малко си понапълняла, сякаш аз не знам разликата! — изсумтя Джеймс.
Джорджи нещастно подсмъркна.
— И ти ме обвиняваш, че не съм го споменала след това, което каза, когато Ейми роди близнаците? „Ние няма да имаме близнаци, чу ли!“ Това бяха точните ти думи, отвратителни човече! Е, ние имахме, нали? И може да имаме и още и…
— Хайде, стига — прекъсна я той с усмивка. — Мое скъпо момиче, не бива да обвиняваш един мъж, че е
