— Е… може би — ухили се Антъни. — Чудесно нещо, много полезно и вдъхновяващо, особено като се имат предвид прекрасните резултати, които могат да се постигнат с него.
Розлин завъртя очи, но Дерек се засмя и рече:
— Всички трябва да признаете, че те наистина са свършили отлична работа с това място. Хавърстон е доста голяма къща, но въпреки това е уютна и приятна.
— Само защото е била твоят дом — изтъкна съпругата му. — За тези, които не са израснали тук, тя повече прилича на кралски дворец.
— Тъкмо това си мислех и аз — съгласи се Джорджина.
— Мнението на американците не се брои, Джорджи — сухо каза на съпругата си Джеймс. — В крайна сметка всички много добре знаем, че в онези твои примитивни щати никъде не може да се види такава грандиозна къща. Там все още са истински диваци.
Антъни се засмя и кимна към другия край на стаята, където Уорън бе седнал на пода пред коледното дърво с близнаците на колене, увлечен в отварянето на подаръците.
— Последните ти думи отидоха на вятъра, старче. Онзи янки нищо не чу.
— Но този янки чу — рече Джорджина и смушка силно Джеймс в ребрата, за да му покаже колко оценява обидните му забележки за родината й.
Той изръмжа, но се извърна към Антъни.
— Бъди добро момче и ми напомни по-късно да ги повторя, когото ще е достатъчно близо, за да ги чуе.
— Можеш да разчиташ на това — отвърна Антъни.
Винаги когато се отнасяше до съпрузите на племенниците им, двамата се обединяваха срещу общия „враг“ и мигом забравяха за безмилостните си нападки един към друг.
Приближи се Реджи, която раздаде няколко подаръка, а единия пусна в скута на Джеймс. Беше от Уорън.
— Виж дали това няма да те накара поне днес, за разнообразие, да се държиш приятелски — рече тя.
Той повдигна въпросително вежди към племенницата си, отвори пакета и се засмя.
— Едва ли, момичето ми — каза, оглеждайки малката бронзова карикатура на един английски монарх с подчертано глупава физиономия. — Макар че не бих могъл да искам по-хубав подарък.
След като това бе подарък, предназначен да предизвиква, Джеймс не би могъл да не бъде очарован от него. Уорън бе предпочитаният му съперник за словесен двубой, следван от съпруга на Реджи.
— Какъв ужас! — завъртя очи Реджи. Макар че би трябвало да изпитвам облекчение. Поне моят Никълъс ще бъде пощаден, след като вече си имаш любима мишена за деня.
— Не разчитай много на това, мила моя — ухили се чичо й. — Не бих искал той да се чувства пренебрегнат само защото е Коледа.
В този миг на вратата се появи Моли. Джейсън не бе говорил с нея, откакто тя бе започнала да чете дневника. Беше го свършила миналата нощ, дълго след като той си бе легнал. Сега той приближи към нея с надежда в очите, чиято причина й бе отлично известна.
Но след като застана пред нея, господарят на Хавърстон вдигна поглед към горната рамка на вратата. Тя проследи погледа му и видя имела, който, както всяка година, висеше над главите им. Преди дори да й хрумне, че той може да направи нещо толкова необичайно, като да я целуне, когато цялото му семейство бе в стаята и ги наблюдаваше, Джейсън наистина я целуна, при това доста страстно.
Миг по-късно той се отдръпна и попита:
— Нужно ли е отново да задавам въпроса си?
Тя се усмихна, разбрала чудесно за кой въпрос става дума.
— Не, не е нужно — прошепна жената, за да не ги чуят. — И този път отговорът ми е „да“, но при едно условие.
— Което е?
— Ще се омъжа за теб, Джейсън, ако се съгласиш да не казваш на никого за това, с изключение на близките си, разбира се.
— Моли… — започна с въздишка той.
— Не, чуй ме. Знам, че не това си се надявал да чуеш, след като прочета дневника на баба ти и дядо ти. Но за тях нещата са били различни. Тя е била непозната в този край. Хората тук и в Харвес не са я познавали през по-голямата част от живота си. За баба ти и дядо ти е било лесно да не обръщат внимание на хорското любопитство или да пресекат всякакви слухове, така че никой да не узнае истината. Ала ти не можеш да отречеш, че те не са признали истината и само малцина са я знаели — освен това нейният баща е бил руски благородник, нищо, че майка й е била циганка.
Той завъртя очи.
— Продължавай, Моли.
— Знаеш, че аз не мога да кажа същото, Джейсън. И аз продължавам да не желая да бъда причината за скандал в семейството ти, което в миналото е познало не един. Ако не можеш да се съгласиш да пазиш брака ни в тайна, ще трябва да продължим както досега.
— В такъв случай предполагам, че ще трябва да се съглася с условието ти.
Тя го изгледа подозрително. Очакваше, че той ще се противопостави много по-разгорещено.
— Не се съгласяваш сега с надеждата, че след като се оженим, ще промениш решението си, нали?
Джейсън се престори на засегнат.
— Нима не ми вярваш?
— Познавам те добре, Джейсън Малори — сгълча го Моли. — Ти ще направиш или ще кажеш всичко, само и само да постигнеш целта си.
Той се ухили.
— В такъв случай би трябвало да знаеш, че никога не бих направил нещо, с което да те ядосам.
— Не, освен ако не си мислиш, че ще можеш да ме умилостивиш. Нужно ли е да ти напомням, че за мен обещанието ти е равносилно на клетва?
— Нужно ли е да ти напомням колко щастлив ме прави съгласието ти да станеш моя съпруга най- накрая?
— Сменяш темата, Джейсън.
— Нима си забелязала?
— Все още се разбираме едни друг — въздъхна Моли.
— О, така е, скъпа. — Усмивката му бе много нежна. — Винаги сме се разбирали.
Зад тях се разнесе кашлица, което им напомни, че не са сами. Двамата се извърнаха едновременно и видяха, че всички в салона са вперили погледи в тях. По лицето на Моли плътна червенина. Джейсън се усмихваше широко и побърза да им обясни.
— Позволете ми да ви съобщя — рече той и взе ръката на Моли. — Моли ми направи най-прекрасният коледен подарък, като се съгласи да се омъжи за мен.
След тези думи всички заговориха в един глас.
— Крайно време беше — отбеляза Джеймс.
— Напълно съм съгласен! — радостно извика Дерек и се спусна да прегърне родителите си.
— Жалко, че не го решихте по-рано — заяви с усмивка Реджи. — Днес можехме да имаме коледна сватба.
— А кой казва, че не можем да имаме? — попита Джеймс. — Знам, че по-големият ни брат още преди години се е сдобил със специално разрешение за брак. И доколкото го познавам, той няма да даде възможност на Моли да промени решението си.
— Мили Боже! Значи тази история е отдавна?
Никълъс се усмихна на съпругата си.
— Погледни Дерек и Моли, както са застанали един до друг, скъпа. Това ще даде отговор на въпроса ти.
Реджи го послуша и възкликна:
— О, Боже! Мисля, че чичо Джеймс е прав.
Ейми се изкиска.
