— Исках да го сторя, но Омар и съветниците ми се възпротивиха. Аллах да ми е на помощ, те са куп стари баби и умират от страх, когато изляза във външния двор, а камо ли извън палата. Проблемът е следният: сред тези стени работят повече от хиляда роби и е много лесно да бъдат подкупени няколко десетки. Те ще следят всяка моя крачка и ще съобщават на убийците какво възнамерявам да предприема. Не мога да изляза оттук дори преоблечен като жена. Атентаторите знаят всичко и търпеливо изчакват удобния случай.
— Вярно е. Лесно е да се наблюдава палат, който има само една главна порта.
Джамил кимна.
— Понякога проявяват нетърпение и пращат двама-трима негодници да ме убият в собствените ми покои. Последният проникна чак до спалнята ми, уби стражите пред вратата и се опита да стигне до леглото ми, пълзейки по пода. За щастие личните ми пазачи се оказаха по-умни от останалите и го сграбчиха, преди да посегне към мен.
— Но в двореца има стотици стражи!
— Повечето бяха упоени. Още не сме установили, как. Няколко бяха убити. Онези негодници са убили лъвовете ми, които се разхождат свободно, и са се покатерили през стените на третия двор.
Дерек с въздишка поклати глава.
— Мръсна работа е това, Джамил. Много ми се иска да изиграя някаква по-активна роля, за да я приключа, но щом смяташ, че е най-добре да заема твоето място, ще се опитам да ти угодя.
— Наистина ли ще го направиш?
— Точно това казах току-що, нали? Освен това моето правителство, макар и неофициално, ме помоли да сторя всичко, което е по силите ми, за да отклоня надвисналата над теб опасност. С риск да дам в ръцете ти коз за всички бъдещи преговори признавам, че английското правителство предпочита теб пред всички възможни наследници. Предполагам, че като разменям мястото си с теб, правя точно това, което Лондон е очаквал от мен.
— Ужасно е, че тези чужди консули са толкова добре информирани и съобщават всичко на правителствата си.
— Не знаят дори половината от онова, което им се иска, Джамил — отговори меко Дерек. — Но я кажи, дали да си оставя великолепна брада като твоята, или ти ще се обръснеш? — И той шеговито подръпна буйната брада на брат си.
— Май прекалих с надеждата, че ти също носиш брада — изстена Джамил. — Няма да имаш достатъчно време да се сдобиеш с такава като моята. Дано се смили Аллах, защото тази жертва е много тежка…
При вида на мрачното му лице Дерек избухна в смях.
— Хайде, братко, нима не виждаш колко добре ще изглеждаш без брада! — И потърка гладко избръснатата си брадичка. — Нито една дама не се е оплакала досега.
— Вярно е, изглеждаш по-млад от мен — установи замислено Джамил.
— И не мога да се спася от обожателки.
— Самохвалко — ухили се брат му. — Надали си се сблъсквал с проблеми като моите. Имам четиридесет и седем наложници.
— Само толкова ли? — осведоми се шеговито Дерек. — Преди смъртта си Мустафа е имал поне двеста.
— Той не се интересуваше, че повечето скучаят и чезнат от ден на ден.
Дерек любопитно вдигна вежди.
— Учудваш ме, Джамил. Аз съм англичанин и е естествено да се тревожа за подобни неща, но ти?
— Може би не сме толкова различни, дори след деветнадесет години раздяла.
— Вероятно си прав — съгласи се Дерек. — Но, щом заговорихме за жените — какво ще си помислят, като не потърся нито една?
Джамил сведе поглед и гласът му прозвуча приглушено:
— Ще ги викаш при себе си. Трябва да правиш всичко, което правя аз.
Дерек усети с чувствителното си ухо смущението му и се опита да обърне работата на шега.
— Но това е абсурдно!
Джамил изненадано изгледа брат си. Не очакваше да чуе възражения по този въпрос. Самият той очакваше със смесени чувства тази част от смяната на ролите. Цялото му същество се противеше, защото обичаше жените си като своя собственост. Понякога се оплакваше, че има повече жени, отколкото му се иска, но те си бяха негови.
Никога не би се съгласил да отвори харема си пред друг мъж. Всъщност гордостта му изискваше да не прави изключения. Но тук ставаше въпрос за брат му Касим — неговото второ аз. Въпреки дългата раздяла двамата оставаха най-тясно свързани помежду си.
— Няма друг изход — отговори Джамил с решителност, каквато всъщност не усещаше. — Омар говори с мен по този въпрос и успя да ме убеди. Не можем да заключим евнусите от харема. Те ходят навсякъде и са по-бъбриви от жени, нали знаеш? Никога досега не съм пренебрегвал наложниците си за повече от един-два дни. Дори когато заминавам, фаворитките ми пътуват с мен. Щом се разнесе слухът, че съм изоставил харема си, хората ще се учудят. Ще почнат да ме наблюдават по-усилено. И ако направиш и най-малка грешка, веднага ще заподозрат нещо. Все някой ще си спомни, че съм имал брат близнак, който е умрял по странен начин, и никой не е видял тялото му. Разбра ли най-после защо трябва да следваш всичките ми навици, сякаш са твои собствени! Трябва да излагаш на показ дори гнева си. Честно казано, в последно време се държа ужасно. Но като се разгневяваш във всяка затруднителна ситуация, това ще бъде най- добрата ти защита. Междувременно моите изблици на гняв станаха всекидневие за двореца. Никой не ги възприема като необичайни.
— Май нямам друг избор — промълви мрачно Дерек, — ако не искам да изложа на опасност свободата ти.
— Точно така. Никой от нас няма избор, ако все още си съгласен да осъществиш плана на Омар.
— Наистина ли искаш това, Джамил?
— Нищо друго не може да се направи.
— Аз бих могъл да потърся Селим.
— Не си така добре запознат с положението, Касим. Ще ти трябва двойно по-дълго време да го откриеш, а дотогава сигурно ще ме убият. Освен това — опита се да се усмихне Джамил, — ако не изляза оттук, направо ще полудея. Ти ми даваш шанс да се измъкна. Нямам търпение да мине още една седмица, за да се запознаеш с навиците ми.
— Постарай се да ме обучиш добре, скъпи братко — посъветва го сериозно Дерек. — Не искам да се впускам като сляп в този хаос.
Джамил кимна. Одобряваше английското спокойствие на брат си. А той самият наистина трябваше да положи доста големи усилия.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Този следобед Шантел не можа да заспи като останалите жени. Днес беше четвъртият търг след пристигането й и церемонията не можеше да се изтрие от съзнанието й.
Когато я доведоха тук, се опита да се сприятели с някои от жените. Поговори с тях и се убеди, че всички се измъчват от нейните страхове. За известно време се почувства облекчена, че не е сама с чувствата си.
Но много скоро трябваше да види как отведоха всички онези жени, с които беше се сприятелила, и ги продадоха в двора. Затова престана да разговаря с новодошлите.
Трепереше от страх, че иде и нейният ред. Опитваше се да погледне на ставащото като на приключение, но това не й се удаваше. Потискаше я мисълта, че ще бъде обезчестена от един чужденец, и ужасът не искаше да я напусне.
Жана Мориак, млада французойка, която вече беше живяла в харема на починал неотдавна паша, успя да я успокои поне в едно отношение. След първата разпродажба на робини в двора Шантел се боеше до смърт, че и нея ще съблекат гола и ще я подложат на неописуеми унижения. Една от жените беше упоена с наркотици, а това беше още по-страшно престъпление, тъй като по този начин й отнеха възможността да се
