През нощта, когато Джамил повика при себе си първата си жена Шейла, Омар за първи път предложи на Дерек да се отдалечат, преди двамата да почнат да се любят. Младият мъж се отдръпна с нежелание, защото Шейла беше рядка красавица с меки сапфирено-сини очи и буйни червени коси, която му напомняше за Каролайн. Той веднага долови разликата в отношението на Джамил към неговата кадъна. Нямаше защо да му обясняват, че брат му държи особено много на тази жена.
— Той я обича, нали? — попита Дерек, когато двамата с Омар се върнаха в спалнята му. Всяка нощ му изпращаха по една красива робиня, която сред пълен мрак го обезщетяваше за преживените в морето лишения.
— Той обича всички, Касим, но наистина е особено привързан към госпожа Шейла.
— Значи негова е била идеята да не гледам?
— Не — засмя се тихо Омар. — Не забелязахте ли колко раздразнителен беше тази вечер? През цялото време мислеше, че Шейла ще дойде при него и вие ще я видите. Не можеше да прекъсне обучението ви, но никак не му беше приятно, че ще видите лицето на любимата му жена.
— А как ще я викам в леглото си след няколко дни? — попита невярващо Дерек. — Не бих могъл да го направя, след като вече знам какви са чувствата му към нея.
— Непременно трябва да я повикате, Касим. Той много често праща за нея, дори когато преди това е спал с друга жена. Обичаят изисква през нощта наложниците да се прибират в харема. Само на Шейла е позволено да остава цяла нощ при него. Обаче откакто сте тук, вече не й разрешава да спи при него. Не знам какво извинение е измислил, но в никакъв случай не й е казал истината. Дори тя не бива да знае, че Джамил скоро ще смени мястото си със своя брат-близнак.
— Щом я е подготвил за настъпващи промени, не е нужно да спя с нея, нали?
— Не, разбира се, че не. Но ще я викате при себе си, и то често. Вие сам ще решите как да се отнасяте с нея, когато останете насаме.
— Ах, вие, стара лисицо! — засмя се Дерек. — За вас няма никакво значение колко наранена ще бъде Шейла, стига само Джамил да запази душевното си спокойствие, нали? Утре му кажете, че няма да докосна първата му съпруга по време на отсъствието му от двореца.
— Не.
— Тогава ще му го кажа аз.
Омар поклати глава.
— Това е въпрос на гордост. Джамил се надява, че и вие сте мъж като него, който при никакви обстоятелства не би докоснал жената на другия. Но тъй като е поискал толкова много от вас, не си позволява да ви откаже нищо, дори любимата си жена. Вие сам ще решите, а той поема риска, като я оставя тук, в ръцете ви. И двамата трябва да имате чувството, че сте поели голям риск. Не му го отнемайте, Касим. Освен това.. — Старият везир се ухили. — Така ще има основателна причина да се завърне по- скоро.
Тази вечер Джамил беше поканил на вечеря половин дузина икбали и трите си жени. Някои от тях виждаха за пръв път прясно избръснатото му лице и развълнувано шушукаха помежду си. В целия палат цареше вълнение. Някои бяха изненадани, други — възхитени. Джамил беше ужасно разгневен на последните и Дерек тайно се забавляваше. Но владетелят не можеше да си позволи да остане дълго време намръщен, особено когато беше заобиколен от най-красивите си жени.
Икбалите усърдно се съревноваваха помежду си: коя ще привлече върху себе си вниманието на господаря, коя ще го разсмее или ще му избере най-апетитното късче. Дори съпругите се гледаха ревниво, само Шейла седеше като царица между тях и нямаше от какво да се страхува Тя седеше до коляното на Джамил и той лично я хранеше.
Двама слепи музиканти свиреха в ъгъла. Скоро една от наложниците скочи и заизвива кръшното си тяло в ритъма на мелодията. Дерек отдавна не беше наблюдавал толкова възбуждащ танц. На вечерята прислужваха само личните слуги на Джамил и жените не бяха забулени. Всички бяха леко облечени с изключение на една, която се беше увила в широко, плътно одеяние поради крайно напредналата си бременност. По вратовете на жените, по ръцете и краката им, дори по талиите блестяха скъпоценности.
— Коя ви хареса най-много? — попита тихо Омар.
— Всички ми харесват — отговори колебливо Дерек. Така беше. По отношение на красивите си лица и ярко изразената си чувственост тези жени бяха несравними. Не му пречеше, че бяха малко по-закръглени, отколкото беше свикнал. Не беше забравил, че в харема, в който беше израснал, повече от половината бяха направо дебели. Това беше обичайно за харемите, където жените по цял ден мързелуваха. А и мюсюлманите открай време предпочитаха по-дебеличките.
Макар че беше възпитан да търси красотата само в разкошните женски форми, Дерек беше усетил събуждането на своята мъжественост първо при гледката на нежните, слабички тела на английските момичета и беше изработил свой собствен вкус, много по-близък до европейския, отколкото до ориенталския. Не, че наложниците на Джамил не можеха за възбудят мъжките му желания. Следващите седмици сигурно щяха да го убедят в противното. И робините, и фаворитките бяха ужасно съблазнителни. Но идеалът му за женска красота щеше да си остане по-различен от този на брат му и той се съмняваше, че ще открие мечтаната от него жена именно в харема на Джамил.
Но така беше по-добре. Все пак тези жени не бяха негови, а на брат му. Щеше да му бъде ужасно неловко да ги вика в леглото си, въпреки многократните уверения на Омар, а и на самия Джамил, че това е абсолютно необходимо.
— Утре ще видите всички жени, събрани заедно — обясняваше Омар. Много му се искаше да прочете нещо по лицето на Касим, да разгадае истинските му чувства. По тона на гласа му не личеше нищо, защото двамата мъже можеха да разговарят само шепнешком. — Поканен сте да прекарате следобеда в градината. Ще има игри и приятни разговори. Така по-лесно ще си харесате някоя.
Дерек недоволно изръмжа нещо в отговор. Трябваше първо да научи имената им, иначе как щеше да ги вика в леглото си. В случая Омар не можеше да му помогне. Тук думата имаше чернокожият главен евнух, който управляваше целия харем.
— Какво ще стане с жените, с които съм спал, след завръщането на Джамил? — попита внезапно Дерек.
Омар не отговори веднага, а после изцяло насочи вниманието си към влезлия в залата слуга, който шепнеше нещо на ухото на владетеля. Последва отсечена заповед и жените побързаха да напуснат стаята. Само след секунди влезе главният евнух, следван от трима свои хора, всеки от които водеше по една жена. Довлякоха ги в залата и веднага ги принудиха да легнат по лице — традиционният начин, по който се оказваше почит към великия господар. Едната се възпротиви, но пазачът я изрита безмилостно и тя падна на земята.
Главният евнух тихо обясни нещо на Джамил и владетелят доволно се засмя.
— По изключение този път великият везир не излезе прав.
Това не беше въпрос, а констатация и Дерек забеляза, че Омар неспокойно се раздвижи до него.
— В какво сте се излъгали, Омар? И защо Джамил толкова се развесели?
Омар изръмжа нещо неразбираемо и Дерек със задоволство си представи смутеното и зачервено лице на стареца.
— Малко по-високо, моля, нищо не чувам.
— Казах — изсъска Омар, — че Джамил е възхитен, задето съм се излъгал в онази работа.
— В коя по-точно?
— Преди да дойдете, му предложиха една много скъпа робиня и той както обикновено отказа. Бях убеден, че са я продали, и не сметнах за нужно да изпратя Хаджи Ага в къщата на търговеца. Но Джамил внезапно поиска нови наложници. Освен това вчера от юг трябваше да пристигне керван пленници.
— Поискал е нови наложници? Нали твърдеше, че и тези са му много?
— Правилно. Новите са за вас.
Дерек веднага разбра и избухна в смях.
— Значи харемът ще се обогати с нови жени, за да не се докосвам до старите.
— Сигурен съм, че той се надява точно на това, макар че никога няма да го признае. Очевидно Хаджи Ага е купил дори онази специална робиня, за която споменах преди малко. Този път сгреших в
