въпреки уверенията на Жана този страх не я беше напускал нито за миг. Продадоха я! На такъв стар мъж! Защо ли я взе? Може би само заради привилегията да се нарече неин собственик? Не й се вярваше, че той все още вика жени в леглото си…
— Питам се кой ли беше купувачът. Сигурно е много важна личност. Заради него Хамид ще си навлече гнева на другите клиенти — промълви замислено Жана.
Шантел внимателно наблюдаваше мъжете, които уговаряха покупката на африканката.
— Какво значение има?
Малкото турци и араби, които беше видяла след пристигането си, бяха с тъмна кожа, с черни очи, дребни, мършави или дебели, с остри орлови носове. Единственото изключение беше турчинът, който търсеше готвачка. По-любезният от двамата пазачи, които седяха пред вратата, се опита да обясни на Шантел откъде идва светлата кожа на много турци.
По-рано турците били смесица от чисто ориенталска кръв: кръвта на татари, монголи, черкези, грузинци, персийци, араби и турци. Но след 1350 година, когато Турската империя се разпростряла над християнска Европа, кръвта на турците се смесила с тази на гърци, сърби и българи и така възникнала нова култура, отворена за света също като тази на гърци, римляни и византийци. Хаким също беше споменал нещо за това, когато й разказваше историята на Варвария. През изминалите столетия кръвта им се обогатявала с тази на все нови и нови народи, чак от далечни страни като Англия, Холандия и отскоро дори Америка И това беше дело на робините, затворени в харемите, които раждаха деца на господарите си.
Така че богатите и силни мъже, чиито бащи и дядовци притежаваха пълни с русокоси наложници хареми, вече имаха твърде малко ориенталска кръв във вените си. Не беше рядкост самият султан да прави впечатление с червените си коси или сините си очи. Без тюрбан на главата правоверният мюсюлманин лесно можеше да бъде сбъркан с християнин. Но сред гъсто населените градове на Варвария това не беше често явление. Там живееха предимно араби и бербери, пристигнали наскоро от пустинята, и кожата им беше тъмна като на нубийски евнух.
Досега Шантел не беше размишлявала по този въпрос. Но сега се зарадва, че мъжът, който я купи, имаше ярко изразена арабска външност. Много по-омразно щеше да бъде да стане собственост на човек с европейски вид, който лесно можеше да бъде сметнат дори за англичанин. Не искаше да усеща никаква връзка с новия си господар.
Жана беше толкова заинтригувана от разиграващата се сцена че не чу въпроса на Шантел. Но младата жена не се засегна. Не искаше да слуша поученията на французойката. Не я интересуваха нито името, нито титлите на купувача. Нямаше никакво значение, дали я беше купил самият султан или някой овчар — и в двата случая тя беше стока, продадена като робиня. Никой не я попита можеше ли да живее в тази роля. Нейните чувства нямаха значение.
— Ах, май трябва да се изправиш, малката. Доколкото разбирам, това е за теб.
Пазачът отиде при Шантел и й подаде някаква тъмна роба, която тя покорно облече. Щеше да спести борческия си дух за по-решителни моменти. Нека само някой се опита да я отведе в леглото на оня сбръчкан старец…
Жана се надигна и сърдечно я прегърна за сбогом.
— Много щастие, миличка!
— Моли се за мен, Жана. Моли се да избягам!
— О, малката, остани тези страшни мисли.
Шантел рязко се извърна.
— Само когато умра и ме заровят в земята — пошушна тя и последва пазача, който я изведе от къщата на Хамид Шариф.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Скритата стая не беше ново изобретение. Имаше я във всеки по-голям дом на Близкия изток, а в султанските резиденции бяха много повече. В палата на Джамил също имаше няколко такива скривалища. От тях се откриваше поглед към залата за аудиенции, към тронната зала, към училището, към стаята, в която заседаваше Диванът, и дори към спалнята на владетеля.
Като деца Джамил и Касим често усещаха как нечие око ги наблюдава през тайния отвор, прикрит зад дървена решетка, разположена високо на стената в учебната стая. Знаеха, че родителите им проверяват прилежанието им, без да нарушават строгата дисциплина в класа. Мустафа често наказваше непокорните си жени, като ги принуждаваше да седят зад тайното прозорче към спалнята му и да го гледат как се забавлява с една или две наложници. Доста султани обичаха да седят в тайните стаички и с удоволствие присъстваха незабелязани на всяко заседание на Дивана, на което се вземаха важни решения.
Дерек стоеше зад защитения с решетки отвор към голямото помещение, където Джамил прекарваше почивката си. Скритата стаичка беше малка и тъмна, без удобства, а през този следобед — и ужасно гореща. На пода бяха нахвърляни големи възглавници, но Дерек рядко ги използваше за почивка.
Всяка сутрин го отвеждаха в някоя от скритите стаички, за да наблюдава владетеля. Часове наред беше гледал как в тронната зала брат му урежда всекидневните дела на двореца, решава въпроси, свързани със спорове между чиновниците, с послушанието и реда сред прислугата, издава истински съдебни присъди. Дори наложниците имаха право да се явяват тук със своите оплаквания.
На следващата сутрин стоя в тайната стая зад залата за аудиенции, където Джамил приемаше чужди дипломати и обсъждаше проблемите на града и държавата си. Обикновено това се вършеше четири или пет пъти в седмицата, но от месеци насам Джамил се ограничаваше с един ден и се занимаваше само с най- важните неща. Сега не беше времето да се променя този въведен едва наскоро обичай.
Следобед Дерек ужасно страдаше от горещината в малките, затворени помещения, но трябваше да наблюдава как се държи Джамил с личната си свита, кое го забавлява и кое го гневи. Вечер сцената си оставаше същата и Джамил не му спестяваше нищо, нито се стараеше да скрие от брат си каквото и да било. Напротив, дори пресилваше реакциите си, за да го улесни в подражанието. Омар, който почти винаги придружаваше Дерек, обясняваше шепнешком какво става и непрекъснато подчертаваше, че твърдостта и редките прояви на жестокост съвсем не са типични за Джамил, не отговарят на истинската му същност.
— Обикновено търпението му е безгранично. Любезността му е известна надлъж и нашир. Може да бъде безмилостен, ако работата го изисква, но винаги е добър. Даже в състоянието, в което го виждате сега, не е тиранинът, който беше Махмуд. В момента имате възможност да се убедите в печалните резултати от самоналоженото пленничество. Джамил обича да се чувства свободен. Всеки ден яздеше с часове. Естествено, че стана доста раздразнителен, след като трябваше да се откаже от навиците си. От дълго време насам всички сме в постоянно напрежение. Откакто сте тук, той се успокои, но само ние тримата знаем това. Дори жените му не бива да забележат, че с лошото настроение е свършено.
Дерек много добре разбираше положението на брат си. Предполагаше, че и той би реагирал така при подобни обстоятелства. А тъй като му предстоеше да заеме неговото място, можеше само да се надява, че мъките му няма да траят дълго.
За да се подготви за бъдещата си роля, Дерек ден и нощ присъстваше невидимо в живота на Джамил, придружаваше го дори вечер в спалнята.
В началото никак не му се искаше да стигат дотам. Наистина, когато бяха деца, двамата с Джамил често се промъкваха в тайната стаичка и наблюдаваха баща си и наложниците му. Но това беше детинщина, вълнуващо и опасно приключение. Сега обаче, когато бяха мъже, ролята на зяпач не му подхождаше. Само че Омар настояваше да разбере как се държи брат му с жените си, които бяха важна съставна част от живота му.
Досега беше наблюдавал любовната игра на Джамил с три фаворитки и с една от жените му. Всеки път той беше различен и Дерек се учуди от многообразието на чувствата му — нежен, необуздан, рязък, дори насилник. Насилието отблъсна Дерек и ужасно го разгневи, но Омар му обясни, че тази жена е в състояние да изпита удоволствие само след физическо наказание. Джамил я викал само когато трябвало да се пребори със собствената си угнетеност и за да не излее гнева си върху невинни хора. По тази причина дори била избрана за фаворитка. Първо я биха с камшик немите стражи на владетеля, после Джамил я взе по възможно най-бруталния начин. Дерек беше окончателно отвратен, когато жената започна да вика от удоволствие.
