предвижданията си. За щастие още не са я продали, иначе Джамил не би се развеселил толкова.
Можеха само да гадаят коя от трите жени е най-красива, понеже всички бяха увити в плътни одеяния и целите им лица бяха забулени. Но Дерек не се надяваше на нещо ново и не се заинтересува особено от трите новачки, след като беше видял красавиците на Джамил. Мюсюлманската представа за красота вероятно означаваше „приятно пълничка“ и с много светла кожа, която тук се ценеше най-високо. Всичко останало можеше да бъде сметнато за необикновено.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Шантел се беше излъгала, но забеляза това едва когато трябваше да коленичи пред едрия турчин или какъвто там беше и чу как Хаджи Ага го нарече „всемилостиви господарю“. Струваше й се невероятно човекът, който я беше купил, да е решил да се похвали пред господаря с новата си придобивка. Сигурно я бяха купили за мъжа, пред когото трябваше да се преклони.
Тази мисъл я вбеси и тя едва не отказа да падне на колене, но бруталното отношение към африканката я накара да се опомни навреме. Отвратително беше, че винаги печелеше насилието. Каква полза да се съпротивлява, когато накрая губещата беше тя и гордостта й страдаше още повече? И без това беше изтърпяла достатъчно унижения. Струваше й се глупаво да се подлага на още.
Все пак беше редно да я осведомят за станалото, вместо да я оставят сама да си прави заключения. Пред къщата на роботърговеца я бяха качили в една от четирите чакащи носилки. Това беше първото разочарование. Шантел се беше надявала да я преведат пеша през улиците на града и може би да намери начин да избяга от пазачите си. Но бързо трябваше да погребе тази надежда при вида на четиримата носачи и още толкова стражи, които яздеха край носилките.
Опита се да отмести настрани завеската на прозорчето, но един от мъжете веднага изкрещя нещо и тя не можа да види дори къде я отвеждат. Носилката се изкачи по някакъв хълм, после пътят отново стана равен. Няколко порти се отвориха, за да ги пропуснат, после отново се затвориха и накрая ги свалиха на земята.
Шантел побърза да слезе, видя другите две момичета и скришом се огледа наоколо. Намираха се в широк двор, зад който се виждаха градини. Веднага след това ги въведоха в голяма сграда, минаха през дълги коридори, покрай безброй пазачи, застанали пред широки врати, докато накрая се озоваха в това просторно помещение, в което ги очакваха няколко души. Не видя почти нищо от обстановката, защото я принудиха веднага да легне по лице. Не можа да погледне дори „милостивия господар“, но го чу да се смее и да казва нещо за великия си везир.
От къде на къде този човек имаше министър с такава титла? Не можеше да е попаднала при владетеля на Барка, защото той беше отказал да я купи. Някой голям паша ли беше? Или висш сановник от двора на владетеля? Щяха ли най-после да й кажат къде се е озовала? Почувства се още по-наранена при мисълта, че тези арогантни мюсюлмани не уважаваха жените и не считаха за нужно да им обясняват каквото и да било.
Дъхът й секна, когато нечия ръка грубо я избута да стане. Смътно забеляза, че пашата заповеднически е вдигнал ръка. Какво безсрамие, каква липса на учтивост към дамите!
Шантел кипеше от гняв, но побърза да отмести очи от обсипаната с пръстени ръка на „милостивия господар“ и да го погледне право в лицето. Гневът й внезапно се изпари. О, Господи, най-лошите й опасения се потвърждаваха! Та той беше същински европеец! Още по-страшно: с тези извити вежди, издадени скули, агресивна брадичка и остър нос приличаше напълно на проклет английски аристократ.
Единственото турско у него беше облеклото му — широки шалвари, дълга туника от коприна на бели и черпени ивици, пристегната на кръста с блестящ златен пояс. Косата му беше скрита в тюрбан, украсен с огромен рубин. Тънките вежди издаваха, че косата е много тъмна. Лицето му беше голо, а Шантел мислеше, че всички мюсюлмани носят дълги, веещи се бради или поне провиснали мустаци. Очите му бяха наситено зелени, обградени от гъсти тъмни мигли. Не беше нито дребен, нито дебел. Точно обратното, както веднага установи Шантел, когато мъжът се надигна с котешка гъвкавост и бързо слезе от подиума, на който седеше.
Той направи още един заповеднически жест и стражите моментално смъкнаха дебелите кафтани и яшмаците от главите на жените. Под погледите на толкова чужди хора Шантел поруменя от срам. Освен Хаджи Ага и тримата евнуси, които стояха зад новите робини, в залата имаше още трима мъже, а край подиума беше коленичила дребна старица. Двама черни великани, облечени само с панталони и къси ризи, запасали огромни ками, вървяха по петите на господаря си и застанаха от двете му страни.
Шантел нервно скръсти ръце пред гърдите си. Шалварите й бяха от плътен бял памук и скриваха очертанията на бедрата й, но бяха много плитки и между тях и долния край на късото, украсено с ресни елече тялото й беше съвършено голо. Но като забеляза, че никой не гледа към нея, тя се отпусна. В момента вниманието на всички беше насочено към африканката, пред която беше застанал „милостивият господар“.
Хаджи Ага пристъпи по-близо и заразказва:
— Момичето твърди, че е принцеса от джунглите в далечния юг, но отказва да каже името на племето си. Само тя от трите не е девствена и продължава да се бунтува срещу робството. Хамид Шариф я държеше във вериги.
Погледът на Джамил се плъзна бавно по негърката, без да издава чувствата му. Жената беше великолепна, почти метър и осемдесет и пет, с едри, щръкнали гърди, тънка талия и силни мускулести крака, свикнали да бягат през храсталаците. Светлокафявите й очи пламтяха от омраза.
— Надявам се да я опитомиш.
— Непременно — усмихна се Хаджи Ага.
Джамил кимна и се обърна към блондинката със сребърните коси.
— Предполагам, че това е англичанката?
— Да. Наглед е по-покорна от другата. Много е интелигентна и вероятно е истинска аристократка. Овладяла е добре езика ни и разбира повечето от онова, което говорим.
Пашата вдигна вежди.
— Толкова бързо? Къде са я хванали?
— На английския бряг, господарю. Един от пиратите на Хамид Шариф бил нает да отведе пътник в Англия. Хората му нямали намерение да ловуват в онези далечни води, но момичето само паднало в ръцете им, когато свалили пътника на сушата.
Джамил остро изгледа чернокожия евнух, но внезапно избухна в смях.
— Каква ирония на съдбата!
Хаджи Ага не си позволи да попита какво толкова е развеселило господаря му и продължи:
— Хамид Шариф уведомил за нея купувачи отдалече и след два дни щели да я продадат на частен търг. Затова и малко се поколеба, преди да ми я даде.
— Май ти е измъкнал доста пари, а?
— Страшно много.
Джамил с въздишка продължи да оглежда англичанката. В сравнение с африканката му се струваше дребна, макар че беше по-висока от повечето жени в харема. Беше само кожа и кости, като че няколко месеца беше гладувала. Гърдите й не изпълваха елечето, коремът беше хлътнал, хълбоците стърчаха напред. На всичкото отгоре косата й беше руса, а Джамил не харесваше блондинките, защото майка му беше такава. Но косата на англичанката беше толкова светла, че изглеждаше почти бяла. Естествено той разбираше защо са я сметнали за нещо съвсем особено. Никога досега не беше виждал лице с толкова фини черти. Дори тъмните кръгове около очите не нарушаваха зашеметяващата й красота.
Въпреки това тази жена не го привличаше. А и не я беше купил за себе си. Само от Касим зависеше, дали ще я задържат, или ще я върнат обратно в дома на търговеца за частния търг.
— А третата? Тази вечер Хамид Шариф май е спечелил от мен цяло състояние!
Хаджи Ага не посмя да се усмихне, макар много добре да знаеше, че Джамил не можеше да бъде упрекнат в скъперничество.
— Не, господарю. Един от вашите капитани я докара в началото на тази седмица и тя не ви струва нищо. Момичето е от Португалия, израсло е на село и смята, че при нас ще живее по-добре.
