Джамил кимна, без да издава мислите си. Последното момиче не беше красиво, но имаше разкошни форми, които не можеха да бъдат отминати. Явно Хаджи я беше избрал само заради това. Косата й беше гъста и с цвят на кестен, а евнухът много добре познаваше вкуса на господаря си. Откъде можеше да знае, че трите жени не са предназначени за него…
Хаджи Ага и този път се справи отлично със задачата си, като доведе цели три жени за избор. Оставаше само да се разбере коя от тях ще хареса на Дерек. Джамил нямаше намерение да товари харема си с нови жени, ако Касим не възнамеряваше да ги използва. Той огледа набързо португалката и със задоволство се обърна отново към чернокожата красавица.
Шантел го наблюдаваше крадешком. Щеше да се почувства ужасно унизена, ако очите й срещнеха неговите.
Фактът, че говореха за нея в нейно присъствие, сякаш я нямаше, сякаш не разбираше нищо, доказваше за сетен път колко безчувствени са мюсюлманските мъже. А гласът на господаря звучеше така равнодушно, сякаш покупката на три нови жени изобщо не го засягаше. Макар че именно той я беше купил, както доказваше последната му забележка. Защо купуваше жени, без да ги е видял — като котки в чувал? Сигурно ги връщаше обратно, ако не му харесваха…
О, Господи, каква чудесна мисъл! Дано не я хареса и я върне обратно в къщата на Хамид Шариф. Беше непоносимо за нея да попадне под властта на човек, толкова приличен на нейните сънародници. Беше дяволски красив. Не й се искаше да го признава пред себе си, но не успя. Намираше този мъж за извънредно привлекателен — и лицето, и фигурата му. Господи, не! Вече виждаше как се поддава, как одобрява робското си положение само заради някаква странна привлекателна сила, която в никакъв случай не биваше да й оказва въздействие. Не, не и не! Трябваше да извърши нещо, което да го накара да я отпрати още преди да е пристъпила прага на харема му. Но какво?
Тя продължи да го наблюдава, молейки се бързо да й хрумне нещо. Но скоро разбра, че изпитът още не е свършил. Пашата стоеше пред африканската принцеса и безучастно наблюдаваше изкривеното й от гняв лице. Негърката не се боеше да му покаже омразата си. Когато мъжът вдигна ръка и небрежно отвори единственото копче на елечето й, Шантел пламна от срам, но чернокожото момиче изобщо не се помръдна. Дори не се опита да прикрие голите си гърди.
Владетелят дълго оглежда полуголата жена Шантел трепереше от вълнение. Беше изпитала невероятно облекчение, когато я продадоха, без да я разсъбличат пред погледите на чуждите мъже, а ето че все пак трябваше да изтърпи това отвратително унижение в зала, пълна с хора А африканката, за която беше сигурна, че ще се отбранява, го изтърпя, без да гъкне. Продължи да стои гордо изправена, без да изглежда смутена или обидена.
Но когато пашата впи очи в нейните, принцесата реагира моментално. Тя се приведе леко напред и се изплю в лицето му.
Дъхът на Шантел секна от страшната изненада. Викове на ужас и гняв прокънтяха в залата. Двама стражи сграбчиха негърката — не застаналите зад нея, а нубийските великани. Момичето падна на колене и единият от тях започна да я налага по гърба с къс кожен камшик.
Шантел наблюдаваше сцената с нарастващ ужас. Господарят не беше дал заповед за бичуване, но и не направи нищо, за да го спре. Продължаваше да стои невъзмутим — нито разгневен, нито злобен. Един слуга притича с кърпа, за да избърше лицето му, но той не му обърна внимание. Бавно изтри лицето си с ръкав, продължавайки да наблюдава безучастно африканската принцеса, която се извиваше на пода пред краката му. Едва когато гордостта й се сломи и тя изпищя, той вдигна ръка и спря мъчението.
— Много жалко — измърмори той, но в гласа му не се почувства ни най-малко съжаление. — Дайте я на стражата. Ако преживее една нощ с ония момци, утре я върнете на Хамид Шариф. — И бавно се извърна към Шантел.
Младата жена усети как цялата изстива. Кръвта се отдръпна от лицето й и бузите й побеляха. Мъжът пред нея беше предал африканката на масово изнасилване и веднага след това я беше забравил. Стражите я извлякоха навън, но Шантел никога нямаше да забрави кървавите ивици по гладкия черен гръб.
Най-после вдигна очи и в този миг на върховен страх разбра, че този мъж е достоен за презрение. Първоначалната привлекателна сила беше изчезнала още след първото ярко свидетелство за неговата жестокост. Беше я купил зъл човек, безчувствен, способен на най-груба бруталност.
— Вие сте достоен за презрение.
Изречението се изплъзна от устните й, преди да успее да го възпре. Но пашата, изглежда, не я чу. Може би не разбираше английски, а може би беше равнодушен към онова, което му се казваше. Шантел не можеше да обясни чувствата си на арабски. Липсваха й подходящите думи, достойни за това чудовище.
Той продължи мълчаливо да я гледа и най-после в очите му се появи някакъв израз. Джамил беше учуден. Никога досега не беше виждал виолетови очи. Дори не подозираше, че съществуват. Тези два сини пламъка неотразимо го привличаха. Святкаха като два сияйни аметиста, засенчени от дългите златни мигли под меко извитите светлокафяви вежди, един тон по-тъмни от замайващо русата коса.
Каква необичайна комбинация! Нищо чудно, че бяха поискали най-високата цена за такава жена. Ако я охранят и тялото й се закръгли, щеше да стане по-красива дори от неговата Шейла. А косата можеше да се боядиса…
Джамил се упрекна вътрешно. Русата жена не беше предназначена за него. Но ако Касим не я харесаше, той сигурно щеше да се изкуши да направи изключение от собствените си правила и да я задържи за себе си. Ала мисълта за Шейла бързо го върна към действителността. Това момиче беше необикновено красиво, но той обичаше първата си съпруга. Откакто беше осъзнал тази любов, престана да попълва харема си с нови жени. Шейла сигурно ще се обиди, когато Касим се занимава само с двете нови жени, и ще се чуди защо господарят й я пренебрегва. Но до завръщането му трябваше да потърпи. Никой освен Омар не биваше да узнае тайната на размяната.
— Жахар — промълви внезапно мъжът. Луна. Името беше подходящо за жена с коси като лунни лъчи. Той се обърна към главния евнух: — Ще й дадем името Жахар, Хаджи.
— Не — обади се Шантел и отново прикова вниманието му върху себе си.
— Не?
— Не ми давайте ново име. Не ме задържайте. Изпратете ме обратно на Хамид Шариф.
Джамил се развесели. Нима тази жена не знаеше, че не е в нейна власт да взема решения?
— И защо да го направя?
— Защото не искам да бъда ваша собственост.
Очите му се присвиха и тя побледня. Всемогъщи Боже, нима щяха й нея да бичуват? Нима в тази страна никой не обръщаше внимание на разумните доводи?
Но Джамил се разгневи на самия себе си, не на нея. Беше разбрал, че постъпи зле, като разреши да бият с камшик негърската принцеса, все едно дали наказанието й беше заслужено или не. Побоят трябваше да послужи за урок на другите две жени, но беше предвиден преди всичко за скрития Касим, за да види той как светкавично реагира охраната на владетеля при подобни ситуации.
Досега англичанката беше покорна, но след този епизод с послушанието й беше свършено. Личеше, че се страхува от него, но дори страхът не скриваше презрението в очите й. Касим щеше да се подразни от факта, че брат му е събудил омраза в сърцето на младото момиче с този прост акт на наказание. А Джамил беше твърдо убеден, че Касим ще пожелае именно нея.
Погледът му остана прикован в лицето й, докато спокойно попита главния си евнух:
— Знае ли кой съм аз, Хаджи?
Шантел отговори първа:
— Все ми е едно дори да сте владетелят на целия този проклет от Бога град.
— Вие, англичаните, си служите с езика по много странен начин. Използвате винаги повече думи, отколкото са необходими. — Устните му се изкривиха подигравателно, когато прибави: — Щом ви е все едно, Жахар, сигурно няма да се изненадате, като ви кажа, че аз наистина съм Джамил Решид, владетелят на този „проклет град“.
Шантел се изненада, но причината беше съвсем друга.
— Когато пристигнах, вие отказахте да ме купите. Защо все пак го сторихте?
За момент Джамил замълча. Не му беше лесно да разбира произношението й и все пак трябваше да признае, че младата жена е овладяла арабския много по-добре, отколкото можеше да се очаква. Но
