така?
— Но това не променя факта, че се опитахте да го убиете.
— О, излез и ме остави на мира! — извика тя, чувствайки се ужасно нещастна. — Как би могъл да разбереш? Същият си като него.
Саманта му обърна гръб и той излезе от стаята, като затвори тихо вратата след себе си. В другата стая Ханк бе застанал до камината, облегнал ръце на полицата над нея, като се взираше в огъня, който току-що бе запалил. Когато Лоренцо се приближи, той се обърна, след което се разсмя.
— Е, какво? Принцесата трябва да получи чисти чаршафи? Тези бяха сменени вчера.
Лоренцо сви рамене.
— Не ги иска, защото ти си спал в тях. Защо тази жена иска да те убие?
Ханк отмести поглед встрани.
— Не мисля, че би искал да чуеш отговора на този въпрос — Отвърна студено Ханк.
— Това означава, че и ти я мразиш.
— Да, така е.
Лоренцо поклати недоумяващо глава.
— Никога не съм виждал по-красива жена — призна си откровено той.
— Как разбра, че е красива, след като с покрита с прах и мръсотия? — измърмори Ханк.
— И въпреки това го твърдя със сигурност. Не мисля, че съм способен да мразя такава жена, независимо от причината — отвърна Лоренцо. — Не разбирам как можеш да я мразиш.
— Красотата й те заслепява, Лоренцо. Не се оставяй да те измами — заяви студено Ханк. Тази жена само използва мъжете, стъпква чувствата им в калта и после безразсъдно ги захвърля.
— Което означава, че ти си я обичал. — Лоренцо се усмихна тъй като в този момент разбра всичко.
— Никога не бих могъл да обичам такава фурия. Изобщо не споменавай повече за нея!
Лоренцо се намръщи. Не му хареса поредното избухване на Ханк.
— Тя поиска да остана при нея. Каза, че ти няма доверие и сега започвам да разбирам защо.
Ханк се засмя с горчивина.
— Работата ти тук приключи. Доведе момичето при мен, сега аз отговарям за нея.
— Нали няма да й причиниш нищо лошо?
— Докато се държи както трябва, не.
— Това не е никакво уверение. Ти спаси живота ми и заради това съм ти длъжник. Надявам се, че няма да ме накараш да съжалявам за лоялността си към теб.
— Ще спреш ли най-накрая да се тревожиш? — Ханк започна да проявява признаци на нетърпение. — Не си струва да се притесняваш заради нея, Лоренцо. Мога да те уверя, че тя напълно способна да се грижи за себе си.
— Не бих могъл да го понеса, ако я нараниш по някак начин.
— Хайде да спрем дотук — изръмжа Ханк. — Уверявам те, че относно тази жена се заблуждаваш страшно много. Тя пресметлива и хладнокръвна, не по-малко от който и да мъж — при това е направо непоносима. Освен това искам те предупредя — теб ще държа отговорен, ако в ръцете й попадне оръжие, независимо какво.
Лоренцо се изчерви при това напомняне за унижението му. Не можеше да повярва на всичко онова, което Руфино му каза за момичето. Вярно, че тя искаше да го застреля, и за нея ситуацията бе безнадеждна. Беше отвлечена, при това заплашена с оръжие.
Какво би могъл да направи, ако момичето отново ядосаш Руфино? Лоренцо си тръгна неохотно, без да е получи някакво категорично уверение за съдбата, която очакваше красивата мис Кингсли.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Вратата се отвори без предупреждение и Саманта стреснато се надигна от леглото, като дръпна по- високо завивките. Бе облечена само в късия си дантелен корсаж и прилепналите по бедрата й дамски гащички, които носеше под полата си. Не бе очаквала, че някой ще се вмъкне без позволение в стаята й, в противен случай не би се съблякла. Още повече, че този някой бе Ханк.
— Искам вратата ми да се заключи — заяви му ядосано тя.
Ханк хвърли многозначителен поглед на мръсните й дрехи, преметнати върху пътническия сандък. Усмихна се, когато тя придърпа завивките до брадичката си.
— Това лесно може да се уреди — но ключът ще бъде у мен.
— Тогава не си прави труда.
— Не, настоявам. Ще бъде свършено още на сутринта. И за да не може никой да влезе през прозореца и да ти причини нещо лошо, ще бъде закован с дъски.
— Върви по дяволите! — изсъска тя през стиснати зъби. — Защо направо не ме вържеш за леглото?
Ханк се усмихна, а в очите му заискриха познатите й весели искрици.
— Ако ми дадеш основателен повод, скъпа, с удоволствие ще го направя.
— Не се съмнявам — измърмори тя, след което повиши глас. — О, защо трябваше да стрелям толкова лошо в онзи ден при потока? Защо точно тогава ръцете ми трябваше да треперят толкова?
Ханк се вцепени, усмивката му угасна, а сивите му очи придобиха стоманен блясък. Той стисна юмруци, като полагаше неимоверни усилия да не се нахвърли върху нея. Имаше голямо желание да й извие врата. Но повече от всичко искаше… не, нямаше да я докосне повече. Това, че я бе любил, не му бе помогнало да я забрави.
— Не си стреляла лошо — отвърна той. — Един куршум ме улучи.
— Явно не е било достатъчно — възрази разгорещена Саманта. — Все още си здрав и читав.
— Ти си най-кръвожадната…
— Не, не съм! — прекъсна го тя. — Преди да те срещна, никога не бях изпитвала желание да убия човек! А между впрочем, какво правиш тук? Молех се да те срещна отново — но в затвора! Защо си обявил война на баща ми?
— Това не е война.
— Опитваш се да го прогониш от Мексико. Защо? Какво ти е сторил?
Ханк се поколеба дали да й каже. Тя го познаваше, бе й известно истинското му име и знаеше много добре, че не се казва Карнисеро. Можеше да провали плановете му. Не можеше да се предположи, че има някаква връзка между този бандит и човека, който скоро ще купи земята на Кингсли. Но Саманта щеше да знае, че бандитът и новия собственик са едно и също лице — при условие, че някога го видеше. Но защо да го вижда? Тя ще напусне Мексико с баща си.
— Баща ти не ми е сторил нищо, Саманта — отвърна Хан като в този момент му хрумна една идея. — Отнесъл се лошо с братовчед ми.
— Татко никога не е причинявал зло на никого!
Ханк сви рамене.
— Ти не искаш да ме чуеш, така че не мога да ти обясня.
Саманта впи поглед в него.
— Добре тогава. Какво толкова е сторил баща ми на братовчед ти?
— Антонио съвсем скоро посетил баща ти и му предложи да купи вашето ранчо.
— Антонио ли се казва братовчед ти?
— Да. Антонио де Вега и Шавез — отвърна Ханк. — Но баща ти дори не поискал да го изслуша и не пожелал да назове никаква цена.
— И защо да го нрави? Татко не иска да продава земята ни.
— Но земята не с ваша, Саманта, а на братовчед ми.
— Ти си луд! — разсмя се тя. — Татко купи тази земя. Плати за нея…
— Платил е изключително евтино. Купил я е от правителствени чиновници, които я обявили за църковна земя. В онези дни всяка земя, принадлежала на църквата и продадена, можела лесно да се върне пак на църквата при следващата смяна на правителството и следователно новият собственик я губи. Ето защо земята се продавала толкова евтино.
— Но ти сам признаваш, че баща ми е платил за нея. За тогава казваш, че не е негова?
