очаквал? Да нося коприна и да мириша на рози?
— И това, което носиш сега, не е толкова лошо — засмя се Ханк.
Саманта ахна и бързо скръсти ръце пред гърдите си, чиито розови зърна ясно се открояваха под ленения корсаж. Краката й бяха открити, виждаше се всяка мека извивка, подчертавана от тесните дамски гащички, с една дума, бе изцяло изложена пред погледа му.
— Ще излезеш ли оттук най-сетне? Остави ме на мира! — изкрещя Саманта, чувствайки, че не би могла да понесе повече унижение. — И не се връщай! Някой друг може да се погрижи за мен.
— Саманта, ти като че ли не осъзнаваш напълно положението си тук. И дума не може да става да раздаваш заповеди. Досега не се бях замислял над този въпрос, но като че ли вече е време да го направя. Да. — Ханк се ухиля победоносно. — Мисля си, че може да ми хареса да те имам на свое разположение. В края на краищата — добави той, като потърка лицето си на мястото, където го бе ударила, — ти ми принадлежиш.
След това Ханк се обърна рязко и напусна стаята. Саманта се хвърли на леглото и заплака от безсилие и яд. Не по този начин бе мислила, че ще се срещнат отново. Тя трябваше да бъде тази, които да диктува положението, а не той! На негово разположение! О, господи, изобщо не беше честно!
Не след дълго Иниго й донесе обилна закуска Храната обаче не й достави никакво удоволствие, въпреки че умираше от глад, тъй като, докато се хранеше, трябваше да гледа как заковават прозореца й със здрави дъски. Малко след това при нея влезе някакъв нисък тъмнокос бандит, който сложи ключалка на вратата й.
След като приключи със закуската и вратата бе затворена и заключена, Саманта седна на леглото, като се взираше в четирите стени и закования прозорец. Между отделните цепки се процеждаха тънки снопчета светлина. Безсилието и отчаянието й нараснаха още повече, когато в малката стая стана непоносимо горещо. Цялата бе потна и мръсна и това състояние я доведе до такъв гняв, че едва успяваше да си поеме дъх.
Най-накрая започна да блъска силно по вратата, като крещеше, че иска незабавно да се изкъпе. Но никой не дойде след като блъска по вратата в продължение на цял час, без да получи отговор, Саманта се отказа. Понеже нямаше какво друго да прави, младата жена се отпусна отново на леглото и потъна в дълбок сън.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Саманта се събуди от силен женски писък, плач и молба. Какво, за бога, правеха на бедната жена, че тя крещеше толкова силно? Дали Ханк вършеше това? Накрая писъците спряха, но непознатата продължи да плаче. Малко по-късно настъпи тишина. Пълна, потискаща тишина. Саманта можеше да чуе ударите на собственото си сърце. Постави се на мястото на жената, като си представяше какви ли не ужасни неща. Най-сетне започваше да осъзнава в какво положение се намира.
Оставена бе на негово разположение и милост! Саманта стисна силно юмруци, докато ноктите болезнено се забиха в меките й длани. Мразеше се заради страха, който изпитваше.
Гневът бе за предпочитане, поне бе израз на силна воля. Трябваше да разпали отново цялата си ярост към този мъж.
— Ханк! — изкрещя Саманта. — Ханк, ако си там, по-добре ще е да престанеш с проклетото си мълчание и да ми отговориш!
Тласкана от гняв, Саманта скочи от леглото и започна отново да удря с юмруци по вратата.
— Ханк! — изкрещя пак, а в гласа й вече не се долавяха страх и паника.
Ханк седеше на стъпалата пред верандата, безучастен към врявата, които вдигаше Саманта По устните му се плъзна доволна усмивка. Нека да се чуди. И да се поизпоти още малко. Ханк се бе изтегнал в небрежна поза на стълбите.
Летният бриз рошеше черните му къдрици, а една падна пред очите му. Отметна я небрежно встрани, док наблюдаваше как двама от хората му събираха нещата си се приготвяха да отпътуват. Връщаха се в родните си села към предишния си живот, тъй като задачата им бе приключила.
Ханк бе продал на север откраднатите коне и добитък и се бе разплатил щедро с хората си. Вече не се нуждаеше от толкова многобройна група. Бяха му помогнали да осъществи целта си, а той имаше късмет, че ги бе намерил и събрал за съвсем кратко време. Сега имаше това, което му бе на нужно — дъщерята на Кингсли.
Усмивката му стана още по-широка, когато мислите му се върнаха към малката пакостница, която фучеше в къщата. Току-виж се оказало добре дошло, че именно Саманта оказа дъщерята на Кингсли. През последните два месеца твърде често си бе мислил за нея, опитвайки се да я забрави но не успя. Образът й постоянно го преследваше, но объркваше в същото време. Често си бе задавал въпроса защо тази жена означаваше много за него. Защо не можеше просто да я забрави? Трябваше да бъде наказана за това, което бе сторила, и заради начина, по който и сега му въздействаше.
Не знаеше какво се бе случило между нея и Ейдриън Олстън, след като си бе заминал, но само като си помислеше за това, не можеше да потисне любопитството си. Дали Саманта все още обичаше Ейдриън? Дали му повярва, като й каза истината за този човек? Постоянно бе мислил за това по време на изтощителната езда до Санта Фе, където накрая спря, за да се погрижи за раната си. Още пазеше куршума. Носеше го със себе си, за да му напомня постоянно никога да не се поддава на очарованието и красотата на една жена.
Остана в Санта Фе два дни, за да си възвърне силите, след като бе загубил толкова кръв. Там намери белия жребец и не устоя на изкушението да го купи. Ел Рей и другият кон бяха великолепни животни, невероятно издръжливи, което му позволи да стигне в Мексико за рекордно кратко време. Тогава вече се чувстваше много по-добре, бе започнал да мисли, че късметът започна да му се усмихна. Но Хамилтън Кингсли се оказа костелив орех. Този мъж събуди у него глух гняв, защото отказа дори да изслуша историята за събитията, случили се в хасиендата, преди да бъде продадена. Побеснял от ярост, Ханк потърси най- близката кръчма, където удави гнева си в алкохол, а когато излезе алкохолното опиянение, стигна до заключението, че щом като няма друг начин, трябва да принуди Кингсли да напусне тези земи. Идеята все повече му харесваше, а когато си спомни за Лоренцо и за обещанието, което другият му бе дал, когато се разделиха — че ако Ханк се нуждае от него, винаги може лесно да го намери и в Чихуахуа, Ханк реши, че ще използва помощта на Лоренцо, за да накара Кингсли да промени решението си. Лоренцо му бе задължен, тъй като Ханк бе спасил живота му. Това се бе случило извън Ел Пасо, където Ханк бе попаднал на Лоренцо. Той бе заобиколен от четирима пияни каубои, които искаха да го линчуват, обявявайки го за крадец на добитък. Ханк никога не го попита дали обвинението е вярно. Той просто не можеше да допусне един мъж да бъде обесен за нещо по-малко от убийство, особено пък ако този мъж му бе земляк.
Ханк бе рискувал живота си, като бе измъкнал Лоренцо от четиримата ядосани мъже без оръжие, тъй като последните бяха твърде пияни, за да разберат опасността от насочената към тях карабина. Каубоите стреляха по тях и Ханк загуби единия от конете си, но двамата с Лоренцо и Ел Рей успяха да преминат границата
Седмица по-късно, когато Ханк намери Лоренцо в Чихуахуа, приятелят му бе напълно съгласен с идеята му. Той не изпитваше особено добри чувства към гринговците — не и след като четирима от тях се бяха опитали да го линчуват. Същото убеждение имаха и другите мъже, които Лоренцо събра, за да осъществят замисъла на Ханк. С Лоренцо трябваше да освободят трима мъже от затвора. Приятели на тези тримата се присъединиха към Лоренцо и Ханк, така групата стана дванадесет души.
Планът обаче не вървеше гладко. Кингсли не се плашеше лесно. Но когато научиха, че той има дъщеря, вече знаеха, че може да бъде заставен да отстъпи.
Ханк възнамеряваше отново да се срещне с него, щеше да му каже, че е научил за проблемите му и си е помислил, че Кингсли вероятно е готов да помисли отново върху предложението му. Без съмнение Кингсли ще приеме с радост. Ще продаде земята, ще напусне Мексико и ще чака връщането на дъщеря си. Нямаше какво друго да направи, не и ако искаше да я върне.
Накрая всичко щеше да приключи. Кингсли ще продаде земята си на Ханк, а на документа ще пише истинското име на Ханк. Наистина, Саманта може да пожелае да се върне един ден и да разпита новия собственик за братовчед му, но Ханк просто щеше да я избягва. По никакъв начин не можеше да се направи
