— Продължаваш да ме наричаш с обидни имена, Сам и в един момент ще се почувствам задължен да ти отвърна със същото. Не мисля, че обидните имена, които аз имам за теб, ще ти се понравят.
Но Саманта не обърна внимание на предупреждението и продължи почти без да повишава тон.
— Знаеш ли, много бих искала да видя как те бичуват с камшик, преди да те застрелят. Мечтая си да видя как кръвта се стича от тялото ти.
— Ти вече ми причини това. Заради теб изгубих много кръв.
— Явно не е било достатъчно! Причини ми толкова болка! — изкрещя тя. — Може да съм пофлиртувала с теб, може да съм те окуражила, но това са безобидни неща, неща, който върши всяка жена. А това, което ти ми стори, е непростимо.
— Тогава не ми прощавай! — отвърна студено Ханк. — Няма да изгубя съня си заради това.
— Може би ще го загубиш, когато започнат ла те търсят заради сумата, която предложих, за да те заловят. Афиши с твоя образ са разлепени почти навсякъде. Известно ли ти с това?
— Няма да ми бъде за пръв път. — Ханк изрече тези думи с безстрастен тон, но истината беше, че не знаеше.
— Няма да отминаваш този факт с такова безразличие, когато увелича сумата за залавянето ти — заяви злорадо тя. — Сумата ще е толкова изкушаваща, че всеки убиец ще тръгне по петите ти.
Сивите очи на Ханк се присвиха в тесни цепки.
— Може и да стане, при условие, че напуснеш това място.
Саманта се вцепени. Дали не беше стигнала твърде далеч?
След това си спомни за жената, която беше крещяла плакала по-рано тази сутрин, и по гърба й полазиха студени тръпки.
— В лагера има още една жена, нали? — започна тя.
— Има няколко. Онези от хората ми, които имат жени, ги доведоха със себе си.
— Чух една жена да крещи — продължи колебливо Сам — Тя с някой от твоите хора ли е?
— Да. — Не виждаше причина да не й каже.
— Какво се случи с нея?
— Беше хубаво напердашена.
— Но защо?
— Тя беше невярна жена, целият лагер го знаеше. Беше с друг мъж миналата нощ, преди Диего да се върне, при това не й беше за пръв път. Но едва днес Диего намери ботуша на другия под леглото.
— Диего? Тя негова жена ли е?
— Беше. След това, което се случи, той я изхвърли.
— О! — Саманта беше отвратена. — Бие бедната жена и после не иска да има нищо общо с нея.
— Значи одобряваш изневярата?
— Не, аз просто… не одобрявам, когато бият някоя жена.
— Дори когато тя го заслужава?
Саманта не отговори. Спорът нямаше да ги отведе доникъде.
— След като я е бил, не с трябвало да я изхвърля, Или обратното. Жената добре ли е?
— Ще се оправи.
Равнодушният му отговор отново събуди гнева й.
— У теб няма никакво състрадание, нали? Предполагам дори не си се опитал да попречиш на Диего.
— Ако искаш да знаеш дали се намесих, не, не го направих — отвърна откровено той. — Аз бих постъпил по същия начин.
— Само като си помисля, че ме помоли да бъда твоя жена искам да кажа, любовница. Ти също щеше да ме биеш, нали?
— Най-вероятно — отвърна студено Ханк. — Следиш с поглед всеки мъж, който преминава покрай теб.
— Това не е вярно!
— Не? — попита с невинен тон. — Значи все още си вярна на Ейдриън?
— Копеле! — изсъска Саманта. — Трябваше непременно ми напомниш за него, просто не можа да се въздържиш нали?
Ханк се разсмя. Саманта млъкна и намусено се залови се къпе. Да измие хубаво косата си в малката вана, бе почти невъзможно. Въпреки това успя някак си да намокри главата си и да я насапуниса.
Може би защото беше твърде ядосана, не усети как Ханк се приближи зад нея. Изведнъж пълно ведро със студена вода се изля върху главата й, тя изпищя изненадано. Плюейки вода, понечи да каже нещо, но студеният му безстрастен глас я сряза, преди още да е започнала:
— Излизай, Сам — нареди й строго Ханк. — Мотаеш се тук прекалено дълго. Вече е почти време за обяд, мисля си, че не е зле ти да го приготвиш.
Ханк излезе от стаята, оставяйки след себе си вратата отворена, а Саманта изпусна въздишка на облекчение. Бе възнамерявала да стои във ваната, докато той най-после се измореше да я тормози и я оставеше сама.
Саманта веднага излезе от ваната и след като облече чистата, дълбоко деколтирана блуза в свободната памучна пола, които Ханк й бе оставил, набързо изпра бельото си и собствената си блуза, след това почисти с кърпата кожената си жилетка и полата. Излезе от стаята, преметнала на ръка мокрите си дрехи.
— Мога ли да ги оставя да изсъхнат на верандата, без да бъдат откраднати през нощта?
Ханк седеше на грубата маса до камината, с чаша в ръка.
— Можеш да ги оставиш на верандата, при условие че не ходиш по-далеч от това място.
Входната врата беше отворена и Саманта излезе на потъналата в сянка веранда. Върху нея нямаше нищо, нито цвете, нито дори стол. Стаята, от която беше излязла, също бе съвсем оскъдно мебелирана — имаше само маса на четири стола, в единия ъгъл бе оставено седло, а до него — навита на руло завивка. До камината над дълъг тезгях имаше множество отворени шкафове. В тях се намираха съдове за хранене, няколко тигана и малко храна, но никъде не виждаше печка.
Саманта простря дрехите си на перилото на верандата. Високата скала зад къщата скриваше слънцето от погледа им. Саманта се опита да види какво има в другия край на тясната долина, но не успя, тъй като отпред имаше друга къща, която закриваше гледката.
Пред къщата премина някакъв мъж и Саманта бързо влезе вътре, за да избегне любопитни погледи. Но вътре Ханк не сваляше поглед от нея и тя започна да се чувства неловко в широките, свободно падащи по тялото й дрехи. Деколтето на блузата бе изрязано твърде дълбоко, като почти откриваше закръглените й гърди, а широкият зелен колан още повече ги подчертаваше А полата беше твърде къса.
— Ако си готов, ще ти помогна да изпразниш ваната — предложи тя.
— Това може да почака.
— Какво искаш за вечеря? — попита тя, като се насочи към шкафовете.
— Останал е малко боб, а едно от пилетата, които взехме от ранчото, е готово за печене. След няколко дни ще има още храна, но засега разполагаме само с това.
Саманта стисна устни и не каза нищо за откраднатите пилета. Нямаше да постигне нищо, ако започнеше спор с Ханк за кражбите в ранчото.
След известно време Ханк стана и отиде да изпразни ваната. Този път Саманта не предложи да му помогне, тъй като беше заета. След като сложи храната на масата, Ханк донесе отнякъде бутилка вино и нали в две чаши.
Бяха почти завършили вечерята, когато Саманта отново се обърна към него.
— Защо Лоренцо не дойде днес да ме види?
— Защото замина.
— Замина? — В гласа й се долавяше объркване. — Но защо?
— Прекалено много се тревожиш за него — отвърна сухо Ханк. — Да не би да планираш той да е следващото ти завоевание?
— Съвсем не Но дори да беше така, със сигурност щях ла предпочета Лоренцо пред теб. Къде отиде?
— Скоро отново ще бъде тук, но не мисля, че ще ти позволя да го видиш.
— Следователно възнамеряваш да ме заключиш тук, без да виждам никой друг, освен теб.
