връзка между уважавания нов собственик и бандита, отвлякъл Саманта Кингсли.
Хамилтън Кингсли нямаше да бъде измамен, тъй като Ханк възнамеряваше да му даде изгодна цена за земята. Разбира се, щеше да направи предложението си, като разчита обещанията на Патрик Маклуър, но той се съмняваше, Кингсли не би имал нещо против да получи парите си малко по-късно. Първата му грижа ще бъде, разбира се, безопасността на дъщеря му.
Следователно бе дошло време да изпрати съобщение на Пат и да го уведоми, че се нуждае от парите, и то бързо. Диего бе най-подходящият да изпрати телеграфно съобщение. След това, което се бе случило между него и жена му, по-добре щеше да бъде, ако Диего напуснеше лагера за известно време. Освен това той бе твърде добър стрелец и Ханк не искаше да го пуска да си ходи. Предстоеше Саманта да бъде върната на баща й, а това нямаше да бъде съвсем безопасно, особено ако Хамилтън Кингсли им бе скроил някой номер.
— Ханк, мръсен негодник такъв! Знам, че си тук. Отвори тази врата!
Ханк трепна, когато ударите станаха изведнъж по-силни Какво, но дяволите, използваше тя, за да блъска така вратата? Но все още не бе готов да отиде отново при нея.
Саманта може да вдига шум колкото си иска, никой нямаше да й отговори. Лоренцо бе единственият, който би протестирал. Но Лоренцо не беше тук. Ханк го бе изпратил отново, за да се увери, че не са били проследени, както и открие и заличи всички следи, които Саманта би могла остави по пътя.
Лоренцо нямаше да се върне преди обяд на следния ден. Така беше по-добре. Нямаше да му хареса да види младия мъж засегнат от двуличието на Саманта. А Ханк не съмняваше, че тя ще се опита да използва приятеля му, щеше да използва всичко, което й попаднеше под ръка, за да се опита да се измъкне.
— Руфино! — извика Саманта, а Ханк се усмихна. Няколко секунди по-късно тя извика отново: — Лоренцо!
Ханк се намръщи. Блъскането стана някак си по-глухо. Ханк разбра, че сега тя удряше по прозореца, което го накара гневно да скочи на крака. Отключи вратата и я отвори рязко, изненадвайки Саманта. Тя се обърна бързо с лице към него като стискаше в ръка ботуша, с който удряше по прозореца. Бе обула другия ботуш и бе напълно облечена. Единствен коланът с празния кобур не бе взела и той лежеше на големия сандък, напълно безполезен. Косата й бе в пълен безпорядък а лицето й бе покрито с червенина. Очите й изпускаха гневни искри. Ханк спря изненадан.
Ядосана, Саманта бе невероятно красива. Въпреки че бе мръсна, а дрехите и косата й — в безпорядък, тя бе изключително привлекателна. Ханк забрави за яда си.
— Мисля да взема ботушите ти — каза меко той. — Не искам да рискувам да изкъртиш някоя дъска.
— Няма да ти позволя да ги вземеш.
Саманта отстъпи крачка назад, притиснала ботуша до гърдите си. Дори един ботуш можеше да се превърне в оръжие. Нямаше намерение да му ги даде.
— И къде беше толкова време? — попита настойчиво тя. — Викам те да дойдеш почти половин ден.
Ханк сви рамене.
— Бях зает. — Част от напрежението го напусна и той се обърна към нея по-любезно. — Искаш ли нещо, Сам?
— Искам да се изкъпя.
— В края на селото има поток. С удоволствие ще те заведа там.
Саманта го погледна изненадано.
— Имам нужда от прилична баня, с гореща вода.
— Това, което искаш, ще причини твърде големи неудобства. По-просто е да те заведа на потока.
— Не ме интересува колко неудобства ще причини.
— Разбира се, че не те интересува. Няма да си ти тази, която ще мъкне ваната тук, ще носи и загрява водата.
— Ти ми отказваш?
— Може би, освен ако ме помолиш както трябва, а не раздаваш заповеди — предложи той. — Мога да си помисля.
Саманта стоеше сковано, без да помръдне, със здраво стиснати устни. Както трябва ли? По-добре да хвърли ботуша но него. Но в същото време отчаяно се нуждаеше от баня, дотолкова, че този път можеше да отстъпи. Преглътна с мъка.
— Ще мога ли да се изкъпя тук, моля?
— А! Знаех си, че можеш да бъдеш и учтива — усмихна се Ханк.
— Е? — попита, след като бе изчакала цяла минута, за да получи отговор.
— Ще се изкъпеш тук — ако мога да намеря вана в това бедно село.
Ханк излезе, като заключи вратата след себе си. Измина почти час, когато той се върна с малка кръгла кана, която й изглеждаше толкова стара, че Саманта бе сигурна, че тече. После Ханк приготви водата и я внесе вътре. Водата щеше да стигне да се напълни ваната само до половината, но той й бе намерил сапун и хавлиена кърпа, дори четка и чисти дрехи, за които тя бе особено благодарна, въпреки че не каза и дума.
Но Ханк нямаше намерение да си тръгва. Възможно най-равнодушно, той се отпусна на леглото, като облегна на стената, очевидно решен да остане.
— Какво правиш? — понита настойчиво Саманта.
— Никога не съм гледал как се къпе една жена — отвърна й той без видимо вълнение. — Мисля, че ще е забавно.
— Забавно? — ахна тя и посочи вратата. — Излез оттук!
Но Ханк само поклати отрицателно глава, а по устни му се плъзна бавна, вбесяваща усмивка.
— Ще остана.
— Тогава няма да се къпя — отвърна студено тя.
— Както желаеш.
С едно грациозно движение Ханк стана от леглото и едно от празните ведра, които бе оставил на пода. Когато започна да изгребва водата от ваната, Саманта го хвана ръката и го спря.
— Остави я! — изсъска тя вбесена. — Доставя ти удоволствие да ме унижаваш, нали?
— Да. Трябва да призная, че е така.
Саманта му обърна гръб. Бе толкова ядосана, че изпитваше желание да изкрещи. Започна рязко да съблича дрехите си, чу как той седна на леглото, но не спря. Той се надяваше да я унижи, но тя нямаше да позволи това да случи. Нямаше нужда да сваля от себе си всичко. Просто трябва да се измие колкото бе възможно, като остави корсажа и гащичките. Те така или иначе трябваше да се изперат. Все още с гръб към Ханк. Саманта влезе в малката вана Изпищя, когато долови присъствието му зад гърба а ръцете му се плъзнаха по талията й. Преди да може да спре, той бе измъкнал корсажа през главата й. Прикривайки гърдите си, тя се извърна с намерение да му изкрещи гневно какво мисли за него. Но така остана незащитена и следващата секунда гащичките се смъкнаха от бедрата й. Посегна с юмрук да го удари, но той хвана ръката й и я потопи във водата.
— Ти, кучи син такъв! Как смееш… — Той се приведе над нея и потопи ръка във водата, а тя се уплаши не на шега. — Не! Не ме докосвай, проклет…
Но Ханк само искаше да вземе гащичките й. Саманта силно се изчерви, когато той я съблече докрай. Никога не бе срамувала толкова, е, само веднъж, а и тогава бе пак заради него!
Ханк пусна мокрите й гащички и предното ведро и добави с равен глас:
— Изкъпи се както трябва.
След това се върна с бавни крачки до леглото и се отпусна на него. Не я беше докоснал, благодари на бога за това, но и тя нямаше намерение да му достави удоволствие. Хвърли му презрителен поглед и му обърна гръб. Взе сапуна и започна да се мие.
— Изобщо не представляваш забавна гледка, малката. — Той се разсмя, а тя измърмори сърдито:
— Ти нямаш никакво чувство за благоприличие, Ханк Шавез. А преди си мислех, че си толкова възпитан джентълмен…
— Мога да бъда точно такъв, при условие че при мен има дама — отвърна Ханк с подчертана жестокост.
— Ти си един дивак!
