Ханк се изправи на крака, а Саманта отстъпи бавно назад.
— Не се приближавай до мен! Още сега мога да ти кажа, че ако родя детето ти, мога да го отгледам, но въпреки това го обезнаследя. Разбираш ли? Пак няма да спечелиш! Няма да ти позволя!
— Готов съм да се обзаложа. Сам, че когато този ден дойде, няма да постъпиш по този начин. Дотогава отдавна ще си ме забравила, но ще обичаш детето си. Никога няма да го лишиш от наследството му!
Той направи крачка към нея.
— Не! — изпищя тя, като клатеше глава и отстъпваше бавно назад. — Не!
Саманта излезе от стаята и се спусна по стълбите, преди Ханк да успее да я спре, и хукна без посока. Искаше да избяга от него, да се скрие, независимо къде.
— Хей! — Една ръка я сграбчи през кръста и я завъртя. — По дяволите! Какво става с теб, жено?
Саманта спря, когато разпозна гласа, като почти заплака от облекчение.
— Благодаря на бога, че си ти, Лоренцо. Помислих си…
Тялото й се вцепени и тя го хвана здраво за ризата.
— Не му позволявай да ме хване! Моля те! Не му позволявай да ме върне обратно в онази къща!
— На кого? На Руфино?
— Разбира се, че на Руфино! — изкрещя тя, искаше й хубаво да го разтърси. — Кой друг би ме преследвал?
— Но той не ви преследва!
Саманта хвърли поглед назад и забеляза, че Ханк стои на верандата, облегнат лениво на една греда, без да откъсва поглед от нея. Саманта впи яростен поглед в него, проклинайки го, че я бе изплашил толкова много, а той си стоеше там, все едно нищо не бе се случило, като я правеше да изглежда смешна в очите на другите.
— Къде бягахте, сеньорита?
Саманта въздъхна с раздразнение и пусна Лоренцо.
— Не знам. И повече не ме наричай сеньорита. Тук не място за официалности. Наричай ме Сам. Както го прави той.
— Сам! Не, не…
— Само ме наречи Самина и кълна се, че ще ти разби носа!
Лоренцо отстъпи смутено крачка назад, а Саманта изстена, ядосана са себе си заради избухването си. Какво й ставаше? Лоренцо не бе виновен за нищо, за да си изкарва яда върху него.
— Съжалявам. Нямам извинение за безобразното си държание. Ханк ме докара до такова състояние, в което вече не осъзнавам какво правя или говоря.
— Какво се е случило… Сам?
— Той…
Саманта отново хвърли поглед към къщата. Ханк все още стоеше на верандата, със самоуверено изражение на лице, знаейки, че тя ще бъде принудена да се върне.
— Не мога да остана повече сама с него, Лоренцо — каза тихо тя и го погледна умолително. — Той… той е луд.
— Какво е направил?
— Попитай по-добре какво не е направил! — Саманта се спусна поривисто към него. — Моля те, Лоренцо, нека остана с теб.
— Но Руфино каза, че трябва да останеш при него — напомни й Лоренцо със съчувствен тон. — Вече говорихме по този въпрос, малката. Няма да се обърна срещу приятеля си просто защото ти не искаш да стоиш близо до него.
— По дяволите! Това съвсем не е всичко?
— Ела! Ще уредим този въпрос.
Той я хвана здраво за ръка, така че тя не успя да се отскубне.
— Лоренцо, за бога, не ме връщай обратно при него!
— Държиш се глупаво — отвърна нетърпеливо той.
— Глупаво! — Саманта не можеше да се сдържа повече, гневът й избухна с неподозирана сила. — Той ме изнасили! — изкрещя тя, като изобщо не я интересуваше, че Ханк чува думите й. — Щеше да го направи отново преди малко, ако не бях избягала.
Пръстите му стиснаха болезнено ръката й.
— Това е сериозно обвинение! Ако лъжеш, за да ме накараш да застана на твоя страна…
— Мислиш ли, че бих признала нещо толкова позорно, ако не беше истина?
Лоренцо още повече усили хватката си, а Саманта затаи дъх, тъй като забеляза как чертите му се изкривиха от гняв. Той изруга силно и с гневни крачки се насочи към къщата. Саманта остана неподвижна там, където я бе оставил, като го проследи с напрегнат поглед. Лоренцо наистина щеше да се бие заради нея! Не бе очаквала такава реакция от негова прана. Нито пък изпитваше задоволство или облекчение. Щеше ли Лоренцо да спечели? Ако не успееше, тя пак ще трябва да се разправя с Ханк, а той щеше да бъде бесен, тъй като бе настроила приятеля му срещу него.
Ханк очакваше Лоренцо, стоеше на верандата с леко разкрачени крака и чакаше. Лоренцо изкачи с един скок стълбите, насочвайки се заплашително към Ханк, но той отстъпи встрани и се хвърли на свой ред към другия мъж. Двамата се приземиха в праха в подножието на стълбите. Ханк върху Лоренцо, стиснал го в силната си хватка, но не започна да нанася удари.
Саманта стоеше вцепенена, без да смее да помръдне. Къде беше битката за нейната чест? Ханк говореше нещо на Лоренцо и тя пристъпи към тях, за да разбере какви лъжи изричаше Ханк. Но когато ги достигна, те тъкмо се изправяха на крака и изтръскваха дрехите си от праха, Саманта успя чуе само последните им думи.
— И тя ще се съгласи? — попита Лоренцо.
— Да.
— И какво ще прави тя? — настоя да узнае Саманта, като заплашително ръце на кръста, а изумрудените й очи хвърлиха убийствени огньове към Ханк.
— А, значи сама се върна. — Ханк говореше спокойно, но очите му се четеше стаен гняв.
Саманта видя и разбра, но не я бе грижа.
— Какви лъжи му наговори, Ханк?
— Не съм наговорил никакви лъжи.
— Значи отричаш, че ме изнасили? — изкрещя тя.
— Руфино не го отрича — отвърна Лоренцо, който явно чувстваше неудобно. — Но той ще поправи нещата.
Саманта обърна поглед към Лоренцо, обзета от лошо предчувствие. Лоренцо вече не можеше да понася сърдития й поглед и бързо си тръгна, като я остави сама с Ханк.
— Какво, по дяволите, си му казал, Ханк?
— Скоро ще разбереш — отвърна рязко той.
— Искам…
— Стига приказки — изкрещя грубо Ханк. — Сега напускаме това място. Нямам време за въпросите ти, нито пък им желание да задоволявам любопитството ти.
— Напускаме? — ахна тя. — Но нали каза, че трябва да чака докато…
— Промених решението си.
— Значи ме връщаш на баща ми?
— Скоро ще разбереш къде отиваме.
Саманта му хвърли яростен поглед, но Ханк просто изкачи стълбите и влезе в къщата, очевидно очаквайки я да го последва. Нямаше намерение да отговаря на никак въпроси.
Саманта осъзнаваше, че би трябвало да е доволна, че си тръгва оттук, но всъщност бе разтревожена. Всичко стана твърде неочаквано, а и отказът на Ханк да обясни нещата я караше да бъде нащрек.
Какво ли бе намислил сега?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
