— Защо се забави толкова дълго? — попита Брена. — Ужасно съм гладна.
Той се запита дали не е подредила стаята чак след като е усетила глада.
— Да, късно е — отвърна Гарик.
Той подсили огъня, след това се изправи и зачака гневния й изблик. Тъй като това не стана, отиде към масата, подтикнат от глада, който изпитваше. Брена се хранеше замислена.
— Доста се забави.
— Да, бях забравил, че ще ме чакаш да се върна — отвърна рязко.
Тя неочаквано се разсмя.
— Щастлива съм, че можеш толкова лесно да ме забравиш.
— Защо?
— Ти си мислиш, че искам да объркам живота ти, а аз нямам желание да ти преча.
Той измърмори.
— Защо тогава поведението ти беше толкова странно?
— Значи въпреки всичко си мислил за мен? — невинно попита тя с шеговита нотка в гласа. — Съжалявам, Гарик. Предполагам, че в такъв случай ще трябва да се променя.
Той престана да яде и настоятелно я изгледа.
— Каква игра играеш?
— Това не е игра.
— Да разбирам ли, че вече ще ми се подчиняваш? — попита той изненадан от тази внезапна промяна.
— Да, нали ти искаш точно това. Ще ти се подчиня, Гарик. Как се чувстваш като победител?
Той по-скоро се чувстваше победен, но не можеше да й каже това.
— Радвам се, че накрая разбра как трябва да се държиш.
— Ти не ми даде право да избирам — каза тя с горчивина в гласа.
Гледаше я, докато тя се хранеше и все още не можеше да си обясни промяната. След такава упорита съпротива, след начина, по който го беше погледнала, когато се готвеше да я удари, очакваше да удържи поне няколко дена без храна, преди да се предаде.
Наистина ли искаше само да го заблуди, както сестра й беше казала, за да разбере колко би могла да си позволи?
— Стаята ти е подредена, Гарик — каза Брена, прекъсвайки мислите му. — И робата ти е зашита. — Тя отмести празната чиния и стана. — Ако повече не се нуждаеш от мен тази вечер, би ли ми позволил да се върна при другите жени?
Той не отвърна веднага приковал поглед в нейния.
— Не.
— Значи трябва да направя още нещо?
— Няма никаква работа, но ти вече няма да живееш заедно с останалите. Отсега нататък ще спиш в стаята, която Ярмил ползва, когато ме няма. Тя е срещу работната стая.
— Защо? — рязко запита тя, а очите й светеха със стоманен блясък.
Той въпросително повдигна вежди, а в гласа му имаше присмех, когато каза.
— Мислех, че ще се подчиняваш на желанията ми. Нима си излъгала?
Тя бе ядосана, но гласът й беше безкрайно спокоен, когато каза:
— Добре, щом това е желанието ти.
След това с достойнство напусна стаята, оставяйки го да се чуди защо я иска толкова близо до себе си.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Брена влезе в кухнята изморена и със зачервени очи, защото беше спала много малко през нощта. Яни готвеше телешко задушено. Изглеждаше изключително привлекателна в сивата рокля, а червеникавата й коса беше красиво прибрана на тила. От нея лъхаше свежест и спокойствие, което накара Брена да се почувства още по-изморена. Като видя Брена, кучето наостри уши и напусна мястото, си край огнището. Отиде при нея и пъхна муцуната си в ръката й. Тя го погали и то се върна на мястото си.
— Добро утро — каза накрая Брена, за да привлече вниманието на Яни.
— О, Брена! — възкликна Яни, когато Брена дойде при нея на масата. — Бяхме много разтревожени за теб. Когато господарят те затвори горе, не знаехме какво да мислим. И не смеехме да го попитаме, защото през цялото време беше в ужасно настроение.
— Гарик не е съгласен да работя с Ерин. Иска да работя тук. Моя беше вината да ме държи горе, защото отказвах да правя това, което искаше.
— Но сега си се съгласила. Тази сутрин господарят ни каза, че отсега нататък ще ни помагаш и ще работиш с нас.
— Да, ще правя това, което и вие правите.
— Нямаш вид на човек, който обича да се занимава с тези неща. Но всъщност работата не е много.
— Не съм против работата, Яни, но бях подготвяна да бъда съпруга на Гарик, не негова робиня. Това ме дразни.
— Помисли си, че не е той мъжът за когото си щяла да се омъжваш.
Брена се усмихна.
— Съмнявам се, че това би било от някакво значение.
Тя си сипа овесена каша и се върна на масата.
— Казваш, че няма много работа, но защо беше толкова изморена, когато дойдох тук за първи път?
— Това беше, когато Ярмил стоеше през цялото време в къщата, а тя е тук, когато Гарик го няма. Тя не притежава свои собствени роби и затова й доставя удоволствие да ни командва. Освен това е жена, която не търпи бездействие. Би ни накарала дори да чистим стая, която е вече безупречно чиста само за да ни намира работа. Цяло щастие е, че идва само веднъж или два пъти в седмицата, когато Гарик си е вкъщи.
— Гарик знае ли, че тя се отнася така към вас? — попита Брена?
— Не, но не можем да му го кажем. Защото до известна степен Ярмил е част от семейството. Анселм е баща на сина й.
— Разбирам.
— Господарят има нужда от нея. Другите оставят съпругите си да се грижат за домакинството, когато заминат за някъде, Гарик има Ярмил.
— Значи той доста би размислил, преди да я укори за отношението й.
— Да, предполагам.
— Но това е ужасно! — избухна Брена. — Той трябва да знае какво става, когато го няма.
— Не е толкова страшно, Брена. Повечето време той си е в къщи, с изключение на миналата зима. Но това няма да се повтори. Иначе неговите изисквания към нас не са толкова големи. Едно от нещата, на които обаче особено държи, е да се отнасяме с уважение към гостите му.
— И да изпълнявате всичките им прищевки — с отвращение прибави Брена.
Яни се усмихна:
— О, да, тези викинги наистина държат на удоволствията.
— Те са само едни сластни, мръсни гадове — ядосано каза Брена. — Слугиня мога да бъда, но не и негова наложница.
— Може би няма за какво да се тревожиш. Когато дойдат гости, ти можеш да се скриеш както миналия път. Те идват в нашето помещение, но ти можеш да отидеш в работната стая и там те няма да те намерят.
— Аз няма да се върна при вас — каза Брена. Тя все още не можеше да си обясни защо. — Гарик ми заповяда да спя в стаята на Ярмил.
— Значи няма за какво да се страхуваш. Изглежда, че Гарик те иска за себе си.
— Не, ако беше така, щях да прекарам много горещи нощи в леглото му през тази седмица, но това не стана. Той няма такъв интерес към мен.
