— Нима все още не те е имал? — запита Яни изненадана.
Брена поруменя.
— Да, но само два пъти. И със сигурност ще съжалява, ако пак се опита да го направи.
— Без съмнение, ще мине известно време, преди да те потърси отново. Той се опитва да живее без жени, не им вярва. И ако ти си спомняш причината за това, ще разбереш защо напоследък е в такова ужасно настроение. Морна се е върнала.
— Върнала се е?
— Да, преди няколко дена. Перин ми каза. Нейният богат съпруг е починал и тя се е върнала при семейството си. Това може да означава само беда.
— Защо?
Яни се намръщи.
— Перин мисли, че тя е решила отново да привлече вниманието на Гарик.
— И той би я приел?
— Тя беше първата му любов и той все още не я е забравил, въпреки че му причини много болка. Мисля, че ще е глупак да я приеме отново след това, което тя направи. Но кой може да каже какво се таи в сърцето на един мъж?
В този момент Брена би дала какво ли не, за да разбере мислите на Гарик.
Яни и Брена прекараха останалата част от утрото в пране. Тъй като денят беше кратък, дрехите не можеха да изсъхнат и привечер трябваше да ги приберат вътре. Тогава за първи път Брена видя северното сияние. В началото тя се изплаши от странната светлина, обляла небето, и Яни й обясни, че това е нещо обичайно за тези места. Тя също й каза, че тази светлина може да има различни нюанси, а понякога може да бъде и бяла. Но е по-красиво, когато е синя, червена или дори виолетова. Брена беше като омагьосана и не откъсваше очи от необикновената гледка. Тази земя, пълна с мистерии, беше толкова различна от нейната родина.
Беше вече късно, когато Гарик слезе да се храни. Вниманието на Брена веднага беше привлечено от изцапаните му с кръв панталони и тя въпросително го загледа.
— Не знаех, че имаш врагове на собствената си земя.
— Трябва да те разочаровам, като ти кажа, че кръвта не е моя, а на сърната, която Айвъри сега одира.
— Айвъри?
— Да, един от моите роби.
Начинът, по който Гарик й напомни нейното собствено положение, не отмина незабелязано от Брена.
— Виждам, че доста непохватно си се справил със сърната — насмешливо каза тя: — Не знаеш ли, че трябва да я улучиш в главата, за да не кърви?
Той се засмя.
— Първо се обзалагаш, че познаваш конете по-добре от мен, а сега ме съветваш как да ловувам. Кога ще престанеш да ме учудваш, Брена?
Не й харесваше да я нарича по име.
— Вечерята те чака — студено каза тя, а вътрешно й се искаше по-скоро да напусне стаята.
— Нима това означава, че ти ще ми сервираш? — Очите му зашариха по тялото — Къде са другите?
— Може би не си забелязал, че вече е късно — раздразнено отвърна тя. — Останалите си легнаха.
— А ти си ме чакала?
В този момент беше зад нея и сваляше тежката си кожена пелерина.
— Наистина има забележителна промяна в поведението ти, Брена. Намирам за странно, че не си си легнала и не си предоставила на други да ме обслужат. Да не би да си ме очаквала с нетърпение?
— Ти, непоносим изрод! По-скоро бих прекарала времето си с ревящо магаре, отколкото с теб!
Тя се запъти към вратата, но заповедническият му тон я спря.
— Не съм те освободил.
Обърна към него ядно очи, но прехапа устни и го зачака да продължи. Настръхваше цялата от подигравателната му усмивка. На него това му харесваше.
— Ти ще ми сервираш — каза той с равен глас. — Но първо ще приготвиш вода за банята ми.
— Баня? Сега? — попита тя невярващо.
Той поклати глава и тя изстена. Ръцете я боляха от прането, тъй като не бяха привикнали към такава работа. А сега трябваше да мъкне вода чак до неговата стая.
— Защо се бавиш? — попита Гарик, разбрал чувствата, които се изписаха по лицето й. — Да се приготви вана, не е сложна работа.
— Тогава ти си я направи. Аз няма да нося вода до стаята ти.
— Да съм ти казвал такова нещо? Ваната ще бъде тук. Така по-добре ли е?
Наистина така беше по-добре.
— Както кажеш.
След това тя взе две големи кофи и отиде навън, за да ги напълни от големия казан, който беше пълен с прясна дъждовна вода — Студеният вятър повдигна полите на роклята й и по гърба й полазиха мразовити тръпки. Тя напълни кофите, но едва не ги изпусна, когато ги изваждаше, а дръжките се забиха в изранените й пръсти.
Гарик беше преместил съда, който се използваше за вана, близо до огъня. Мълчаливо я наблюдаваше, докато наливаше студената вода. Когато изпразни кофите, тя с неохота се отправи навън, за да ги напълни пак.
Когато този път се върна, Гарик нетърпеливо я посрещна на вратата.
— Приготви ми яденето — каза той и взе кофите от ръцете й. — Ако трябва да те чакам, ще ми се наложи да се къпя чак утре сутринта.
Брена забърза към огнището, благодарна на нетърпението му. Още много кофи трябваше да се донесат, за да се напълни ваната.
Тя му беше обърнала гръб и слагаше в една чиния задушено, което Яни беше приготвила. Върху поднос имаше хляб и чаша с бира.
Гарик дойде и седна на дългата пейка. Брена остана зад него загледана в мощния му гръб, светлорусата му коса, големите силни ръце, върху които личаха ясно очертани мускули. Тя тръсна глава, за да отклони погледа си, усещаше, че в този мъж имаше нещо, което й действаше, и това я плашеше.
— Ти яла ли си? — попита Гарик, без да се обръща.
— Да, отдавна — промърмори тя.
Брена хапеше устни, докато той се хранеше. Не й се искаше да напусне тази топла стая. Чувстваше присъствието на Гарик по особен начин тази вечер.
Заобиколи масата, за да може да го гледа в лицето.
— Сега свободна ли съм, Гарик? Ще запаля огъня в стаята ти и тогава ще си легна.
Гарик дълго я гледа, преди да отговори. Погледът му постепенно се местеше от лицето към нежните извивки на гърдите й, след това към леко заоблените бедра, които се очертаваха под грубата тъкан на роклята й.
— Какво ще кажеш? — запита притеснена от погледа му.
Той я погледна в очите и се усмихна.
— Можеш да запалиш огъня в стаята ми, но след това ще се върнеш тук.
— Защо?
Усмихна се по-широко, виждайки объркването, което се изписа по лицето й.
— Не трябва да задаваш въпроси, а веднага да изпълняваш това, което искам от теб, Брена.
Тя потисна гневния отговор, който й беше на устата, и излезе от стаята. Запали огън в стаята на Гарик, после и в своята и след това се върна при Гарик. Когато влезе, той вече се беше нахранил и беше излял горещата вода в съда. Беше застанал с гръб към огъня и събличаше туниката си.
Тя му подаде халата, който да облече след банята.
Гарик й посочи туниката си и й каза да я накисне.
