— След това ще почиваш — бяха следващите му думи и започна да сваля панталоните.
Тя му отправи унищожителен поглед и пусна туниката в една от кофите. Нима нямаше да се окъпе сам? Как смееше да се съблича пред нея, когато тя беше напълно облечена? Нямаше ли срам този мъж?
Тъй като не се обръщаше към него, той я запита:
— Тревожи ли те нещо?
Продължаваше да стои с гръб към него. Той се разсмя и хвърли панталоните си в краката й. Брена го чу, като влезе във водата, и чак тогава взе панталоните и също ги накисна. Когато се обърна и го погледна, беше привлечена от мъжественото му тяло. Този мъж имаше силата да се справи с всякакви препятствия.
— Ще дойдеш ли при мен, Брена?
Лицето й три пъти смени цвета си и задъхана от смущение, тя отговори:
— Не, аз се къпах тази сутрин.
— Тогава ще ми изтъркаш гърба.
Смехът в очите му я ядоса.
— Не, няма да го направя.
— А ако ти заповядам?
— Вместо гъбата ще почувстваш ноктите ми върху гърба си! — предупреди го тя. — Не ме принуждавай да правя неща, които знаеш, че не бих се съгласила да върша, защото ще престана да изпълнявам каквото и да било.
— Сега тя ме заплашва отново — насмешливо произнесе Гарик. — Не си се променила много, както се опитваш да ме убедиш.
— Аз се съгласих да работя в къщата, но не и да изпълнявам такива заповеди — спокойно отвърна тя, въпреки че в очите й се четеше гняв. — А сега свободна ли съм?
Той въздъхна.
— Да, върви.
Брена бързо излезе от стаята и се изкачи по стълбите. Влезе в малката си стаичка и затръшна вратата след себе си. Съжали за това, защото със сигурност Гарик щеше да чуе трясъка, който се разнесе из къщата, и щеше да й се присмее. Защо се държеше по този начин? Дали щеше да продължава така, докато един ден тя отстъпеше? Не, този ден никога нямаше да дойде.
Съблече роклята си и внимателно я постави върху единствения стол в стаята. До леглото имаше малък сандък, който беше празен, но тя нямаше нищо свое, което да сложи в него. Единственото, което притежаваше, бяха нощницата, роклята, с която се обличаше през деня, и чифт кожени обувки, които й бяха големи.
Облече роклята, която беше сложена на леглото й, и веднага съжали, че я беше прала, защото сега тя беше дори по-корава, отколкото преди. След това разпусна косата си и започна да я реши, докато светлините от огъня започнаха да се отразяват в гъстите й кичури. Накрая си легна и се опита да заспи. Но сънят й отбягваше и тя знаеше защо. Нямаше да се успокои, докато не разбереше, че Гарик също си е легнал. Тялото й беше напрегнато, тя чакаше да чуе вратата долу да се отвори и затвори. Мина сякаш цяла вечност. Защо й беше нужно първо да чуе, че Гарик си е легнал? Когато вратата на собствената й стая се отвори, Брена откри отговора. Това беше предчувствието, че той ще дойде. Дали не беше й подсказал погледът, който й отправи, преди тя да си тръгне?
Беше застанал на вратата, а върху себе си имаше само късата копринена роба, която му беше донесла. Гърдите му бяха открити и краката му бяха голи. Скоро щеше да бъде съвсем близо до нея.
Брена се изуми от собствените си мисли. Нямаше да позволи това да се случи. Гарик притежаваше сила, но тя можеше да го надхитри.
— Какво искаш? — попита го тихо.
— Теб — беше краткият отговор.
Тя се повдигна на лакът, а косата й се разпиля по раменете.
— Предполагам, че това е един от тези мигове, когато тялото ти има нужда от жена?
— Имаш добра памет — недоволно каза той.
— В този момент не Гарик ме желае, а неговото тяло. Тук ли ще го правим, или предпочиташ твоето легло?
При тази отстъпчивост той набръчка чело и се замисли.
— Виждам, че не можеш да решиш, Гарик. Тъй като това легло е прекалено малко за теб, аз ще дойда с теб.
Стана и се запъти към вратата, а върху устните й играеше чувствена усмивка. Спря до него и нежно положи ръка върху гърдите му.
— Ако си променил решението си, кажи ми сега, преди да съм стигнала твърде далеч.
Объркването му премина и той мрачно каза:
— Не, не съм се отказал.
— Хайде, тогава — прошепна тя и напусна първа стаята.
Сърцето й щеше да изхвръкне. Щеше да бъде бесен, че си играеше с него, но тя нямаше да изпита гнева му, докато той не я хванеше, а това нямаше да се случи, беше сигурна, че ще му се измъкне. Когато стигна стълбите, бързо се спусна и хукна към външната врата. Навън, в тъмнината, щеше да намери място, където да се скрие, докато ядът и желанието на Гарик преминат. Но вратата беше заключена, нещо, което тя не бе предвидила, и преди да успее да отмести резето, той беше вече до нея.
Извика, когато я повдигна на рамо. Риташе и се извиваше бясно и той почти не я изтърва на път за стаята. Звучното шляпване по гърба й не преустанови борбата й, само я засили.
Той затвори вратата на стаята с крак и хвърли товара си на леглото. Брена бързо се измести в края на леглото. Върху устните му имаше цинична усмивка.
— От една крайност в друга? Тук ще се чувстваш удобно между двете.
— Говориш с недомлъвки — каза Брена успокоена, че не беше толкова ядосан.
— Така ли мислиш? Тогава ми обясни представлението, което ми спретна преди няколко минути. За какво беше всичко това?
— Не знам за какво говориш.
— Би трябвало да предположа такова нещо, след като добре познавам природата на жената. Трябваше да разбера, че не беше искрена. Наистина не очаквах да избягаш от мен като изплашена девица. Каква игра играеш, Брена? Обясни ми правилата й.
— Това не е игра. Нима наистина очакваш от мен да те приемам с отворени обятия?
— Да, последната ни среща ме наведе на такива мисли.
— Високомерен мръсник! — избухна тя. — Забрави ли, че тогава ме излъга? Каза, че няма да се възползваш от мене, а го правиш. Тогава аз просто бях любопитна.
Той се разсмя.
— Значи любопитството ти беше предизвикало тази страст у теб?
— Лъжец! — възкликна тя. — Тогава ти ме събуди, не аз теб!
— Но ти не се опита да избягаш. И още нещо, което не би могла да отречеш, ти беше тази, която ме принуди да продължа. Ще отречеш ли и това?
Тя се засмя дяволито.
— Ти не би могъл да разбереш това, нали? Тогава за теб актът беше приключил, но за мен не беше същото.
Той се намръщи и тя продължи:
— Ти нямаш вина. Просто на мен ми трябваше повече време, за да разбера изцяло тайната.
— Тайната?
— Да, да стигна до края, както ти го наричаш. Трябваше да разбера какво прави акта толкова желан.
— И успя ли да му се насладиш?
— Да, успях.
Лицето му стана мрачно и той запита:
— Тогава защо бягаш от мен?
