имаш много по-важни дела за вършене.
Чертите на викинга омекнаха и очите му огледаха цялата стая, пропускайки да се спрат на Брена.
— Не е вярно. За мен няма нищо по-важно от това да те подготвя за новия ти живот в новия дом.
— Тогава трябва да започваме веднага, за да наваксаме изгубеното време.
Там, където трябваше да се държи като дама, Брена се справяше чудесно. Тя можеше да бъде мила и очарователна и да направи така, че да постигне целите си. Не прибягваше често до тези женски хитрини, но когато го правеше, всички мъже й се подчиняваха.
Банята беше помогнала, но тя все още чувстваше болка. Брена бавно стигна до един от четирите, подобни на тронове, столове, които бяха обърнати към голямата камина, и се присъедини към Уиндъм. Той започна урока оттам, откъдето го бяха прекъснали предния ден. Занимаваха се с митологията на викингите. Сега той говореше на езика на викингите и Брена го разбираше прекрасно, защото този език беше първото нещо, на което я беше научил Уиндъм.
Наистина ли беше минала почти година, откакто бяха получили ужасните новини от Холихед Айлънд? Изглеждаше толкова отдавна. Когато разбраха какво се е случило там, всички бяха безкрайно изплашени, защото усетиха смъртта да витае наоколо. Два дена по-късно Ангъс извика Брена, за да й съобщи разрешението на проблема. Брена дори не беше подозирала, че такова съществува.
Тя ясно си спомняше всичко. Това беше сцена, която често виждаше в сънищата си. Баща й седнал срещу нея в тази същата стая, беше облечен целият в черно. Черна туника също като цвета на косата, мрачна като сините му очи. Очите на Ангъс Кармарам бяха винаги блестящи и необикновено живи и изразителни за мъж на петдесет години. В този ден очите му бяха очи на старец.
Брена току-що се беше завърнала от сутрешната си езда с Уилоу, нейната сребристосива кобила, когато я извикаха. Беше облечена в момчешкия си екип, гълъбовосива туника и къса мантия, обшита със сребрист конец, панталони от еленова кожа и обувки от най-добра испанска кожа. Носеше меч, но го свали, преди да седне на тапицирания с кадифе стол срещу баща си.
— Ти ще се ожениш за викингски вожд, дъще — бяха първите думи на лорд Ангъс.
— И ще отгледам двадесет прекрасни синове, които след това ще нападнат земите ни — отвърна Брена.
Ангъс не се засмя на шегата й и мрачното му изражение смрази кръвта й. Тя сграбчи перилата на стола, напрегнато изчаквайки той да отрече думите си.
Но той уморено въздъхна сякаш всичките му години изведнъж се бяха стоварили с цялата си тежест върху му.
— Може би те ще нападнат земите ни, но не и нас.
Брена не можеше да прикрие тревогата в гласа си.
— Какво си направил, татко?
— Вчера изпратих човек, който ще ти намери съпруг измежду викингските вождове, по този начин с тях ще сключим договор.
Брена скочи.
— С викингите, които нападнаха Холихед Айлънд?
— Не, не точно същите. Нашият пратеник ще търси викингски вожд, който да те вземе за съпруга. Мъж, който притежава власт и сила.
— Ще ме предлагаш от врата на врата? — възмутено извика Брена, гледайки баща си като човек, когото вижда за първи път.
— Няма да бъдеш продавана, Брена! — отвърна лорд Ангъс, убеден във всичко свято, че е постъпил правилно независимо от болката, която го измъчваше. — Изпратих Фергюс, той е истински дипломат. Той ще направи разследване и ще търси мъж, който все още не е женен и притежава много власт и сила. Няма да бъдеш продавана. Предупредил съм Фергюс да урежда този въпрос само на едно място. Ако не сполучи, той ще се върне и с това всичко ще приключи. Но боговете да са ни на помощ, ако се завърне без името на бъдещия ти съпруг.
Брена виждаше кървавочервени кръгове пред очите си.
— Как си могъл да направиш това нещо?
— Това е единственият начин, Брена.
— Не е вярно! — избухна тя. — Ние сме на километри от брега и няма от какво да се страхуваме!
— С всяка измината година викингите стават все по-смели — опита се да обясни Ангъс. — Техни набези е имало още преди моето раждане. Всички земи, граничещи на нашите, са в тяхно владение. На север и на изток, навсякъде, където са се установили, нашите братя са техни слуги. А ето, сега те достигнаха нашите брегове. Само въпрос на време е кога ще достигнат и нас. Това може да се случи следващата година. Би ли искала да видиш селото ни завладяно от тях? Мъжете избити, а жените взети в робство?
— Това няма да се случи! — каза тя. — Ти си рицар — смел и силен, за теб бойното изкуство няма тайни. Научил си и мен на всичко, което знаеш. Ние можем да се преборим с тях, татко, аз и ти!
— О, Брена — въздъхна той. — Прекалено съм стар, за да се бия. Можеш да убиеш много от тях, но не всички. Те са раса на гиганти. Никъде другаде няма такива като тях. Жестоки са и не знаят пощада. Предпочитам да те виждам жива, отколкото да знам, че си загинала в бой с тях. Ще защитя хората си.
— Като пожертваш мен! — изсъска тя извън себе си от ярост. — И ме предадеш в ръцете на някой кръвожаден вожд!
— В това отношение не се страхувам за теб. Знам, че можеш да се грижиш за себе си.
— Това няма да стане! — избухна Брена. — Аз няма да се съглася с тази женитба!
Ангъс се намръщи заплашително.
— Ще трябва да се съгласиш, Фергюс носи със себе си честната ми дума.
— Защо не ми каза вчера? Защото знаеше, че няма да се подчиня, нали?
— Да, знаех, дъще! Но станалото вече не може да се поправи. Единствено ти си тази, която би могла да ни спаси. Корделия е женена. Леля ти, въпреки че все още изглежда добре, не е на подходящата възраст. Викингите ще очакват млада булка.
— Не стоварвай всичко върху ми, татко! Това е само твое дело.
— Запознавах те с какви ли не мъже, богати, умни, красиви, но ти не пожела нито един от тях! — припомни й лордът. — Отдавна вече би могла да бъдеш омъжена, но тогава, за нещастие, съдбата ни вече щеше да е решена.
— Не си ми показал нещо по-различно освен надути самохвалковци и красиви негодяи. Нима наистина си очаквал да взема за съпруг някои от тези глупаци?
— Познавам те, Брена. Ти не си избра за съпруг никой от мъжете, с които те запознах, защото самата мисъл да бъдеш женена те разстройва, въпреки че аз не знам защо.
— Тук сте прав, милорд — сухо отвърна тя.
— Ето защо аз реших. Ти ще се ожениш за човека, който Фергюс ти намери.
Брена се завъртя към огъня. Разумът й се съпротивляваше, но тя чувстваше, че беше безпомощна да направи каквото и да било. Тя, която беше обучена да се бие и да побеждава, сега не можеше да се пребори. Накрая се улови като удавник за сламка:
— Бихме могли да изпратим друго момиче вместо мен, никой не би разбрал, че това не съм аз.
— Искаш да кажеш, че няма да направят разлика между една истинска лейди и обикновена слугиня? — невярващо запита Ангъс. — Това само би озверило още повече викингите и те биха си отмъстили по най- жестокия начин, на който са способни, Фергюс ще възхвали достойнствата и красотата ти, Брена. Твоите. Кое момиче израснало в бедняшка къщурка, би могло да има твоите маниери, чар и кураж? Би трябвало да минат години, за да се научи друга девойка на това, което ти можеш. Ти си от благородно потекло и благодарение на леля ти си дама от най-висок ранг. Благодарен съм за деня, в който Лини дойде и те научи на всички неща, които сега знаеш и заради които сега ти си една много изгодна партия за женитба.
— Е, добре, знай, че проклинам деня, в който е дошла! — извика Брена.
— Брена!
В тоя момент тя съжали за думите, които бе казала. Тя много обичаше леля си. Останала без майка от раждането си, Брена беше много привързана към леля си, която дойде да живее у тях преди четири години, веднага след смъртта на съпруга си. Лини беше по-малката сестра на Ангъс. Изглеждаше много по-млада, отколкото всъщност беше, а освен това притежаваше и младежки дух. Беше се заела с обучението на Брена
