което си мислеше, беше Гарик.
Дните й се заредиха монотонни и еднообразни. Правеше едно и също. Ловуваше, приготвяше си храна за следващия ден и лягаше да спи.
Снегът започна да се топи и дните станаха по-дълги. След дългата зима пролетта най-после беше дошла в тази далечна северна земя.
Когато един ден видя да приближават хора, тя безкрайно се зарадва, защото помисли, че са или Елоиз или Лини с новини кога ще отплава. Но толкова й се искаше да поприказва с някой, че когато видя Яни, Мойда и Ерин да приближават, тя въобще не се разочарова. Покани ги вътре и беше доволна, че имаше с какво да ги нагости. Ерин беше взел един мях с вино и те го изпиха с удоволствие. Въпреки протестите на Брена Ерин отиде да й нареже малко дърва, защото се почувства не на място между толкова много жени, които за минутка не млъкваха. В началото Яни и Мойда се чувстваха неудобно от новото положение на Брена, но след като сръбнаха малко вино и усетиха, че тя с нищо не се е променила, и двете се отпуснаха и спокойно се разбъбриха.
— Ерин ни каза какво си преживяла, Брена. Това е толкова невероятно — започна Мойда.
Брена само кимна. Рядко се сещаше за времето, когато едва не загина. По-добре беше да не си спомня за тогава.
— Сега Гарик е истински викинг.
— Какво искаш да кажеш, Мойда? — попита Брена. Имаше нужда някой да й говори за него.
— Стана ужасно зъл, след като ти замина. По-лошо е дори оттогава, когато Морна го напусна заради друг. Състоянието му плаши всички ни.
— А със здравето как е?
— Добре е, но пие много, докато заспи. С поведението си отблъсна всичките си приятели и дори Перин. А което е още по-неприятно, след като ходи отвъд фиорда, се завърна още по-зъл.
— Кога беше това? — развълнувано запита Брена.
— Не много след като ти замина. Беше се въоръжил като за война. Но го нямаше само един ден. Не каза на никого защо отива, нито какво е открил там.
Би ли могло да има нещо, което да не потвърждава думите й? Или може би е научил истината и беснееше, че беше сгрешил?
— Истинско чудо е, че се върна. Ако Боргсен го бяха открили, щяха да го убият.
— Защо не ми разкажеш за тази вражда между двата клана? — полюбопитства Брена.
— Нима не знаеш? Аз мислех, че Яни ти е казала.
— Аз пък мислех, че ти си й казала.
— Добре, някой от вас ще ми каже ли за какво става въпрос? — нетърпеливо ги прекъсна Брена.
— Няма какво толкова да се говори.
— Тогава остави на мен — обади се Мойда и започна:
— В миналото вождът на клана Боргсен и бащата на Гарик са били най-близки приятели и кръвни братя. Латам Боргсен имал трима синове: най-малкият, Седрик, за когото ти твърдиш, че…
— Да, продължавай.
— Било е зима, времето, когато се отплащаме на боговете за добрата реколта, която сме събрали през лятото. Анселм подготвил пищен празник и двата клана се събрали да празнуват. Пиенето и веселбата продължили със седмици.
— Но какво толкова се е случило, за да се прекъсне такова дълго приятелство?
— Причината беше смъртта на единствената дъщеря на Анселм, Тира. Тя е била много красива девойка, но била много срамежлива и никога не ходела на празненства. Затова синовете на Латам не я познавали, тъй като не я били виждали никога преди.
— И какво са направили?
— Не се знае как точно се е случило, но това, което всички знаят, е, че Тира е излязла да се разходи, за да избегне шума от празника. Намерили са я на следващата сутрин с рани по лицето, с омотана на кръста й пола и кръв по бедрата. Сама се пробола със собствената си кама, ръката й все още държала оръжието, когато я открили.
Брена беше ужасена от съдбата на тази девойка.
— Самоубила се е?
— Никой не знае със сигурност, но така смятат повечето хора, защото тя не би могла да живее, след като е преживяла такова нещо.
— Кой би могъл да постъпи по такъв чудовищен начин е нея?
— Синовете на Латам: Жервис, Едгар и Седрик — и тримата.
— Как се е разбрало това?
— Те сами си признали на сутринта, когато разбрали коя е Тира. И тримата веднага си тръгнали. Било е ужасно, първо мъката, след това жаждата за кръв, която ги е обзела. Гарик обожаваше малката си сестричка, също толкова я обичаше и Хю. И двамата искаха да отмъстят за смъртта й. Накрая се реши да бъде Хю, тъй като той беше по-големият. Нямаше значение, че братята Боргсен не са познавали момичето, важно беше, че срещу клана Хаардрад е извършено престъпление, което трябваше да бъде наказано.
Анселм, Гарик и много други преминаха фиорда заедно с Хю. Анселм беше болезнено засегнат от случилото се, но също и Латам беше потресен от това нещастие. Хю предизвика Едгар и го уби в честен бой. Когато се готвеше да предизвика и другите двама синове на Латам, Анселм го възпря въпреки протестите на Хю и на Гарик. И така Хаардрад се върнаха в дома си, очаквайки отмъщение от Боргсен, но те не предприеха нищо. Само понякога убиваха от животните им и двете фамилии бяха пострадали, и двамата вождове не искаха кръвопролитията да продължават.
— Това е наистина много трагична история. Нима никой никога не се е зачудил защо Тира не е викала, когато са я нападнали?
— Тя беше толкова тихо дете и се страхуваше от всичко. Сигурно е била прекалено изплашена, за да извика — отговори Яни.
— Казват, че била много крехко дете още от рождение — прибави Мойда. — Чудно е, че са я оставили да живее, след като се е родила такава слабовата.
— Какво имаш предвид, Мойда?
— Така е, Брена. Ако аз бях запозната с този обичай на викингите, щях да бъда изплашена до смърт, когато очаквах сина си.
Брена цялата пребледня.
— За какъв обичай на викингите говориш?
— Ритуалът на раждането — каза Мойда с отвращение. — Новороденото трябва да бъде прието от баща си независимо дали майката на детето му е съпруга, или му е робиня. Както сама знаеш, тези хора са издигнали в култ силата и ненавиждат слабите и страхливите. Ето защо те унищожават недъгавите и слабовати деца.
— Но това е варварско! — не издържа Брена.
— Кое е варварско? — попита Ерин, който тъкмо влезе в стаята с наръч дърва.
— Обичаят да се изоставят вън на студа болните и слаби бебета, за да умрат — отвърна Яни.
— Защо мислиш така? — запита Ерин, докато слагаше дървата до огъня.
— Нима не си възмутен от това, Ерин? Ако е така, значи ти си също толкова порочен, колкото и тези викинги.
— Не съм казал, че одобрявам такова нещо, но според мен това е да избереш по-малката от двете злини. Попитай Яни, тя е майка. Попитай я дали любовта ще става все по-силна, като гледа как с всеки ден детето й расте и става все по-силно.
— Ерин е прав.
— Какво искаш да кажеш, Ерин?
— Връзката между майката и детето е силна, но тя не е толкова силна, ако майката не вижда това дете.
Брена беше отвратена.
— Значи ти мислиш, че е по-добре детето да бъде премахнато, преди тази връзка да бъде създадена? Ами какво ще кажеш за чувството, което майката изпитва към рожбата си, докато я носи в себе си? Или
