мен.
Той си тръгна и тя изплака мъката си на рамото на Лейла. Единствено голямото разстояние между тях щеше да й помогне да го забрави.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА
Пролетта дойде бързо и предупредиха Брена, че трябва да се приготви за по-малко от две седмици. Тя посрещна новината със свито сърце, въпреки това беше уверена, че е взела правилното решение. Не би могла да стои тук, без да има Гарик до себе си, а не би могла да бъде с него, ако той не й вярваше. Само да не държеше толкова на доверието. Но беше уверена, че без него любовта им нямаше да бъде истинска.
Още повече страдаше, когато погледнеше сина си. Тя всъщност му отказваше правото да има баща. За един кратък миг беше решила да го остави тук, но той беше животът й и никой и нищо на земята не би могло да я отдели от него. Никога нямаше да забрави страха, който беше преживяла, преди да го роди. След това беше продължила да се тревожи, тъй като в началото той беше толкова слабичък и малък. Сега Селиг беше силен и тя нямаше вече предишните страхове.
Беше се молила за дъщеричка, която да прилича на нея. Селиг имаше гарвановочерна коса и сиви очи, но все повече заприличваше на баща си. Винаги когато прегръщаше сина си, тя си спомняше за Гарик. Не би могла да забрави този мъж.
За нейна изненада Лейла беше решила да отпътува с нея. Тя нямаше семейство тук и казваше, че единственото важно нещо в живота й е Селиг и че не би могла да се раздели с него. Брена беше щастлива, защото, въпреки че Селиг вече нямаше нужда от Лейла, самата тя беше свикнала с нея и двете се разбираха отлично.
В деня преди заминаването Лейла отиде да се сбогува с приятелите си, а Брена приготви Селиг за да го заведе при Гарик. За последен път детето щеше да види баща си. За нея това също щеше да бъде последният път, когато щеше да я види любимия.
— Хайде, душичката ми, баща ти не знае, че ще го посетим, но аз съм сигурна, че той ще се зарадва. — Тъй като детето я загледа въпросително, тя каза: — Благодаря ти, Господи, че той все още не разбира, защото за него пътуването по морето ще бъде само едно приключение, а за мен…
Не довърши изречението си, защото болката не й позволи, но все още беше уверена, че това е верният път.
Тръгна към вратата, но тя се отвори и на прага застана Гарик. Върху лицето му бяха изписани мъка и желание. Изведнъж пожела той да я прегърне и двамата никога да не се разделят. Вече не го винеше, че не й вярва. След като й беше казал, че Седрик е жив, тя беше започнала да се съмнява, че може наистина да не го е убила.
— Трябваше да те предупредя, Гарик. Тъкмо идвахме със Селиг у вас, за да можеш да прекараш деня с него.
— Пусни момчето, Брена.
Гласът му прозвуча странно. Брена остави детето и се зачуди дали не се е случило нещо.
— Ти можеш да останеш тук с него, а аз ще отида да се сбогувам с Ерин и останалите.
Той не каза нищо. Тя видя, че на колана му висят всякакви оръжия, а в ръцете си държи въже.
— Защо си дошъл тук, Гарик? Изглеждаш така, сякаш си тръгнал на война. Или ще използваш тези неща срещу мен? Ако го обичаш толкова, че би ме убил за да го задържиш при себе си, тогава го направи, защото знай, че аз не мога да живея без него.
— Няма значение колко много го обичам, не бих убил майка му.
— Тогава защо?
— Бих могъл да те задържа тук насила, неведнъж съм мислил за това. Миналата година, когато отплавах на изток, за да избягам далеч от теб, разбрах, че това е най-малкото, което искам. Аз те исках до себе си, за да бъдем задно до края на дните си. Тъй като допуснах, че баща ми те е върнал в страната ти, понеже знаех, че те е направил свободна, бях решил да дойда при теб и да те доведа отново тук, като ти отнема свободата.
— Това ли си решил да правиш сега?
Гарик поклати глава.
— Знам, че най-много държиш на свободата си, затова има и друго решение.
— Аз също бих искала да има, но не виждам такова.
— Истината, това е единственото разрешение, Брена. Моля се с цялото си сърце да съм грешал, като не съм ти вярвал. Ако си ме лъгала, сега ще разберем това. И тогава аз само ще се надявам никога вече да не ти се налага да лъжеш.
— Не те разбирам, Гарик. Ти не ми повярва преди, а аз нямам никакво доказателство, което да ти представя сега.
— От този ден нататък ще ти вярвам винаги, защото те обичам, но аз трябва да зная истината.
Той дръпна въжето и Брена се възмути как е възможно да вкара коня си в къщата й. Но това, което беше на края на въжето, не беше жребецът му, а Седрик Боргсен. Ръцете му бяха вързани, а от главата му течеше кръв. Брена изведнъж пребледня, сякаш е видяла жив мъртвец. Седрик също пребледня, но бързо се възстанови от изненадата.
— Защо ме доведе тук, Хаардрад? Знаеш, че това няма да остане безнаказано. Дълго време не се бяхме ровили в миналото. Брат ти уби моя брат и това беше достатъчно за бащите ни. Нима искаш още кръв?
— Миналото няма нищо общо с твоето присъствие тук. Ти имаш да отговаряш за друго, съвсем скорошно престъпление.
— Така ли?
Гарик се приближи до него и му посочи Брена.
— Познаваш ли тази жена?
Седрик погледна Брена, сякаш я виждаше за първи път.
— Изглежда доста добре, но никога преди не съм я виждал.
— Той лъже, Гарик! — Тя нарочно говореше на техния език, за да я разбира и Седрик. — Кълна ти се, че той лъже.
— Това няма значение, Брена.
— Не е вярно.
Тя се обърна към Седрик и извън себе си от яд извика:
— Кажи му истината. Кажи му как ме отвлякохте!
Седрик само вдигна рамене, преструвайки са на отегчен:
— Какво й става на тази жена. Не мога да разбера за какво ми говори.
— Лъжец! — избухна Брена. — Аз си помислих, че съм те убила, но е трябвало да проверя това, преди да тръгна — Тя извади ножа си от ножницата и каза: — Този път ще бъда сигурна в това.
Но преди да е направила и една крачка, Гарик изби оръжието от ръката й.
— Той е вързан и е съвсем безпомощен, не можем да убием невъоръжен човек.
Брена беше отчаяна. И изведнъж се сети. В очите й блесна надежда.
— Острието прониза гърдите му, Гарик — бързо каза тя. — Той може да не е умрял от раната, но ще има останал белег — доказателството, което ти търсиш.
Гарик приближи Седрик, който се беше ухилил до уши.
— Имам много белези, кой точно искаш да видиш?
Гарик разтвори туниката му. Наистина по гърдите му имаше безброй белези. Той го бутна към вратата.
— Ще те заведа обратно там, където те хванах.
— Не си мисли, че това ще мине безнаказано. Заради някаква полудяла жена ме хващаш и ме довличаш тук, за да бъда обиждан и обвиняван в несъществуващи грехове.
Гарик не обърна внимание на думите му. Той беше заложил всичко на тази карта и се беше молил историята на Брена да беше вярна. Сега…
— Гарик, почакай! — извика Брена.
Не можеше да повярва, че той ще се предаде толкова лесно. Сега вече никога нямаше да й вярва и
