звук.
Очите му видяха меката бяла кожа и го накараха да изтръпне. Нямаше яки мускули, който да поемат натиска на острието и всъщност той бе срязал нежната кожа на момчето. Тънка струйка кръв се спускаше от врата към кръста. Това наистина бе едно малко момче и той щеше да нареди да го бичуват, ако Торолф не кажеше доброволно истината за него.
Ройс отстъпи, за да могат затворниците да видят какво е направил. Торолф извика:
— Не! — и отблъсна копието от себе си, като се опитваше да стигне до саксонеца. Отер също издърпа копието от ръцете на пазача си и като повали други двама, също тръгна към стълба.
Ройс извика и те спряха, когато видяха острието на ножа да притиска нежната шия.
— Истината, Торолф.
— Никой! Просто момче! — настоя викингът.
Уейт извади камшика. Торолф отново извика „Не!“ и понечи да каже още нещо, но момчето бясно поклати глава и той млъкна. Ройс остана удивен. Въпреки че не каза нито дума, заповедите на младежа бяха изпълнени.
— Глупаво от твоя страна — каза Ройс, като заобиколи стълба, за да може да гледа момчето в лицето. — Ти ще страдаш, не той. Ти не можеш да говориш, но аз ще го накарам да признае, че ти си предводителят им. Това е очевидно. Искам потвърждение.
Той не очакваше отговор от един ням, нито пък мислеше, че думите му са разбрани Ройс бе разгневен, задето го караха да прави това и още по-разгневен от красивите очи с цвят на бистра вода, които срещнаха неговите, преди момчето да наведе глава, за да скрие лицето си. Дявол да го вземе, това бе твърде женствено. Много неща у този младеж напомняха за жена. Ако не знаеше, че това е невъзможно, той би скъсал и предницата на туниката, за да види, че съмненията му са безпочвени. И други момчета имаха красиви очи с дълги мигли и нежна кожа, докато не преминеха онази възрастова граница, след която ставаха мъже. Това тук още не бе достигнало тази възраст.
Ройс кимна и Уейт започна. Камшикът се спусна върху младежа и хората чуха как дъхът му излезе. Никакъв друг шум не наруши тишината в двора. Торолф остана на място, но стиснатите юмруци и напрегнатите мускули на тялото показваха, че едва се сдържа. Ройс кимна отново.
Този път високото, тънко тяло се удари в стълба, след което се отпусна назад. Тънката туника започна да се свлича. Момчето бързо се притисна до стълба, този път без помощта на камшика, но преди това ивица бял плат падна изпод туниката.
Ройс се наведе, за да вдигне парчето плат, което много приличаше на превръзка, но не бе изцапано с кръв. В единия му край имаше възел и той разбра, че го е срязал заедно с туниката. Две обли образувания бяха оставили следи по ивицата, сякаш е пристягала…
— Не, не мога да повярвам!
Очите му се вдигнаха към наведената глава и той дръпна туниката надолу. Ройс пое дълбоко въздух и силно прокле, когато видя доказателството, което превърна момчето в жена. С другата си ръка свали превръзката от главата й и отново прокле, когато дългата златна плитка падна върху гърба и.
Затворниците простенаха дружно, но жената не издаде нито звук. Сега тя гледаше право в очите му. Каква по дяволите бе тази жена, която не призна пола си, за да се отърве от бичуването? Или не е разбрала, че той не би наредил да ударят жена?
Той развърза китките й и тя веднага се прикри с туниката. Щом направи това, Ройс я хвана за ръката и я заведе пред Торолф.
— Момче, а? Никой? И ме остави да я бичувам! За да скриеш какво? Че е жена? Защо? — питаше Ройс вбесен.
— За да ме защити — отвърна Кристен.
Ройс обърна поглед към нея, но тя не се уплаши от гнева в очите му.
— Не стига, че не е няма, но и говори езика ни добре! По дяволите, ще ми кажеш ли защо не отвори уста, за да спреш бичуването!
— За да се предпазя от изнасилване — отвърна просто тя.
Той се засмя жестоко.
— Прекалено си висока, за да те пожелаят мъжете ми, не видя ли? Пък и иначе не си голямо изкушение.
— Сега какво ще правиш с мен? — осмели се да попита тя.
Ройс се раздразни, задето тя не обърна внимание на обидите му.
— Отсега нататък ще служиш в къщата. Как ще се държат с теб зависи само от тяхното поведение. Разбираш ли?
— Да.
— Тогава накарай ги да разберат и те.
Кристен погледна към Торолф и Отер.
— Той мисли да ме задържи като заложница, за да осигури доброто ви поведение. Това не бива да повлияе на решенията ви. Трябва да ми обещаете, че ако ви се представи възможност, ще избягате. Ако поне един от вас успее да стигне до дома, ще изпратите баща ми тук.
— Но този ще те убие, ако избягаме.
— Сега той е разгневен, задето е бичувал жена. Няма да ме убие.
Отер мъдро поклати глава:
— Тогава ние ще се опитаме да стигнем до даните на север при първа възможност. Те имат кораби, с които можем да стигнем до северните страни.
— Добре. Ако имам възможност, ще ви съобщавам как съм, така че не се тревожете за мен.
— Достатъчно! — викна Ройс и блъсна девойката към Уейт. — Заведи я вътре и кажи на жените да я изкъпят.
Когато тя тръгна, лордът видя червените ивици на гърба й, от които сълзеше кръв. Той се обърна към Торолф.
— Знам, че тя ви каза повече, отколкото й позволих. Сега ме слушай. При първия ви опит за бягство ще я накарам да съжалява, че е останала жива. Имай предвид, че аз не се шегувам.
ГЛАВА 11
Кристен се почувства глупаво и не на място, докато вървеше през саксонската къща. Залата, в която влезе, бе дълга и по-голяма от тази на баща й, но това бе естествено, тъй като сградата бе по-голяма. У дома над залата нямаше етаж и това я правеше да изглежда като голяма каменна пещера. През зимата там бе толкова студено, че семейството й предпочиташе да прекарва вечерите в малката кухня. Над тази зала имаше етаж, но той бе доста високо.
Кухнята бе разположена в дълго каменно помещение, което бе долепено до дясната стена. Също толкова дълго помещение имаше и на дългата стена, но то бе студено и празно и сигурно не се използваше през лятото.
Подът бе дървен и кънтеше кухо, когато Кристен тръгна по него. Тя реши, че отдолу има някаква изба. Квадратно парче, каквото Гарик бе донесъл от изток, покриваше малка част от пода пред двата широки прозореца, разположени в средата и отдясно на залата. Върху него имаше столове и тъкачни станове. Тази част от помещението очевидно бе за жените.
Вратите и прозорците бяха отворени и през тях влизаше дневна светлина и топъл ветрец. Срещу женския кът под прозореца стоеше буре с пиво с канелка. Около бурето бяха разположени столове и пейки, както и няколко малки масички с игри върху тях. Имаше сандък за инструменти и още една, по-дълга маса, покрита с оръжия, примки и дори дървени ведра. Един мъж стоеше до масата и навиваше тънки кожени ленти около дръжката на камшик. Кристен се намръщи, защото това й напомни за изранения гръб.
В залата имаше седем жени и всички оставиха работата си, когато Уейт вкара Кристен вътре. Комбинацията от мъжко облекло, наполовина скъсано, и висок ръст, който я извисяваше на повече от половин глава над останалите жени, накара девойката да се почувства зле. Всички останали жени бяха покрити от врата до петите с рокли с дълги ръкави, а някои носеха и бонета, с които скриваха косите си, докато нейните ръце и гърба й бяха голи. Другите бяха чисти и спретнати, а тя бе цялата в кал и мръсотия,
