твоята работа. Тук не се нуждаят от началник.
Даръл се изчерви и напусна стаята пред Ройс. Той обаче нямаше намерение да се извинява. Ама че работа! Дори едно обикновено къпане не могат да направят, без да вдигнат шум до небето.
Алдън все още чакаше Ройс до прозореца.
— Видя ли всичко? — попита лордът.
— Да, въпреки че не можах да чуя разговора — отвърна Алдън и любопитно добави: — Наистина ли видя онова, което мисля, че си видял, когато дръпна туниката му?
— Това момче имаше доста красиви гърди.
Алдън започна да се смее, но като се замисли, бързо спря.
— Достатъчно срамно бе, че едно голобрадо момче ме е надвило, но жена!
— Успокой се, Алдън. Тя току-що изхвърли двама слуги от банята. Не прилича на жените, които познаваме.
— Сигурно. Необичайно висока е за жена. Достатъчно висока, за да ни заблуждава толкова време.
— Но защо ще водят жена на поход? — зачуди се Ройс.
— Как защо? За да задоволява нуждите им на кораба. Тя влезе по-късно в битката. Видяла е нападението оттам и е решила да помогне. В края на краищата, ако всички викинги бяха избити, тя щеше да остане сама. Не е чудно, че се би толкова смело заедно с тях.
— Да. Тя щеше да понесе още доста камшици, вместо да признае, че е жена. Каза, че е направила това, за да не позволи на нашите хора да я изнасилят. — Той се засмя. — Мъжете са си мъже. Защо една кучка ще се страхува от друга раса?
— Може да е лоялна към своите и да не иска да ляга с враговете им.
— Сигурно е така. Сега разбирам защо отидоха толкова далече, само и само да скрият пола й. Съвсем скоро щяха да бъдат заключени сами с нея през нощта. Но, Бог ми е свидетел, не мога да разбера какво толкова намират в тази мъжкарана.
ГЛАВА 12
Отношението на Кристен към приключението рязко се промени, когато за пръв път влезе в къщата. Вече не се налагаше да държи устата си затворена и да крие косата си. Сега имаше нови проблеми — как саксонците щяха да гледат на нея като жена. Ще бъде ли отблъскваща за тях заради ръста си и факта, че е техен враг? Или ще я желаят, също като мъжете у дома?
Саксонският лорд каза, че не била изкушение за мъжете му. Ако това наистина бе неговото мнение, то тя можеше да заключи, че мъжете няма да искат да правят любов с жена, по-висока от тях, защото няма да се чувстват пълноценни и пълни господари на ситуацията. Много добре, това щеше да я предпази от всички мъже в това имение с изключение на двама. Единият тя се надяваше да е мъртъв. Другият бе самият лорд.
Кристен изпитваше смесени чувства към лорд Ройс. През изминалата седмица тя рядко го бе виждала, а и тогава гледаше да се скрие от погледа му. Но все още не можеше да забрави първото си впечатление от него. Когато влезе в двора на кон, мъжът приличаше на млад бог, самоуверен, силен и хладнокръвен. С голи ръце той влезе сред шестнайсет огромни мъже, които бяха негови врагове и се осмели да покаже омразата си към тях.
Този мъж не знаеше що е страх. Днес отново лорд Ройс си проправи път между викингите, за да изтръгне Кристен от сигурната им защита. Никой друг не посмя да се приближи без оръжие в ръка.
Отер смяташе, че мъжът е глупак, за да постъпи така. Торолф пък реши, че е направил това, за да ги предизвика и да създаде повод за избиването им. Кристен предпочиташе варианта на Торолф, защото си спомни погледа в тези очи през първия ден, както и безмилостната му заповед да ги убият.
Това бе причината тя да се страхува от лорда. Въпреки това Кристен не можеше да не му се възхищава. Тя винаги бе обичала да гледа силни, добре сложени мъжки тела. Също като последната вечер, на празника у дома, когато тя бе спряла погледа си върху Дан, по-младия син на Перин и Яни, докато той участваше в борбите с ръце и тогава Брена шеговито я попита дали бе сигурна, че не може да си намери съпруг там. Силното, красиво тяло е празник за очите и майка й бе казала, че не срамно да мисли така. А саксонският лорд имаше не само съвършено тяло, но и красиво лице.
Да, в интерес на истината тя обичаше да го гледа, но не искаше той да спира поглед върху нея със същото възхищение. При омразата, която изпитваше към нея и останалите, да прави любов с него не би било най-приятното преживяване. Докато той не я пожелаеше, тя щеше да е в безопасност, макар да бе отделена от другите. Целта й си оставаше същата. Щеше да работи и да се опитва да не прави впечатление, докато не се появи подходящ момент за бягство. Но оставаше въпросът как гледа той на нея като жена.
Докато я търкаха, жените явно си отмъщаваха, защото почти свалиха кожата й. Тя понесе това само защото не искаше да им създава повече неприятности и саксонецът да дойде отново.
Дрехите, които й дадоха, бяха направо смешни. Нямаше нищо, което да пасне на високия й ръст. Макар да бе слаба за ръста си, в сравнение с тях, Кристен бе широка. Ръкавите на бялата роба, която й дадоха, бяха прекалено тесни за ръцете й. Започна спор дали да отрежат ръкавите и да ги снадят с по-широка дантела, или да ги разширят с допълнително парче. Кристен реши въпроса, като ги отпра. Нейните летни рокли у дома бяха без ръкави и с тази дреха щеше да й бъде горещо. Жените не одобриха това, но също като нея нямаха желание да се карат, защото и те не искаха отново да видят лорда разгневен.
Тази роба, чието предназначение бе да покрива краката чак до петите, остана доста над глезените на Кристен, а сивата рокля, която й дадоха, едва стигаше до коленете й. Добре, че поне бе без ръкави и с цепки отстрани, за да може да я оформи, както иска. Тя си сложи въжения колан, който й дадоха, като го остави доста свободен и така дрехата падаше свободно. Така поне успя да скрие някои извивки на тялото си.
Взеха й ботушите и й дадоха чифт меки домашни обувки, които биха били чудесни, ако оковите не бяха върнати обратно върху тях, а тези обувки не покриваха глезените и. Тя не възнамеряваше да носи железата направо върху голата си кожа и каза това. Най-възрастната, Еда, мъдро реши да остави този въпрос на по- висока инстанция и взе оковите със себе си, след което заедно с още две жени поведе Кристен нагоре по стълбите.
Макар да не знаеше точно защо, девойката се изнервяше от мисълта, че отново трябва да се срещне с лорд Ройс. Не вярваше саксонецът да я хареса, но все пак, сега, когато я бяха изкъпали, съществуваше подобна вероятност.
Ройс седеше до една малка маса и точеше дълъг двуостър меч, когато Еда бутна Кристен в стаята. Без да обяснява защо девойката е без окови, тя просто ги сложи на масата и излезе, като остави затворничката да стои в средата на стаята.
Стаята бе голяма и почти гола. Освен ниското легло вляво от вратата и голямата ракла пред него имаше и една малка маса с четири стола. Точно срещу вратата имаше още една ракла с ключалка, която се простираше между двата отворени прозореца като пейка. Другият прозорец, който бе срещу леглото, гледаше към предния двор. По стените и по пода нямаше гоблени и килими, но стената отдясно на Кристен бе отрупана с различни оръжия.
Тя не гледаше към Ройс, но въпреки това почувства погледа му. Чакаше го да заговори пръв, но той мълчеше. Девойката бе огледала цялата стая и вече се чудеше на какво да спре погледа си, защото нямаше навика да забива очи в пода. Правеше това само докато бе с останалите навън, тъй като Торолф й бе казал, че миглите й са прекалено дълги за момче и това може да привлече вниманието на саксонците.
Погледът й попадна върху ботушите му и започна бавно да се движи нагоре по тялото, докато очите им се срещнаха. Сега, дори да искаше, не можеше да погледне настрани. В неговите очи нямаше омраза. Тя видя само изненада.
— Коя си ти?
Въпросът сякаш бе изречен със смущение.
За какво ли бе мислил досега, че беше толкова объркан?
— Какво точно искаш да знаеш? — каза тя. — Името ми е Кристен, но, струва ми се, искаш да научиш още нещо.
