Кристен ги изгледа подред. Елдред беше развеселен, другите двама — не. Бог да й е на помощ! Само ако имаше оръжие да ги отблъсне. Но никога не й позволяваха да използва дори и малък нож в работата си. Другите жени режеха, каквото имаше за рязане.
— Не съм тук за ваше удоволствие, милорди. Положението ми тук е на заложница, която трябва да гарантира доброто поведение на мъжете, с които пристигнах. На Ройс няма да му хареса, ако ми бъде напакостено.
Блъфираше. Не знаеше какво ще направи Ройс, ако тези мъже я изнасилеха. Можеше да не обърне внимание, но можеше също така да използва това като оправдание да предизвика Елдред. В такъв случай щеше да остане доволен от изнасилването.
Елдред се заинтригува от думите й.
— Ройс? Нарече господаря си по име? Чудя се защо.
— Без съмнение, защото споделя кревата му — презрително се намеси Рандолф. — А щом той може да я има, значи и ние можем.
— Не! — извика Кристен, но свирепият й поглед бе вперен само в Елдред. — Ще поемеш ли риска? Той ще те убие.
— Така ли мислиш, слугинче? — засмя се Елдред. — Тогава нека те поправя. Твоят Ройс няма да направи нищо, защото Алфред не обича благородниците му да се бият помежду си, а Ройс никога не прави нещо, което може да разочарова Алфред.
Докато говореше, той се приближи. Същото сториха и останалите. Тя трябваше да наблюдава и тримата и Елдред я свари неподготвена. Ръцете му стиснаха китките и като в клещи и той ги изви двете назад, така че гърдите й се притиснаха плътно към него. Опита се да я целуне, но ръцете му бяха заети и нямаше как да я накара да държи лицето си неподвижно. Реши да хване и двете й ръце с една ръка. Това беше грешката му. Подцени силата й.
Тя освободи едната си ръка и ударът, който му нанесе, не приличаше на безполезните женски плесници. Беше си солиден удар с юмрук, които го накара да залитне и го замая. Но другите двама незабавно я хванаха и я усмириха. Елдред побесня. Мрачната ярост изкривяваше красивите черти на лицето му и то изглеждаше грозно.
— Ще си платиш за това, слугиньо — закани се той. — Ще искам живота ти… като свърша с теб.
— Достатъчно!
Всички се обърнаха. Алдън се приближаваше към тях. Еда го следваше по петите му. Кристен искаше да разцелува старицата, задето бе довела някого, та дори и Алдън.
— Стой настрана, Алдън — предупреди го Елдред. — Тя ме удари.
— Нима? Е, това не е изненада. Тя не е обикновена слугиня. — Алдън мина зад тях и отиде до стената, към която бе закрепена веригата на Кристен. — Защо мислите е окована? — Той посочи веригата с върха на меча си.
Елдред се направи, че не чува въпроса.
— Предупреждавам те, Алдън. Наистина съм решил да я имам.
— Да — подкрепи го Рандолф. — И аз.
— Ще се биеш ли с трима ни? — ухили се Елдред.
— Аз? — престори се на изненадан Алдън. — Няма да ми се наложи. Тя сама води битките си и го прави много добре. А справедливостта изисква това да й бъде позволено.
Преди тримата да разберат какво е намислил, Алдън откачи веригата с меча си. Действието му не предизвика интереса на Елдред и другарите му. Те все още наблюдаваха Алдън, който стоеше с изваден меч само на няколко фута от тях, и Рандолф отново бе изненадан. Кристен дръпна ръката си и я освободи, след това се наведе и вдигна дългата верига.
Третият мъж не успя да пусне другата й ръка достатъчно бързо. Тя завъртя свободния край на веригата над главата си и накара наобиколилите я мъже да отстъпят. Не можеха да се приближат достатъчно близо до нея, без да си изпросят някакво нараняване.
Рандолф събра достатъчно кураж, за да опита. Смяташе, че ако успее да намотае края на веригата около ръката си, ще успее да събори Кристен на земята, тъй като другият край на веригата все още бе закачен за краката й. Беше сигурен, че веригата ще удари месестата част на ръката му и ударът няма да е по-лош от ужилване. Беше подготвен за болката. Не беше подготвен обаче за това, което стана. Веригата се плъзна под ръката му и се стовари върху гръдния му кош.
Едно ребро изпука. Звукът не достигна до ушите на Рандолф, който бе замаян от ужасяващото спарване от желязото, срещнало плът. Кожата му се свлече, отпрана. Болката незабавно се стрелна към мозъка му. Беше толкова силна, че той едва не припадна и не забеляза кога се е затъркалял с писъци по пода.
Кристен не изпита и грам угризение от това, което беше направила. Бе напълно готова да го повтори. Елдред пръв разбра това и направи знак на другия мъж да се отдръпне. Той самият обаче не бе приключил. Обърна се към Алдън.
— Не си мисли, че кралят няма да разбере. Той ни изпрати тук…
— За да злоупотребявате с робите на братовчед ми? Не мисля. И ако бях на твое място, Елдред, щях да се притеснявам повече за това, което ще направи Ройс, а не за онова, което би могъл да направи Алфред.
— Тя нарани мъж. Трябва да си плати за това.
— Братовчед ми ще плати глобата.
Елдред изръмжа и горделиво се отправи навън да се поохлади. Другият остана да помогне на Рандолф.
Кристен не се отпусна, докато и тримата не напуснаха залата. След това се обърна към Алдън. Веригата висеше отпусната, но все още бе в ръката й. Алдън я погледна в очите. Отгатна мислите й.
— Наистина ли ще го направиш, момиче? — благо попита той. — Дори и след като току-що ти помогнах?
— Не съм те молила за помощ.
— Но тя ти беше необходима.
Тя изчака битката, която се бе разгоряла в нея, да стихне и кимна.
— Добре… — тя пусна веригата на пода. — Но това, което направи преди… Никога няма да ти го простя!
Алдън въздъхна.
— Знам и съжалявам.
Кристен му обърна гръб.
ГЛАВА 25
Когато жените започнаха една по една да се връщат в залата, никоя от тях не коментира частичната свобода на Кристен. Но от друга страна, малко от тях имаха възможност дори да я забележат, толкова бяха заети със заплануваното тържество. Самата Кристен почти нямаше време да мисли за случилото се. Тя подпъхна синджира под въжето, което й служеше за колан, за да не вдига шум, като го влачи насам-натам, и се върна към работата си.
След по-малко от час обаче тя отново бе изненадана от прегръдка. Две ръце се плъзнаха около кръста й. В първия миг тя се паникьоса. Кристен реши, че отново са решили да си поиграят с нея. Този път цялата прислуга беше наоколо, а също и Даръл, която я погледна с любопитство.
— Добре ли си?
Заляха я студени и горещи вълни. Почувства объркване. Това беше Ройс. Загрижеността в гласа му не можеше да се сбърка. Същият мъж, който беше понесъл толкова болка заради преструвката си, че не я забелязва, сега я притискаше към себе си пред всички. Не можеше да проумее това.
— Да не сте си изгубили ума, милорд?
Тя се извърна да види дали не е пиян. Като че ли не беше… Мръщеше й се и изглеждаше толкова объркан, колкото и тя.
— Зададох ти един съвсем уместен въпрос, а ти как ми отговаряш… Разбира се, че не съм си изгубил ума. А ти?
