— Похвално — чу се презрителен глас зад тях. Лорд Елдред се показа иззад дървото, под което стояха. С него имаше още двама мъже. — Ще я хванем, а струва ми се, това се отнася и за теб.
Елдред сграбчи Кристен. Тя се изви и му се изплъзна, но другите двама мъже бързо се намесиха и помогнаха да я укротят. Изневиделица до гърлото й се допря острие и тя престана да се бори.
Усмивката на Елдред бе пълна с омраза.
— А сега меча ти, Ройс, или знаеш какво ще наредя да направят с нея.
Мечът полетя към земята. Елдред остро нареди нещо на хората си. Кристен се дръпна, когато завързаха ръцете й. Тя безпомощно гледаше към Ройс, когото също вързаха.
Елдред започна да злорадства, когато ги помъкнаха към конете им.
— Трябва да ти благодаря, че ме посрещна, Ройс, и че доведе и нея. За мен това е едно неочаквано удоволствие. Смятах, че ще трябва да си губя времето в горите ти в очакване на сгоден случай да те открия сам. А то — двойна премия!
През останалата част от деня яздиха на север. На смрачаване достигнаха целта на пътуването си — някакъв замък, по-малък от Уиндхърст, но добре укрепен.
Ройс все още бе в състояние сам да слезе от коня си, но краката му не бяха така стабилни. Кристен прехапа устни, за да не се разплаче, като видя пропитата с кръв туника. Тя предположи, че това е владението на Елдред, но не се досети, че той може и да не господарят тук, докато Ройс не направи опит да го разубеди.
— Баща ти…
— Няма да ти помогне — прекъсна го Елдред. Сега в гласа му звучаха нотки на горчивина. — Той отиде да помоли Алфред да преразгледа решението си и отново да ме допусне в двора. Разбираш ли, на баща ми не му харесва идеята да си стоя у дома. Казва, че съм оплодил всичките му робини и девет месеца след пристигането ми няма да има кой да му прислужва. — След това той разгневено се обърна към хората си: — Отведете го в избата и го приковете за стената.
— Раната му… — подхвана Кристен, но Елдред прекъсна и нея.
— Ще кърви, също както ще кървиш и ти, когато приключа с тебе!
Като чу това, Ройс започна да се бори, но един от мъжете го изпрати в безсъзнание с дръжката на меча си. Кристен трябваше да гледа как го влачат по земята към избата. След това, с помощта на остриетата на мечовете, я подкараха като с остен към замъка.
Мястото беше запуснато и потънало в немара. Цялата сграда бе построена от дърво, само на един етаж. Рогозките, по които стъпваше, бяха мръсни. Слугите, които видя, бяха наплашени същества, които дори не смееха да вдигнат очи.
Натикаха я в тясна стаичка без прозорци. Вратата се затръшна зад нея и мракът я обгърна. Не си направи труда да провери дали е заключена, защото чу как дървеното резе падна на мястото си. Чу и смеха на мъжете, които се отдалечаваха.
Тя бе зърнала легло, преди вратата да се захлопне. Бавно се добра до него и седна. Не трябваше да изпада в истерия. Това и се бе случвало и преди: да бъде пленена, да не знае какво ще последва. Само че сега тя имаше представа какво ще се случи.
Като си помисли за Елдред, по тялото й премина тръпка. Той мразеше Ройс. Искаше да го нарани, да го накара да страда, дори… О, Господи! Защо иначе ще го води тук, ако не, за да го убие? Сигурно щеше да го направи бавно.
Истерията започна да се надига.
ГЛАВА 40
Елдред празнуваше. Той ядеше, пиеше, веселеше се. Отзвук от пира долиташе до Кристен. Докато чуваше гласа му, можеше да се надява, че все още нищо лошо не се е случило с Ройс. Повтаряше си, че в омразата си Елдред неминуемо ще пожелае да бъде свидетел на изпълнението на заповедите си или сам ще ги приведе в изпълнение.
Тези мисли позволиха на Кристен да се успокои, да започне да крои планове. Трябваше да излезе от стаята веднага щом вратата се отвори. Трябваше да си проправи път до избата, в която заведох Ройс. Трябваше да го освободи, после да вземе конете…
Претърси опипом стаята, като не преставаше да проклина тъмнината, защото я бавеше. Но време имаше. Никой не влезе в стаята. Никой не я прекъсна. В стаичката обаче не намери нищо, което би могла да използва като оръжие. Оставаше й само нейната съобразителност. Нямаше да бъде лесно да измами Елдред, но ако беше пиян и дойдеше сам, можеше и да го надвие. Когато най-накрая Елдред влезе в стаята, той бе сам и беше пил, но ни най-малко не изглеждаше пиян.
Носеше свещ, която, след като затвори вратата, постави на една празна полица на стената. Сега Кристен с очите си се убеди, че с изключение на леглото, стаята бе напълно празна. Увери се в това само с един бегъл поглед, не смееше да изпуска Елдред от очите си.
На лицето му бе изписано някакво очакване. Той дори й се усмихна, когато тя отново впери очи в него. Мечът все още висеше на колана му. Но сега до него се мъдреше и къс, изработен от безброй тънки ивици кожа, бич.
— Какво стори на Ройс?
— Все още не съм се погрижил за него — нехайно отвърна Елдред. — Реших първо да се разправя с теб, за да мога после да му разкажа. Лорд Алдън смята, че май не си му безразлична. Тази вечер ще проверим дали е така.
— Грешиш — побърза да го увери тя. — Той има годеница.
— Това не засяга слугинята, с която спи?
Обидата накара Кристен да се дръпне назад, сякаш я бяха зашлевили. Какво общо имаше наистина?
— Защо го мразиш толкова?
— Проклет да е! Не греши в нищо — поне така смята Алфред. Винаги е смятал така.
— Завиждаш? — Очите й го измериха с презрение. — Правиш всичко това заради едната жалка завист?
— Какво знаеш ти за това? — озъби й се той. — Не знаеш какво е да си съперничиш с някого, докато всички винаги мислят, че на теб нещо ти липсва.
— Да, не зная. Но зная, че това няма да ти се размине. Твърде много хора видяха, че ни доведе тук.
Той се изсмя.
— Моите хора. Те няма да посмеят да кажат и думичка. За разлика от теб те си знаят мястото.
— Те са хора на баща ти — подигра му се тя. — Той ще разбере.
Елдред се нахвърли върху нея и силно я зашлеви. От удара главата й се отметна настрани, но тялото й дори не помръдна. В първия момент Елдред се изненада. Беше свикнал жените да се свличат на пода от силните му удари, а после да се свиват от страх. Но тази жена бе колкото него на ръст. И не се свиваше уплашено. От ъгълчето на устата на Кристен се процеди кръв, но когато вдигна очи към него, те проблеснаха яростно.
Елдред направи крачка назад. Част от куража му го бе напуснал. Мисълта, че причината за това е само една жена, го ядоса. Той измъкна бича от колана си. Тя щеше да се свива боязливо, преди да приключи с нея, О, Господи! Ще се свива и още как! И ще се моли за милост!
Той замахна. Вложи цялата си сила в първия удар. Кристен се опита да направи крачка встрани, но тънките ивици кожа захапаха голата й ръка и половината от гърба й. Елдред почувства как го връхлетя задоволство. Чу как момичето остро си поема дъх. Той отново замахна. В същия момент тя се хвърли върху него и го събори на пода.
Елдред пое върху себе си цялата тежест на устременото й тяло, което му изкара въздуха. Помисли, че тя ще се опита да измъкне бича от ръцете му и продължи здраво да го стиска. Това му беше грешката. Едва не изпадна в шок, когато усети острието на собствения си меч, притиснато в гърлото си.
