В момента двата стола бяха заети от дрехите на двамата в леглото. Стаята принадлежеше на жената — Корлис Редуудска — дребна красавица на двайсет и една години, която много се гордееше с гъстите си коси с цвят на червено злато и шоколадените очи.
Корлис бе годеница на мъжа, който лежеше до нея — Ройс Уиндхърстски, един от благородниците на крал Алфред. Преди четири години му я бяха предложили за съпруга, но той отказа. Тази зима тя настоя и успя да убеди баща си, както може да направи само една единствена и любима дъщеря, да я предложи отново и този път бе приета. Но жената знаеше, че този път й провървя само защото успя да вкара Лорд Ройс в стаята си, където увисна на врата му и той, пиян от празника на баща й, я взе.
Това, че тази нощ се отдаде на Ройс, не бе голяма жертва за Корлис, тъй като бе имала и други мъже преди него, но се надяваше лордът да не е разбрал това. Всъщност мъжът бе само един и след този първи опит тя реши, че този аспект от отношенията между мъжа и жената никак не й допада. Въпреки това Корлис знаеше, че когато се омъжи за Ройс, щеше да й се наложи често да стиска зъби и да търпи това.
Показателен за решимостта й бе фактът, че въпреки отвращението си към интимността тя се предлагаше на лорда при всяко негово посещение. Корлис се опасяваше, че ако се оттегли от него сега, преди сватбата, той може да развали годежа. Всъщност Ройс не желаеше наистина съпруга. Той бе само на двайсет и седем години и не бързаше да се обвързва. Поне това бе оправданието му пред бащите, които му предлагаха своите момичета. Имаше още една причина, която младия лорд избягваше да споменава. Той се бе сгодявал и по-рано, преди пет години, за момичето, което обичаше. Бе я загубил само три дена преди сватбата и оттогава не се бе влюбвал отново.
Корлис смяташе, че Ройс никога няма да обича друга. Той със сигурност не я обичаше, нито пък твърдеше такова нещо. Тя дори не разчиташе на баща си, за да го примами, защото те с Ройс бяха приятели и сватбата не бе необходимо условие в отношенията им. Сега, както и първия път, тя бе сигурна, че ще успее да го сломи само, ако предложи тялото си.
Ако Ройс не бе толкова привлекателен като съпруг, Корлис въобще не би се омъжила. Само, че всяка девойка в околността желаеше Ройс Уиндхърстски за себе си, в това число и трите сестри на Корлис. Това бе разбираемо, защото освен че бе богат и любимец на краля, той бе изключително привлекателен, макар и невероятно висок. Всъщност бе с две глави по-висок от Корлис. Комбинацията от тъмнокестенява коса и ясни, зелени очи бе наистина впечатляваща. Като стана негова годеница, Корлис предизвика завистта на всички тези жени, но това дори я радваше, тъй като тя обичаше да й завиждат. Обичаше и да я ревнуват, а сега трите и сестри умираха от ревност. Дори това си струваше усилията, който положи в леглото.
Първия път всичко свърши бързо. Но сега сякаш времето бе спряло. Той я обсипа с целувки и ласки. Тя не възразяваше толкова срещу целувките, но галенето… Той я галеше навсякъде и тя трябваше да лежи и да понася тази обида. Корлис се чудеше дали Ройс нарочно не удължава всичко, защото е разбрал, че това й е неприятно. Но как да разбере? Тя никога не възразяваше и не се съпротивляваше. Само лежеше напълно неподвижна и му позволяваше да прави каквото иска. Какво повече можеше да направи, за да му покаже, че й е приятно?
Той погледна разсеяно към нея. После въздъхна и тя разбра, че ще започне отново. На вратата се почука точно когато той се наместваше между краката й.
— Милорд! Милорд, трябва веднага да дойдете! Вашият човек е долу и каза, че трябва да ви види незабавно!
Ройс стана от леглото и посегна към дрехите си. По изражението му трудно можеше да се разбере, че всъщност бе доволен от намесата. Правенето на любов с Корлис се бе превърнало в отегчително задължение, което вече не му доставяше удоволствие. Освен това не той я търсеше. Всеки път тя го отвеждаше в стаята си, като се надяваше да го убеди, че наистина желае това. Но щом легнеха, Корлис ставаше безчувствена като труп, въпреки че той бе опитал всичко, за да направи срещите им приятни.
Това не би имало значение за повечето мъже, но Ройс искаше да получи удоволствие от това, което сам даваше. Всъщност той прекарваше много по-добре с някоя проста слугиня, отколкото с тази жена, колкото и красива да бе.
След като стегна колана над кожената си дреха. Ройс погледна към Корлис. Тя се бе покрила срамежливо още щом той стана от леглото. Лишаваше го дори от гледката на прелестното си голо тяло. За момент това засили гнева му, но той бързо се овладя. В края на краищата, тя бе благородна дама и с нея трябваше да се отнася внимателно, ако не искаше да предизвика сълзливи сцени.
— Милорд, как можете да ме изоставите сега? — попита равнодушно Корлис.
„Много лесно, малката“, помисли той, а на нея каза:
— Чу, че жената ме извика. Необходим съм долу.
— Но, Ройс, изглежда… като че ли не ви интересува… като че ли не ме искате.
От очите й обилно потекоха сълзи и Ройс въздъхна с отвращение. Защо всички трябваше да правят това? При най-дребния повод започваха да плачат и да искат уверения. Майка му беше същата, както и леля му и дори братовчедка му Даръл, която сега живееше при него — за нищо избухваха в сълзи и караха човек да иска да бъде другаде. Проклет да е, ако трябва да търпи това и от жена си. По-добре да изкорени този неприятен навик още сега.
— Престани, Корлис. Не мога да понасям сълзи.
— Ти… ти не искаш! — изхълца тя.
— Не съм казал такова нещо.
— Тогава остани. Моля те, Ройс!
В този момент той почти я мразеше:
— Искаш да пренебрегна задълженията си, за да ти доставя удоволствие? Това никога няма да стане. Нито пък ще те утешавам, така че не очаквай такова нещо.
Той излезе от стаята, преди тя да успее да го задържи, но силният й плач го последва надолу по стълбите към салона. Тази сцена развали настроението му и фактът, че долу го чакаше слугата Селдън, не помогна. Ако проблемът бе сериозен, нямаше да изпратят слуга.
— Какво има? — сопна се Ройс към дребния мъж.
— Викингите, Милорд. Дойдоха тази сутрин.
— Какво! — Ройс сграбчи Селдън за туниката и го разтърси. — Не ме лъжи, човече. Даните са на север, за да се разправят с въстанията срещу тяхното господство в Нортумбрия и се готвят да нападнат Мерсия.
— Не бяха даните! — успя да каже Селдън.
Ройс бавно пусна слугата и го изгледа студено. Той можеше да се справи с даните, които вече упражняваха контрол над две кралства на острова. Вече бяха опитали да завладеят и Уесекс, кралството на Алфред, крал на западните саксонци през 871, Годината на битките, както я нарекоха по-късно. Младият Алфред наследи трона след смъртта на брат си Етълред през пролетта на същата година, когато бе само на двайсет и две години. През есента, след девет битки с две велики викингски армии за контрол над Уесекс, той сключи мирен договор.
Всички знаеха, че мирът няма да продължи дълго, но по този начин Алфред осигури на хората си време да се прегрупират и да подготвят по-добре отбраната. Войниците му, заедно с лордовете и тановете от всички графства, обучаваха свободните поданици и усъвършенстваха собствените си бойни умения. Освен това през последните две години те усилваха укрепленията си. Ройс отиде още по-далече. Той обучи дори някои от по-силните си слуги на военно изкуство. Освен това се готвеше за поход срещу датските викинги, които се канеха да завладеят неговата земя. Не очакваха само викингите откъм морето, които можеха да превземат Уиндхърст с изненада и да го опустошат, както почти стана преди пет години.
Споменът за последния викингски поход бе истинско мъчение за Ройс. Това му напомни за омразата, натрупана през тези пет години — омраза която погуби толкова дани през 871, защото даните бяха тези, които нападнаха Уиндхърст през 868, преди да разграбят манастира Джуро. При това нападение Ройс загуби баща си, по-големия си брат и своята любима, Рона, която бе изнасилена многократно пред очите му, преди да прережат гърлото й. Той гледаше, прикован за стената с две копия, и трябваше да изтърпи болката, предизвикана от виковете и молбите й за помощ, докато кръвта му изтичаше. Трябваше да умре и това щеше да стане, ако викингите се бяха забавили още малко.
— Милорд, чухте ли ме? Тези викинги са норвежци.
Ройс се подразни. Какво значение имаше какви са? Ако не бяха част от двете големи викингски армии,
