трапезария бе заета от голяма полирана махагонова маса, сервирана за четирима. Висок мъж около четиридесетте, с гъста черна къдрава коса и тъмносиви очи, седеше на един от столовете. Когато влязоха в стаята, той мигновено стана.
— Това е моят гост, за който ти споменах, Бетина — каза Пиер. — Ще ми погостува известно време, докато корабът му бъде готов за отплаване.
Мъжът пое ръката на Бетина и галантно я целуне.
— Дон Мигел де Бастида, мадмоазел. За мен е чест…
— Бастида! — ахна тя. — Вие… вие сте този, който Тристан търси.
Мъжът пребледня.
— Познавате ли Тристан, мадмоазел?
— Да, за съжаление. Можете ли да ми кажете, мосю, питам само от любопитство, защо Тристан иска да ви убие?
— И аз бих ви задал същия въпрос, мадмоазел. Преди много години ми казаха, че млад мъж на име Тристан ме търси, но никой не можа да ми каже защо. Вие казахте, че той желае смъртта ми?
— Да. Тристан каза, че ви търси от дванадесет години и дори се опасяваше, че друг може да ви убие, преди да ви е открил. Той… той ви нарече убиец.
— Убиец! — засмя се дон Мигел. — Този мъж сигурно ме бърка с някого друг. Но аз бих искал да се срещна с него. Знаете ли къде е той сега, мадмоазел?
— Дадох на граф Де Ламбер карта, на която е нарисувано местоположението на острова му.
— Дон Мигел, не мисля, че този разговор е подходящ за вечеря — бързо се намеси граф Де Ламбер.
— Извини ме, Пиер. Прав си, разбира се. Моля да ме извините, дами, но рядко ми се случва да вечерям в такава очарователна компания. Сигурно съм забравил добрите си маниери.
— Всичко е наред, дон Мигел — отвърна Жизел, доволна, че графът прекъсна разговора, въпреки че Бетина не изглеждаше разстроена.
— Вие сте испанец, нали, сеньор Бастида? Откъде сте научили толкова добре френски? — попита Бетина.
— Много пъти съм посещавал Франция. Освен това имам делови отношения с много французи и беше задължително да науча езика им.
— Искрено ви поздравявам, мосю Бастида. Говорите отлично френски.
Разговорът продължи в същия дух и след вечеря те се оттеглиха в салона за гости. Дон Мигел бе очарователен мъж и изглежда бе искрено заинтригуван от Жизел. Бетина отдавна не бе виждала майка си и сега й се стори съвсем различна. Изглеждаше много по-млада и по-красива със сребристорусата си коса и в зелената кадифена рокля, която отлично подхождаше на тъмнозелените й очи.
Граф Де Ламбер сякаш бе обзет от тревожни мисли. Всеки път, когато го погледнеше, Бетина виждаше дълбока бръчка на челото му, но когато забележеше, че тя го гледа, на устните му се появяваше ленива усмивка. Беше привлекателен мъж, макар да не бе толкова красив като Тристан. Дори и с белега на бузата пиратът бе много по-очарователен… Но защо продължаваше да мисли за Тристан?
— Стана късно. — Бетина тактично се извини и се оттегли. Не се чувстваше изморена, но искаше да остане сама. Пиер настоя да я съпроводи до стаята й, отвори вратата и я покани да влезе.
— Харесва ли ти стаята? — попита той и приближи до нея.
— Да. — Тя огледа луксозната обстановка. — Къщата ти е много красива.
— Когато реших да се оженя за теб, изцяло смених мебелировката. Утре сутринта ще те разведа, за да я разгледаш. О, Бетина, толкова дълго си мечтаех за този миг! — Той я сграбчи в прегръдките си и притисна устни до нейните.
— Моля те, Пиер, става късно и аз…
— Не ме отпращай, Бетина — прекъсна я той и я притисна още по-силно. — Скоро ще се оженим, а аз те желая толкова силно!
— Пиер! — възкликна тя и възмутено го отблъсна. Лицето му се изкриви от гняв и сякаш погрозня.
— Не мога да понеса мисълта, че той те е имал пръв! — гневно викна той. Сетне лицето му се отпусна и той заговори с по-нежен глас: — Моля те, Бетина, ще бъда внимателен с теб, ще те накарам да забравиш Тристан.
Бетина бе смаяна от поведението му, но в същото време в гърдите й се надигна силен гняв. Значи той смяташе, че тя ще скочи в леглото му, преди да са се оженили?
— И ти ли възнамеряваш да ме изнасилиш? — студено попита тя.
— Разбира се, че не.
— Тогава напусни спалнята ми, Пиер. Късно е, а аз съм уморена.
— Прости ми, Бетина. Денят е бил тежък за теб, а аз мислех само за себе си.
Тя му позволи да я целуне по бузата и той излезе от стаята.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Колкото и да се опитваше, Бетина не можа да заспи. Споменът за отвратителната сцена с Пиер я караше да трепери от гняв. Само защо го не бе девствена, той си мислеше, че тя ще легне с него, преди да са се оженили!
Преди няколко минути чу, че майка й се прибра в стаята си. Радваше се, че тя е тук. Вече не зависеше от граф Де Ламбер и както майка й бе казала, можеше да не се омъжи за него, ако не желаеше.
Повече от час се мяташе в леглото, без да може да заспи. В стаята бе непоносимо горещо и тя се изкушаваше да свали нощницата си. Големият френски прозорец бе отворен, но в спалнята бе задушно и вятърът, който шумеше навън в дърветата не проникваше вътре.
Бетина стана и излезе на просторната веранда.
Гъсти сиви облаци покриваха небето и скриваха луната. Сигурно щеше да завали. Хладният въздух щеше да проникне в стаята и тя най-сетне щеше да заспи.
Разходи се нагоре-надолу, загледана в светлините на града, но чу гласове и спря. Обърна се и видя, че е спряла точно пред отворените врати на салона.
— Ти си истински щастливец, Пиер — чу гласа на дон Мигел. — Ако бях с десетина години по-млад, може би щях да се опитам да ти отнема Бетина Верлен, но вече съм твърде стар, за да направя щастливо едно младо момиче. От друга страна, майката би ми била много подходяща за моя съпруга. Учудващо е колко добре изглежда вдовицата, въпреки че има такава голяма дъщеря. Ала вероятно и Жизел ще ме сметне за твърде стар за съпруг.
— Глупости, Мигел, ти чудесно й подхождаш — отвърна Пиер. — Защо не останеш още малко и не се опиташ да спечелиш сърцето на красивата вдовица?
— Какво? Да не би да искаш да се отървеш от бъдещата си тъща преди сватбата? — засмя се дон Мигел.
— Няма да има сватба — горчиво каза Пиер.
Бетина ахна и се приближи, за да чува по-добре.
— Сигурно се шегуваш, не вярвам да си такъв глупак.
— Де да беше шега — гласът на графа бе изпълнен с яд, примесен със съжаление. — Ти си бил в града и знаеш, че всички говорят за Бетина. Когато „Песента на вятъра“ се върна и моряците разпространиха историята й, всички започнаха да говорят за нея като за „пиратската курва“, защото никой не поиска откуп за нея. Вече не мога да се оженя за нея.
— Ти наистина си глупак, ако се откажеш от нея само заради мнението на хората.
— Ти не живееш тук, Мигел и не познаваш хората. Това е малък остров и аз не бих могъл да понеса да се разнасят слухове за моята съпруга. Това ще създаде безкрайни неудобства.
— Значи просто ще оставиш тази перла да се изниже между пръстите ти? Ако бях на твое място…
— Възнамерявам да запазя перлата — нетърпеливо го прекъсна Пиер, — но още не съм решил как.
— Искаш да кажеш, че ще я задържиш като своя любовница? — изненадано попита дон Мигел.
— Разбира се. Както сам каза, ще бъда глупак, ако се откажа от нея.
— Но как възнамеряваш да го постигнеш. Останах с впечатлението, че Бетина Верлен очаква да стане
