твоя съпруга. Майка й също.
— Да, но майка й ще трябва да си замине и да остави момичето на моите грижи. Не след дълго ще вкарам Бетина в леглото си, а след това ще й обясня, че не може да се оженим.
— Ти наистина ме смайваш, Пиер — засмя се испанецът. — Да се наслаждаваш на една красавица, и то без да се жениш за нея!
— Не исках да става така. Аз наистина желаех Бетина за моя съпруга. Щях да я направя кралица, ако този… Тристан не я бе насилил да стане негова курва!
— Наистина е странно, че животът и на двама ни зависи от този непознат — промърмори дон Мигел.
— Значи ти наистина не знаеш защо той те преследва?
— Не, нямам ни най-малка представа. Преди години ми казаха, че някакъв млад рус мъж ме търси. Помислих, че е незаконен плод на някоя от предишните ми връзки, но колкото повече узнавах за него, толкова повече се уверявах, че не е така. Просто не знам какво да мисля.
— Каза, че бил млад?
— И това не ти харесва, нали? — пошегува се дон Мигел. — Но какво значение има възрастта? Съмнявам се, че се е отнесъл внимателно към Бетина. Пиратите са груби и безцеремонни мъже. Знам го от собствен опит, някога и аз бях пират.
— Никога досега не си го казвал! — удивено възкликна Пиер.
— Това беше много отдавна и малко хора знаят. Тогава бях в лоша компания и ние нападахме за удоволствие. После се оказа, че от това може добре да се печели, така че… продължих известно време. Няколко години. Но, както вече ти казах, това е минало и по-добре да не говорим за него.
— Можеш да си сигурен, че ще запазя тайната ти.
— Това не ме тревожи, но Тристан ме безпокои. До тази нощ мислех, че ме търси заради някакъв неплатен дълг. Ала благодарение на Бетина, сега знам, че имам опасен враг. Защо ти даде картата, за която тя спомена?
— Ха! Тя иска от мен да отида на този остров, да спася прислужницата й, която останала там, и да убия Тристан — подигравателно се изсмя графът. — Иска да отмъстя за нея.
— Тя наистина е смело момиче! — възхитено възкликна испанецът. — Защо не ми дадеш тази карта и аз ще направя това вместо теб.
— Изгорих я.
— Изгорил си я?
— Нямах намерение да отивам на този остров. Моите кораби не са пригодени за морски битки, а моряците ми не са войници. Смятах да кажа на Бетина, че съм изгубил картата. Но защо искаш да отидеш там?
— Не съм от тези мъже, които ще стоят и ще чакат врага със скръстени ръце. Трябва пръв да намеря Тристан.
— Бетина е дошла тук на борда на търговски кораб. Капитанът на кораба ще знае местоположението на острова, защото той й е начертал картата — рече Пиер.
— Но дали той е тук? — с надежда попита дон Мигел.
— Ще попитам Бетина за името му и ще ти го кажа, ако все още имаш намерение да търсиш онзи пират, но според мен това е глупаво.
— Да, но теб не те търсят, за да те убият. Тристан може никога да не ме открие, но не искам да оставям това на случайността.
Бетина стоя, притисната до стената, дълго след като мъжете отидоха да си легнат. Разговорът, който неволно чу, я ужаси. Чувстваше се толкова евтина и използвана, а Пиер бе толкова жалък! Само като си помислеше, че той иска да я направи своя любовница и да я излъже за картата! Възнамеряваше да се отърве от майка й, да я застави да се покори на желанията му, а след това да я изхвърли на улицата!
Въпреки топлата нощ, тя потръпна. Тихо се върна в стаята си. Беше вбесена. Искаше й се да разкаже на майка си за разговора, който бе чула и веднага да напусне тази къща. Но вече бе късно, а майка й вероятно бе заспала. Трябваше да почака до сутринта, за да й разкаже за отвратителните планове на Пиер.
Защо мъжете бяха толкова жестоки? Защо винаги се възползваха от слабостта на жените, за да получат това, което желаят? Дори не й се мислеше какво щеше да стане с нея, ако не бе чула разговора между дон Мигел и Пиер. Още сутринта щяха да заминат с майка си за града.
Внезапно си спомни за Мадлен. Трябваше да я спасят, преди да се върнат във Франция. Дон Мигел де Бастида каза, че иска да открие острова на Тристан. Разбира се! Щеше да накара майка й да му плати, за да освободи Мадлен. Той щеше да убие Тристан и тогава смъртта му нямаше да тежи на съвестта й и всичко щеше да се нареди чудесно!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Бетина се събуди. Отдавна бе минало полунощ. Чу ромоленето на дъжда и стана от леглото, за да затвори прозореца.
Ала преди да прекоси половината стая, някаква ръка я сграбчи за косата и към нея се притисна нечие мокро тяло. Отвори уста, за да извика, но дръзкият нападател бързо запуши устата й с някаква кърпа, а ръцете й бяха извити и завързани на гърба. Бетина се опита да се извие, но в следващия миг се намери на пода, омотана в здраво въже.
Беше уплашена до смърт. Навярно Антоан Готие я бе открил и бе дошъл да си отмъсти.
Мъжът се наведе над нея и дъждовни капки, които се процеждаха от косите му, покапаха върху лицето й, В стаята бе тъмно и тя не можеше да различи чертите му.
— Съжалявам, че трябва да те вържа, малката ми, но ти беше лошо момиче и не мога да рискувам. Навън вали проливен дъжд, затова ще те омотая в едно одеяло, въпреки че се питам защо ли съм толкова загрижен за теб след всичко, което направи.
В гърдите й се надигна гняв. Какво правеше Тристан тук? Навярно е напуснал острова един или два дни след нея. Той трябваше поне седмица да я търси из острова, защо бе дошъл тук? Нали и без това след месец или два трябваше да я доведе в Сен Мартен?
Той я уви в меко одеяло, остави пролука да диша, метна я на рамо и се насочи към прозореца, Дъждът бързо намокри главата й, но Тристан спря, остави я на земята и двамата се подслониха до стената.
— Ще почакаме Жюл. Той също те търси. Трябва да сме на кораба преди разсъмване, а изгубихме дяволски много време, докато открием това място.
Бетина мислено прокле онзи, който го бе упътил насам. Когато на сутринта майка й се събуди и разбере, че я няма, ще настоява Пиер да тръгне да я търси и ще направи всичко, за да я спаси.
— Тристан, намерих я!
— Не знам кого си намерил, Жюл, но във всички случаи не е Бетина, защото тя е тук, при мен.
— Но аз запалих свещ, както ми каза. Тази има дълга сребристоруса коса — отвърна Жюл.
— Аз направих същото и ти казвам, че Бетина е в ръцете ми — отвърна Тристан с нарастващо раздразнение.
— Видя ли лицето й?
— Не, но… — Той млъкна и Бетина почувства как пръстите му се плъзнаха по лицето й. — По дяволите, тук е толкова тъмно! Ще вземем и двете, трябва да се махаме от острова, преди да се е съмнало. Една повече или по-малко, какво значение има?
Бетина се опита да извика, но нито звук не излезе от устата й. Знаеше, че Жюл бе отвлякъл майка й, но нищо не можеше да направи. О, Господи, сега кой щеше да се погрижи за нея? Пиер бе изгорил картата, а Тристан каза, че ще потеглят от острова преди разсъмване.
Почувства, че я повдигат и Тристан отново я метна през рамо. Ръцете я боляха, краката й бяха мокри и студени. Нямаше нужда да я връзва толкова здраво, помисли си тя, и без това нейната сила не можеше да се мери с неговата. Държеше се с нея като с безправна робиня!
Дъждът се просмукваше през одеялото и скоро цялото й тяло бе мокро.
Тристан я сложи да легне, а от лекото люлеене, Бетина разбра, че се намират в лодка. След малко Жюл постави майка й до нея и лодката потегли. Не след дълго щяха да бъдат на борда на „Дръзката лейди“ и
