най-големият му син, Фрейзър. Предполагам, че би трябвало да съм доволна, че е с тях.
— Защо?
— Той е най-кроткият от семейството, което не означава, че не може да избухва като останалите, но не е чак толкова лош, колкото тях. Фрейзър е единственият Маккъли, който ме изгледа кръвнишки, когато всичко започна, а след това престана да ми обръща внимание. Но той притежава доста странно чувство за хумор, което никой друг освен него не разбира. Всъщност никак няма да се изненадам, ако цялата ситуация не го забавлява.
— Може ли да успокои останалите? — попита Ейнджъл, хвана я за ръката и я поведе нагоре по стълбите.
— Понякога… какво правите?
— Поставям ви в по-добра позиция. Ако слязат от конете си, ще ви гледат отдолу нагоре, а ако останат на тях, ще се гледате очи в очи.
Стомахът й се бе свил на топка от страх, а той мислеше за стратегии!
— Предпочитам да не се срещам изобщо с тях.
Каси бе сигурна, че само си го е помислила, а не го е казала на глас, докато не го чу да заявява:
— Влезте в къщата и ме оставете аз да се оправя с тях.
— Не! — с пребледняло лице извика девойката.
— Тогава се стегнете, лейди — въздъхна Ейнджъл. — Доколкото си спомням, искахте да поговорите със стария Маккъли.
— Така е.
Обаче тя съвсем не очакваше да стане толкова скоро, а и поради присъствието на Ейнджъл нямаше време да обмисли какво ще каже на Маккъли. Трябваше да премисли всяка своя дума, за да не обърка отново всичко, както нееднократно стана днес.
Ала вече нямаше никакво време. Маккъли приближаваха. Ейнджъл застана пред нея, за да ги посрещне пръв. Поведението му я разтревожи много повече, отколкото неочакваните посетители.
Тя го заобиколи и тихо го помоли:
— Моля ви, не казвайте нито дума. И не стойте така, сякаш нарочно ги предизвиквате. Вече ви казах, че всички Маккъли са много докачливи и лесно избухват. Не им трябва много, за да изгубят самообладание, а това със сигурност ще ги предизвика.
Това бе пушката, която той все още държеше. Каси я взе от него и я подпря на стената. Когато се обърна, пред къщата се издигаше облак прах и трите коня спряха рязко пред стълбите.
— Мистър Маккъли — почтително изрече Каси и приближи горното стъпало, като застана пред Ейнджъл.
Ар Джей бе по-едър и по-широкоплещест от синовете си. Веднъж Морган бе споменал, че е само на четиридесет и пет години. Червената му коса още не бе започнала да посивява, нито бе изгубила блясъка си. Четиримата му синове се бяха родили, когато беше още твърде млад, по един на всяка година. Хората казваха, че именно честите раждания бяха погубили жена му.
Ар Джей едва я удостои с поглед. Морган и Фрейзър също. Изглежда всички се интересуваха най-вече от Ейнджъл, така че Каси побърза да заговори, докато все още имаше възможност.
— Знам, че присъствието ми тук ви дразни, мистър Маккъли, но връщането на баща ми ще се забави, тъй като беше ранен. Не го очаквам по-рано от три седмици, а семейство Катлин принудиха надзирателят на ранчото да напусне, както и други двама работника. Разполагаме с още неколцина мъже, но нито един от тях не е в състояние да поеме работата на надзирателя. Така че сам разбирате, че не мога да замина, докато баща ми не се върне.
Девойката пое дълбоко дъх, едновременно изненадана и облекчена, че е изразила на глас най-голямата си грижа, без да бъде прекъсната — дори и при споменаването на омразните Катлин. Но все още й оставаше да каже за другата си тревога, а по начина, по който мъжете гледаха Ейнджъл, се съмняваше, че й оставаше много време, за да довърши.
— Вие никога не ми дадохте възможност да ви кажа колко много съжалявам…
Каси беше права — Ар Джей я прекъсна, вперил поглед в Ейнджъл.
— Кой е този, момиче? И не ми пробутвай глупостите, които си казала на сина ми, че само минава оттук.
— Защо не попитате мен? — обади се Ейнджъл със заплашителен тон — поне така й се стори на Каси — и тя се паникьоса.
— Това е моят годеник — изтърси първото нещо, което й дойде наум.
Думите й привлякоха вниманието им, включително и на Ейнджъл. Но като видя смаяното изражение на Морган, което се смени с гневно, тя веднага разбра, че е допуснала грешка, обяснявайки по този начин присъствието на Ейнджъл. Сега трябваше да продължи с лъжата и да изтъкне някаква смислена причина защо бе позволила на Морган да я ухажва, след като си имаше годеник.
— Мислех, че е мъртъв, но той пристигна днес и опроверга слуховете — побърза да добави Каси.
Ар Джей не й повярва.
— Лъжеш, момиче — убедено заяви той. — Не знам къде си го намерила, но този мъж не ти е никакъв.
Каси се обърка напълно, чудейки се как да подкрепи необичайното си твърдение, когато Фрейзър се намеси:
— Татко е прав. Ако двамата току-що сте се намерили отново, сега нямаше да се отделяте един от друг. А на мен ми се струва…
Тя не го изчака да продължи. Обърна се към Ейнджъл, обви ръце около врата му и притисна устни в неговите.
Никой не бе толкова изненадан от действията й, колкото самият Ейнджъл, но той не провали неочаквания й опит да демонстрира страст и не я отблъсна. Прегърна я през кръста и я отмести встрани, по-далеч от револвера му, защото нямаше никакво намерение да остава беззащитен, независимо какво се опитваше да направи тя. Така че Ейнджъл прие целувката й и разсеяно й я върна, но през цялото време не сваляше поглед от тримата мъже, които наблюдаваха представлението им, разпределяйки вниманието си между тях и жената, притисната до него.
Минаха още няколко секунди. Ар Джей почервеня, дръпна рязко поводите на коня си, обърна го и препусна напред. Морган изгледа убийствено Ейнджъл и го последва. Само Фрейзър не помръдна, а остана да се взира развеселено в тях. Изведнъж той избухна в смях.
Като го чу, Каси пусна ръце и се отдръпна от Ейнджъл. Но ръцете му бяха сключени здраво около кръста й, задържайки я притисната до него. Тя трябваше да сложи ръка на гърдите му, за да запази равновесие, докато се обръщаше да види кой се забавлява толкова. Въпреки че вече се бе досетила.
— Не съм предполагал, че си способна на подобно нещо, мис Каси — рече през смях Фрейзър. — Това ще накара татко да ругае и да държи гръмки речи цяла седмица, което ще бъде истинско удоволствие да се наблюдава.
Чувството за хумор на Фрейзър винаги я бе удивлявало, въпреки че точно сега никак не го намираше за уместно.
— А той смята ли да дойде тук отново в края на седмицата?
— Не — ухили й се Фрейзър. — Ти би трябвало да си достатъчно уплашена, за да избягаш вкъщи при майка си. Всъщност татко бе доста разтревожен какво да прави, ако уреченият ден за заминаването ти приближи, а ти си все още тук. Сега навярно се чувства облекчен, че му даде повод да се оттегли, заради този мъж. Как се казвате, мистър?
— Името ми е…
— Джон Браун — побърза да каже Коки, прекъсвайки Ейнджъл.
Но думите й накараха Фрейзър да се засмее отново.
— Можеше да измислиш нещо по-добро, мис Каси. Тя се изчерви и Ейнджъл направи още един опит:
— Името ми е…
Токчето на обувката й се заби в пръстите му и го накара мигновено да млъкне. Девойката го чу как тихо изруга и се смути още повече, очаквайки нов изблик на смях от страна на Фрейзър.
