— По-точно само трима.
— А какви бяха причините?
— Единият се опита да ме наеме да застрелям партньора му в гръб. Беше решил, че ако плати на някого за това, няма да отговаря пред закона. Аз не бях на същото мнение. Партньорът му също. Щях да уведомя шерифа, ако той не бе направил грешката да ми каже, че блюстителят на властта в онова градче получава солидна сума от него.
Последното не изненада Каси. Шерифът на Коули също беше под контрола на Дороти Катлин — напълно естествено, след като беше неин племенник. Но предишният шериф пък беше братовчед на Маккъли.
— Значи този мъж е нямало защо да се страхува от законно разследване.
— Да, а партньорът му, който беше почтен и добър човек, щеше да бъде убит, защото бе имал нещастието да работи с мошеник. Не можех да позволя да се случи нещо чак толкова несправедливо.
Каси се запита дали тя би била способна да вземе подобно решение. Може би трябваше да благодари на Бога, че никога не й се бе налагало.
— А другите двама?
Ейнджъл внезапно спря коня си. Когато забеляза, че не язди до нея, девойката също дръпна поводите и се извърна, за да го погледне. Той се бе навел напред, подпираше се на рога на седлото и се взираше в нея. Лицето му бе засенчено и не се виждаше ясно.
Изминаха няколко напрегнати секунди, преди той да попита:
— Наистина ли искате да знаете какво се случи с онези двамата?
По начина, по който го каза, но най-вече по тона му, Каси разбра, че отговорът й трябва да бъде „не“. Ала тя бе убедена, че колкото повече знае за Ейнджъл, толкова по-малко ще се страхува от него, макар че досега това не се бе оправдало. Инстинктите й обаче да се интересува от живота на другите, бяха по-силни и тя кимна утвърдително, тъй като не събра смелост отново да го помоли да сподели с нея тайните от миналото си.
Той препусна напред и скоро се озова до нея. Двамата продължиха да яздят един до друг. Ейнджъл заговори, но без да я поглежда.
— Преди две години попаднах на мъж, който изнасилваше едно фермерско момиче. Изглежда я бе спипал на полето, където тя е работила. В далечината се виждаше фермата, както и полетата, спускащи се към реката, по чието поречие се движех, за да стигна до града. Намерих я на срещуположния бряг, доста далеч зад дърветата, и сигурно нямаше да я забележа, ако не бях чул виковете й. Докато прекося реката и ги открия, той вече почти бе свършил с нея. Лицето й бе покрито със синини и кръв, явно я беше бил, тъй като тази злочеста девица се беше съпротивлявала. Аз не ги познавах и те можеха да бъдат мъж и жена, макар че лично не понасям мъже, които се отнасят по подобен начин към съпругите си. Така че му предложих да остави момичето на мира. Той ми отвърна, при това с доста цветисти изрази, да се пръждосам по пътя си. Едва тогава забелязах едно невръстно момче, което приличаше на момичето и явно бе неин роднина. Момчето очевидно се бе опитало да и помогне и сега лежеше недалеч… с нож, забит в корема. Беше мъртво.
Преди да заговори, Каси преглътна с усилие.
— И вие го застреляхте.
Това не бе въпрос.
— Да. От три метра. В сърцето.
— Добре — толкова тихо рече тя, че той не я чу.
— Но момичето изглежда вече не се интересуваше от нищо. Тя не спираше да крещи, а когато избутах трупа на онова, копеле от нея, тя стана и хукна като обезумяла право към реката. Аз я последвах, за да не й позволя да се удави, но водата бе дълбока и тя потъна. Когато я измъкнах, вече бе мъртва. Искаше ми се да се върна обратно и още веднъж да застрелям онзи мръсник.
Каси се опита да изтласка току-що чутата история от съзнанието си. Това бе покъртителна трагедия, която се бе случила преди години, за която той явно никак не желаеше да си спомня. Проклетото й любопитство беше причината да се събудят тези мрачни спомени. Трябваше да каже нещо, за да разведри обстановката, но не умееше да кара хората да се отпускат. За разлика от това, тя отлично успяваше да ги ядоса и да ги накара да избухнат.
Все пак реши да се опита.
— Дано не сте запазили най-лошото за накрая.
Ейнджъл се засмя.
— Аз пък си мислех, че тази история ще ви накара да спрете с въпросите.
Каси подозрително го изгледа.
— Истина ли беше това, което току-що ми разказахте?
— Да, но само съкратената версия, освен ако не искате да чуете за реакцията на близките й. Онези две деца бяха всичко, което имаха. Те ме обвиниха, че не съм спасил момичето.
— Но нали сте се опитали!
— Това не можа да ги утеши.
Навярно е било така. Мъката бе странно чувство и всеки реагираше по различен начин. Ейнджъл не би трябвало да се чувства огорчен. Навярно по време на кариерата си бе видял доста мъка и сигурно е бил причина за не едно страдание.
— Досега не съм разказвал на никого за това момиче и брат й — рече внезапно младият мъж.
Каси бе изненадана, но изповедта му бе събудила в гърдите й особено топло чувство, което бе по-силно от удоволствието, че е споделил тази история само с нея. Отново се смути и за да го прикрие, побърза да попита:
— Тогава бихте ли споделили и последния случай с мен? Очакваше твърдо да й откаже, но вместо това той отбеляза:
— Май наистина обичате да се намесвате в хорските работи.
Девойката се изчерви, но явно Ейнджъл не очакваше да му отговори.
— Всъщност за мен няма значение. Третият случай беше съвсем наскоро — миналия месец. До мен достигнаха слухове, че един мъж, на име Драйдън, се женел за богати вдовици заради парите им, а след това ги убивал. Това му станало нещо като професия. Или по-скоро като начин за препитание.
— Искате да кажете, че сте убили човек само заради някакви слухове?
Ейнджъл не обърна внимание на смайването, изписано на лицето й, и продължи с приглушен глас:
— Доста хора са знаели, но не са могли да го докажат. Наистина ли вярвате, че съм способен да убия някого само заради слух?
Каси се изчерви още повече.
— Не, не вярвам.
— Разбира се, че не бих го направил, въпреки че без угризения бих застрелял онзи тип само като си помисля за всички убити жени. Застрелях Драйдън, защото той току-що бе предал една жена, английска херцогиня, в ръцете на банда главорези и отлично знаеше, че те ще я убият. Тя се оказа приятелка на мой приятел — Колт Тъндър — и той ме помоли да се присъединя към тази банда престъпници, за да й помогна, ако се наложи. Ако не го бях застрелял, Драйдън щеше да изчезне с парите и не бе сигурно, че някога щях да го открия.
— Спасихте ли англичанката?
— Доколкото знам, още е жива. Сега Колт има грижата да я пази.
— Забравих, че го познавате, както и Джеси, и Чейс Съмърс. Знаете ли, че те са мои съседи?
— Знам.
Последното прозвуча някак си примирено, сякаш не му се искаше да е така. Каси го изгледа учудено, но Ейнджъл бе зареял поглед в някакви храсти и тя реши да не разпитва повече.
— Изненадана съм да чуя, че Колт се е сприятелил с бяла жена. Ако не го познавах от преди, искам да кажа преди инцидента с Калан, сега той нямаше дори да ме поздравява.
Всички, които познаваха Колт Тъндър, знаеха, че преди няколко години той бе бичуван почти до смърт, само защото се бе осмелил да ухажва бяла жена. Когато узнал, че Колт е наполовина индианец, бащата на момичето го възприел като лично оскърбление. Оттогава отношението на Колт към белите жени коренно се промени, с изключение към тези, които отдавна познаваше. Към останалите се отнасяше като към
