— Предполагам, че това няма значение — каза Фрейзър, когато се успокои, но в зелените му очи заблестяха весели пламъчета. — Може би ще има още една сватба, преди да си заминеш на Север? Това ще достави страшно удоволствие на татко.
Каси не обърна внимание на насмешката му.
— Сега мога ли да се надявам, че ще ме остави на спокойствие?
— Кой, татко ли? Може би. Не съм сигурен за Морган, след като знае, че ще си тук сама с приятеля си. Не съм го виждал толкова ядосан, откакто Клейтън се прибра у дома, за да ни съобщи какво е направил — и то с твоя помощ. Разбира се, остават и семейство Катлин.
И като се засмя още веднъж, Фрейзър повдигна шапката си, пришпори коня си и се отдалечи, оставяйки Каси с ужасното съзнание, че отново е сама с Ейнджъл. След това, което току-що му бе причинила, не знаеше дали ще може просто да изтича в къщата и да затръшне вратата под носа му.
Завъртя се рязко и установи, че той се намира точно зад дясното й рамо, при това дяволски близко. Каси започна бавно да отстъпва назад, но той я последва. Не изглеждаше ядосан, но въпреки това имаше нещо заплашително в начина, по който я следваше. Сърцето й бясно заби както преди малко, когато толкова глупаво се хвърли да го целува.
— Съжалявам — с треперещ глас започна тя и забързано продължи: — Наистина съжалявам за крака ви. Аз не исках да… ами, направих го, но знам, че не биваше. Но ако откриеха кой сте всъщност… страхувах се, че това ще влоши нещата… И…
Тя тихо изохка, когато гърбът й опря в парапета, прекратявайки опитай да се измъкне по-далеч от този мъж. Все пак се опита да се плъзна настрани, за да увеличи разстоянието помежду им.
Но ръцете му се сключиха около парапета, заграждайки я от двете страни.
— Казах ви, че в тази част на страната не ме познават.
— Не можете да сте сигурен. Ще се изненадате колко лесно се разпространяват слуховете за репутация като вашата. Не можехме да разчитаме, че не са чували за вас. А и това с нищо нямаше да помогне.
— И вие мислите, че вашата малка лъжа ще помогне? Единственото, което постигнахте е, че разбрах колко сладки са устните ви. Някой път трябва пак да опитаме, когато няма толкова много публика наоколо.
Страните й се обляха с ярка червенина.
— Вие май сте по-луд, отколкото изглеждате! — изплашено възкликна девойката.
— Палецът ми все още пулсира от болка, лейди. Струва ми се, че ми дължите някакво обезщетение.
Каси изохка безпомощно.
— Моля ви, едва ли си струва да ми отмъщавате. Освен това никога нямаше да ви настъпя — или да направя онова другото — ако имах достатъчно време да помисля. Но аз така се уплаших, че въобще не бях в състояние да разсъждавам трезво. Страхувах се…
— Все още се страхувате и това започва да лази по нервите ми. Имахте достатъчно смелост, за да се изправите срещу трима огромни тексасци, двама от които бяха побеснели от ярост. А аз съм само един мъж.
— Но вие… но нали вие сте убиец?…
Наистина й се прииска да не го бе изричала. Прозвуча като окончателна присъда, а тишината, която последва бе дяволски мъчителна. За двамата. Каси се почувства така, сякаш го бе ударила през лицето, въпреки че бе казала само една истина. Но в очите му имаше нещо… нещо, което…
— Опасявате се, че ще ви нараня?
Часът на истината бе настъпил. Той не я попита само, за да чуе отговора й. Искаше да я накара да разбере веднъж завинаги, че няма защо да се бои от него и да престане да се държи като плашлива гъска всеки път, когато я приближи. Дълбоко в себе си Каси знаеше отговора. Просто досега не се бе вслушала в собствените си инстинкти.
— Не, не бихте ме наранили, но сега се отдръпнете.
Бутна ръцете му, мина покрай него и се запъти към вратата. В гърдите й бушуваше гняв. Само като си помислеше как нарочно я подтикна да се страхува от него, а сега я караше да се срамува от глупостта си! Думите, които напираха на устните й, не бяха никак ласкателни.
— Мис Стюарт?
Каси рязко се обърна, готова да стовари целия си яд отгоре му, но изражението на лицето му я възпря. Погледът му бе вперен в устните й.
— Ще почакам, докато си изплатите дълга.
Дъхът й заседна в гърлото.
— Аз… аз мислех, че вече го направих.
Той поклати глава, а устните му се извиха в лека усмивка, първата, която Каси видя да огрява мъжественото му лице, но се престори, че не я бе забелязала. Пък и Ейнджъл не каза нищо повече. Просто се запъти с нехайна походка надолу по терасата и изчезна от погледа й.
Девойката влезе в къщата и тихо затвори вратата зад себе си, вместо да я затръшне гневно, както бе възнамерявала. За сметка на това сърцето й лудо биеше в гърдите.
ГЛАВА 8
На Каси й се искаше да не бъде толкова неспокойна в присъствието на Ейнджъл. Предишният ден той я увери, че никога няма да я нарани, нещо, което дълбоко в себе си тя знаеше. Затова не можеше да си обясни защо продължаваше да се чувства неловко, когато е наблизо до него. Не се страхуваше за живота си. Нито пък се опасяваше за целомъдрието си. Заплахата, която й отправи вчера, преди да се разделят, не бе реална, реши тя, след като имаше време добре да помисли. В крайна сметка девойката добре познаваше качествата, които притежаваше, а привличането на красиви мъже не бе сред тях, особено такива; които не се интересуваха от живота в едно ранчо. А намекът, че смята отново да я целуне, не беше сериозен и тя бе сигурна, че не възнамеряваше да изпълни заканата си.
Но тази сутрин, когато Ейнджъл й предложи да я придружи по време на всекидневната проверка на стадото, Каси отново се почувства объркана и неспокойна. Отначало двамата разговаряха за незначителни неща, но разговорът внезапно стана сериозен, когато го попита колко мъже е предизвикал. Отговорът му не бе този, който тя очакваше. Ала сега, след като бе заговорила на тази тема, нямаше намерение да се отказва.
— Казват, че сте убили повече от сто мъже — изтъкна девойката, колкото се може по-равнодушно.
— За мен се говорят много неща, които не са истина — отвърна Ейнджъл.
Двамата яздеха един до друг. Тя го стрелна с поглед, но лицето му не издаваше нищо. Всъщност беше по-скоро равнодушно.
— А броите ли ги редовно? — попита Каси.
Погледите им се срещнаха за миг и тя можеше да се закълне, че в очите му проблеснаха весели искри.
— Не ми се иска да ви разочаровам, но броят им не е толкова голям, че да ми се налага постоянно да го проверявам.
Очевидно нямаше намерение да й довери точния брой на жертвите си.
— Всички двубои ли бяха честни?
— Зависи от това какво разбирате под честно. Убил съм неколцина, които въобще не знаеха какво означава тази дума. Нямам угризения на съвестта да прострелям някой негодник, който и без това някъде го очаква въжето. В такъв случай му давам същия шанс, какъвто му дава и палачът — никакъв.
— И според вас това не е убийство?
— Аз го наричам справедливост. Нима мислите, че тези презрени копелета дават някакъв шанс на жертвите си, които изнасилват, ограбват и убиват?
Сега вече не изглеждаше равнодушен. Всъщност в думите му имаше твърде много плам и Каси си помисли, че е по-добре да смени темата. Вместо това се чу да пита:
— Колко означава няколко, така ли?
